Яни Станчоглу

Средновековната българска християнска фамилия Станчоглу до ХVІІІ в. е населява град Берат – днешна Албания. За нея има сигурни сведения още през ХVІ в. От 1750-те години те са валии на града и част от малкото на брой християни-аристократи в рамките на османската империя. 

 В своята биография баща ми пише: „Старите семейства са стари, защото познават миналото си и го помнят“. Така започва разказа си за своя род Иван Станчов. Той е трето поколение на фамилия, дала на България шестима дипломати и външни министри.

.

– Според семейните предания Станчовото племе води началото си от известна фамилия български християни от Берат, област в Албания, съставна част от Самуиловото царство през Х век. Легендата продължава: след един бунт на християните в края на ХVIII век и последвалите репресии Яни Станчоглу е принуден да се премести със семейството си в Свищов на Дунава.

Синът на Яни – Димитри (1782-1848) се жени за Кириаки Прокопиева. Техният син Яни (1826-1905) е австрийски поданик, владее четири езици. Той има голем принос в осномваването на първото българско читалище през 1859 година ие дарител на местни църкви и училища.През 1866 година дава убежище на ВасилЛевски и му помага да се прехвърли в Румъния. 

.

  Свищов по време на Яни Станчоглу

.

Яни става кмет ная Свищов, а по-късно и областен управител на Плевен. Жени се за Ефросина от известния род Паница от Арбанаси. Когато нейните братя се заселват във Виена насърчават двамата си племенника Димитъри и Никола да учат в Терезианума, по онова време водеща образователна институция в Австроунгарската империя.

  Дипломирането на Димитри съвпада с избирането на Фердинанд Сакс-Кобург за български княз и е назначен за негов политически секретар. Скоро става  началник на тайния му кабинет и има големи заслуги при подготовката и дипломатическата защита в Санкт Петербург и в Париж при обявяването Независимостта на България през 1908 година. Неговата кариера в служба на родината е разностранна и продължава до смъртта му.

.

Дипломатът от кариерата Димитри Станчов (1863-1940)

В Двореца в София  Димитри се запознава с графиня Анна дьо Грино, придворна дама на Княгиня Клементина и по препоръката на царското семейство двамата скоро се женят. Анна произхожда от аристократична  френска  фамилия. Баща й Александър е наследствен благородник, а майка й е потомка на рода на кралското семейство Дела Киеза ди Чинцано, управлявало Савоя и Италия. Във втората половина на 19-и век дукът на Савоя става крал на Италия. 

Графиня Анна дьо Грино става неуморна помощница в дългата дипломатическа кариера на Димитри в Букурещ, Виена и Сенкт Петербург, като външен министър и и министър-председател в София и като пълномощен министър в Париж, Брюксел, Хага, Рим и накрая в Лондон.

 Тази кариера е прекъсната през 1915 година, когато Димитри Станчов е убеден, че България трябва да е на страната на Русия, Франция, Англия и Италия в Първата световна война. Фердинанд избира Германия и губи. Станчов е отзован в България и изпратен под наблюдение в къщата си във Варна. Там обаче градските първенци го набеждават, че той  може да изпраща сигнали да дебаркират руски кораби, пишат протестна нота и бившият дипломат се озовава в лагер за френски и английски пленници в Пловдив. След абдикацията на Фердинанд през 1918 година той се връща към дипломатическата кариера. Съкрушително за него е подписването на Ньойския мирен договор, на което присъства заедно с дъщеря си Надежда. После Димитър Станчов е дипломат в Париж и Лондон. Умира през 1940 година и е погребан с военни почести.

Най – голямата  дъщеря на Димитри – Надежда, е негова секретарка по време на пребиваването му в Санкт Петербург, а след това в Париж. Тя е първата българка – дипломат. На Парижката мирна конференция след Първата световна война е секретарка на българската делегация и с владеенето си на осем езика тя е доверена преводачка на премиера Александър Стамболийски. Назначена е за първи секретар на българското посолство във Вашингтон. Подава оставка в знак на протест след убийството на Александър Стамболийски през 1923 година.

Омъжва се за шотлондеца сър Кей Мюър. Не престава да се интересува живо от съдбата на България. По време на Втората световна война лейди Мюър превръща родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяване на британски войници.

Тя написва за баща си книгата “Димитър Станчов – патриот и космополит”. Известни са нейните критични журналистически материали по Радио Би Би Си срещу политиката на Хитлер и германското присъствие в България. 

Синът на Димитри – Иван, моят баща – е роден в Санкт Петербург, където живее до десетата си година. Семейството се връща в България, а после отива в Париж. Иван воюва на македонския фронт през Първата световна война.

След това следва право във Фрайбург и си намира работа в Лондон. Там се запознава с младата американска художничка Марион Мичел, за която се оженва.

През 1928 година постъпва на дипломатическа служба във Външното ни министерство, от 1931 до 1937 година работи в Рим, а до края на 1942-а отново е в министерството.

Заради това, че е противник на Оста Рим-Берлин-Токио го извеждат далече от ведомството и го назначават за Генерален консул в Галац, а след две години – за Генерален консул в Истанбул.

След настъпилите кардинални политически промени в България през 1946 година заедно със съпругата си Марион и седемте си деца той емигрира в САЩ. 

Аз съм роден в София през 1929 година. Около 47 години бях принуден да живея далече от Отечеството. Върнах се в България през 1991 година, за да подпомогна демократичните сили. Бях назначен за посланик на България в Лондон и Дъблин. По-късно бях назначен за министър на външните работи при президенството на д-р Желю Желев.

Съпругата ми е англичанка, но от десетгодишна възраст живее в Шотландия край Абърдийн. Казва се Александра. Имам четири деца – Димитър, Ана, Иван, Надежда и  – Феодора,  която носи името на баба си, родена  в Петербург.

В родословното дърво на Станчовото племе, както аз го наричам, включих стотици представители, пръснати във Франция, Англия, САЩ и Канада, както и българската ни връзка по майчино коляно със известния род Паница от историческото селище Арбанаси, преселили се в средата на 19 век във Виена и създали там първата българска банка.

Като равносметка мога да кажа: Животът ми е бил фантастичен! И животът на рода ни е фантастичен! Наричат ни клан, нека да е така, защото  като си чужденец, трябва да държиш на близките си по кръв, бит и нрави. За жалост малцина от българите го спазват. 

По случай своя 80-годишен юбилей Иван Станчов събра 30 свои родствениц

с продължение

http://portal-bg1.ning.com/page/4155162:Page:85440

тагове: сага, Станчови, племе