Как е създадена Аварската държава?

От византийският летописец от втората половина на  VІ в. Менандър научаваме, че 10 000 българи (кутригури) подлъгват 20 000 авари от армията на тюркския завоевател ябгу (= зам.каган) Истеми.

Към 560 г. тюрки за първи път превземат Предкавказието.  Веднага след товаябгу Истеми, чийто брат е каган, с част от войските си отива на изток, за давоюва с ефталитите в Согдиана. Именно по това време кутригутите-българи в Предкавказието подлъгват част от стануващите  там  авари-тюрки и гизавеждат чак  в Панония.

Аварският вожд-дезертьор се самообявява през 568 г. в Панония за каган. Доста дръзка постъпка, при условие, че самият Истеми е зам- каган.

Така  в Панония през 568 г. е създадена държавата Авария от 20 000 авари (тюрки) и 10 000 българи-кутригури (хуни, хони).

Менандър е съхранил думите на тюркският пълководец  ябгу Истеми, че ще се върне, защото „ВАРХОНИТЕ“ (т.е. `авари и хони`, така наричат дезертьорите самите тюрки, според Менандър), не били с криле, за да литнат, заканвал се Истеми… Неговият наследник Турксанаф яростно кълне пред едно византийско посолство, че войските му даже няма да се бия с вархоните, а само конските копита ще ги смажат. И за да демонстрира  още повече яростта си Турксанаф пренася в жертва двама хуни, пред очите на византийците, и се хвали, че утигурите му се подчинили, но хуните (чети: БЪЛГАРИТЕ-КУТРИГУРИ) избягали на запад с аварите, и ги нарича общо: „ВАР-ХОНИ“.

Тюрки

Когато авари-тюрки и хуни-българи избягват в Панония през 568 г., тя е в ръцете на гепидите, които имат разправии с лангобардите. Авторът на съчинението от края на VІІ в. (или нач. на VІІІ в.) Ravennas Anonymus (ІV,14) отбелязва: „ …там се намират две много обширни земи, които се наричат Дакия Първа и Втора. Последната се нарича и Гепидия. Там отскоро живеят хуни, които се наричат и авари.“

Фредегарий Схоластик пък пише, че аварите се наричали и хуни. „ІV, 72.  През тази година (631/632 – бел.м.) в Панония, в царството на аварите, наричани още хуни, възникнали ожесточени разпри, тъй като един от аварите и един от българите спорели за властта, кому от двамата се пада да я наследи. И така, като събрали хората си, двамата почват да воюват помежду си. Най-сетне аварите надвили българите. А като били победени, девет хиляди българи, заедно с жените и децата си, изгонени от Панония, отишли при Дагоберт и го помолили да им позволи да останат в земята на франките. Дагоберт заповядал на баварците да ги приемат да презимуват, докато се посъветва с франките какво трябва да се направи по-нататък. И като били разпределени по домовете на баварците, за да презимуват, по съвета на франките Дагоберт заповядал на баварците в една нощ всеки един от тях да избие в своя дом българите заедно с жените и децата им. Това било изпълнено незабавно от баварците. И никой от тези българи не останал жив, освен Алциок. Той със седемстотин мъже, заедно с жените и децата им, се спасил във Венетската марка“. Тоест, отива в околностите на  Венеция, град основан от енетите, граждани на Аквилея, прокудени оттам след разрушаването на гр. Аквилея през 452 г. от войските на Атила. За съдбата на Алцек и неговите българи знаем и от хрониката от VІІІ в. на Павел Дякон.

Равена

Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в Средновековието „Равенски Пентаполис”. От хрониката от ІХ в. на  Теофан знаем, че  там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.  Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

Гръкоезичните историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че Кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

Всъщност, особено противоречие между данните на Фредегарий Схоластик, Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване.

Българите явно са били  във византийският екзархат Равенски Пентаполис (Теофан),  били са и във Венетската марка (Фредегарий)  в Италия, но те се заселват окончателно, след като се обръщат към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. В Кампания.

И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

Дагоберт І

Да уточним още нещо: защо Дагоберт се допитва до франките как да постъпи с българите в Бавария и откъде идва тази жажда за мъст сред франките, които принуждават Дагоберт да иска смъртта им от баварците?

Според латинския летопис от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” Само воювал към 620/622 г. с аварите, но създал своя държава западно от Авария, на териториите на областта Каринтия и Щирия, в дн. Южна Австрия. Тази държава на Само просъществувала пълни 35 години  (с.129, по Асемани). Шамбат (Само) воювал на запад с крал Дагоберт, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с.126, по Асемани).

Имайки предвид текста от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците“, ни става ясно, че вероятно 9-те хиляди българи – мъже, жени и деца, действително са искали само да презимуват сред баварците и напролет да се насочат към дн. Южна Австрия, за да се присъединят към държавата на Само/Шамбат. Очевидно тази държава на Само е българска, иначе не е ясно защо християнин като Дагоберт, който е толкова религиозен, че строи Базиликата Сен Дени при Бенедиктинския манастир северно от Париж, ще послуша войниците си да избие мирните българи в Бавария.Причината е явно, че Дагоберт „водил война срещу Само от три страни”, както пише в летописа от 871 г. (с.126, по Асемани) и е виждал в българските семейства в Бавария, българи като Само (?)…

Австрия

Събитието в Бавария става през 631/632 г., а българите на Алцек се заселват в областта ок. Неапол след 662 г., според  хрониката от VІІІ в. на П. Дякон. 

Очевидно е, че хрониката на Фредегарий, която е от VІІ в. вече знае за Алцек, но сочи не Неаполската марка, а Венетската марка. При Теофан и Никифор пък има даже допълнение, че става дума за Кубратов син и се сочи Равенския Пентаполис. Име Алцек не се споменава от Теофан и Никифор.

                     Кубрат, ако е роден през 600 г., около 632 г. е на 32 г. и едва ли Алцек от хрониката на Фредегарий е негов син, но Алцек от хрониката на П. Дякон, би могъл да е син на Кубрат, както пишат в хрониките си Теофан и Никифор през ІХ в.  Освен това, ако Кубратов син ще се заселва в Италия, е неясно къде е бил преди това и защо да е бил в Авария, при положение, че баща му Кубрат командва от Мала Скития до Кавказ държавата Велика България?

С други думи, имало е Алцек и той наистина заселва българи в Италия. На колко вълни, как и къде, е спорно. Ясно е само, че според Павел Дякон, българи през VІІІ в. има в областта Кампания около Неапол, и както пише, говорели все още на своя език, освен, че ползвали и латински…Те очевидно са разказали и легенда за българина Алцек, който не успял да стане каган на Авария.

Какъв е бил Алцек на Кубрат, е трудно да се каже, но едно е исторически факт, съхранен в „Бревиария“ на Никифор. През 635 г. Кубрат напада аварите и жестоко воюва с тях. Той не разширява Велика България в Панония, аварската държава е превзета окончателно чак от Карл Велики през  796 г.

Военните действия на Кубрат срещу аварите имат само един смисъл: отишъл е Кубрат през 635 г., за да отмъсти за Алцек, изгонен с 9 000 българи през 632 г.

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916)., СХХ.,47.: 
„And when the inhabitants of Byzantium heard this news, they said: ‘This project is concerned with Kubratos, chief of the Huns, the nephew of Organa, who was baptized in the city of Constantinople, and received into the Christian community in his childhood and had grown up in the imperial palace.’ 48, And between him and the elder Heraclius great affection and peace had prevailed, and after Heraclius’s death he had shown his affection to his sons and his wife Martina because of the kindness
(Heraclius) had shown him.“            

Както се казва, Кубрат забавя, но не забравя…След 3 г. Алцек и българите са възмездени…

 Допълнение: Българи и авари заедно създават Аварската държава в Панония през 568 г. и владетелите на българския династичен род Дуло, са били зам. кагани (ябгу). Оттогава този тюркски титул, под формата „юбиги кан“, присъства в българската титулатура до християнското покръстване от Борис І през 864.

В паметни надписи през първата половина на IX в. българският владетел Омуртаг, а след него и синът му Маламир, използват титлата KANAΣYBIΓI (известни са KANAΣYBHΓH и още няколко начина за изписване), в превод – „кан ювиги”, „кан сюбиги”, „канас убиги” и др. В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла архонт пред българската убиги.

През 619 г. българския династичен род Дуло, в лицето на Орган, посещава Константинопол и се среща с византийския император Ираклий. Дуло се ориентира към провизантийска политика и изоставя каганския аварски двор, независимо, че доста българи остават в Авария и те не само участват през 626 г. в аварско-византийската битка, но през 631 г. дори издигат своя кандидатура за каган.

След срещата с Ираклий в Константинопол през 619 г., Орган оставя Кубрат във византийската столица и така гарантира, че наистина е готов на нова, провизантийска политика. През 620 г. Само/Шамбат, който според „Барадж тарих“ е брат на Кубрат, напада – явно по заръка на Орган – аварите и така дава глътка въздух на Ираклий, притиснат от изток от перси, а от запад от авари. Последната битка между авари и византийци е през 626 г.

Шамбат/Само прави държава в областите Каринтия и Щирия в дн. Южна Австрия. Той е първият владетел, който е създал преди това крепост на мястото на по-късния град Киев. Багрянородни през Х в. пише, че Киев преди се е казвал „Самбатос“. Напълно е вероятно именно братът на Кубрат да е легендарния Киев  от славянските легенди, още повече, че в областите Каринтия и Щирия, заедно със Само, се установяват много славяни-дулеби. В руската легенда Киев има братя Хорив и Щек. Всъщност, това са видоизменени имена на местностите Каринтия (Хорив) и Щирия (Щек) в дн. Южна Австрия, където 35 г. е съществувала държавата на Само/Шамбат. Само води войни „от три страни“ с Дагоберт, както пише в летописа от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците“. Очевидно е, че от …четвъртата страна…е притеснявал аварите и те вече не са можели да се съсредоточат изцяло в набези над Византия. Това дава възможност Ираклий да обърне всичките си войски на изток и през 627 г. да превземе Персия. През 629 г. Орган, съучастник в плановете на Ираклий, обявява възстановяването на България в Предкавказието и Приазовието, и прогонва тюрките на изток. Гръцките летописи, наричат държавата на Кубрат и Орган: „Велика България“…

Нестор разказва за Кий. 

Паметникът на братът на Кубрат, основал Киев…