ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ

Ами, сега, накъде? Така се питаше  Магито от магазина за обувки.  Уволниха я, пък не знаеше защо? На нейното  място сложиха едно младо маце.                                                                                                 – Вижте , бе, хора? Не  се ли срамува горкичката?        С какво ме превъзхожда? Големите и цици ли, или тлъстото  задниче? Но на шефа такива му харесват. А аз. Все пак си падам ,още  съм запазеничка. Наистина, самичка съм и няма кой да ме защити. Мъжът ми си отиде на оня свят и няма да се върне вече. Затова си мисли моят шеф, че може всичко да си позволява като съм сама. Но ще види той!…

И докато си    мислеше горката Маги, шефът и Плаченков беше се  разположил удобно  в огромното кресло и погледът му витаеше някъде в пространството. Мислеше си, как ще дойде новото  маце. Пък е толкова апетитно. Ще я свали набързо. Нали ги знаеше младите!?Дай и малко дю шеш и са готови да легнат в  леглото ти. Ще я заведе сред природата. Ще си направят малък  пикник и готово. А после ще я има когато  си поиска. Така се беше задълбочил да витае в пространството, когато нечий глас го стресна.                                                                            -А, бе ти на кво се мислиш?  Да не си паднал от Марс? Не видиш ли, че всичко тук е станало анархия!? Никой не знае кой какво прави. А ти ни най – малко.

-А,  а… Излезе от сънното си състояние  Плаченков.  Ти за кой се мислиш , байовия?

– Аз ли, аз ли? Един от вашите. Но вече всичко ми е дошло до гуша. Пък ти, я се виж, на какво си  замязал!

– Как на какво? Тук, аз съм шефът.

– Така значи? Шефът. На  него всичко му е позволено. Да  гони хората , които му пречат.  Иска млади мацета, така ли?

– Ей, ей. Не ме обиждай, че ако те хвана,  не знам на какво ще ми заприличаш! 

– Тъй ли! Виж го ти, нашият шеф! На бабаитин се пише. Но аз като кажа на жена ти, тогаз всичко ще ти стане тясно.

– Ей,  байовия! Недей така! Нека да не се караме  Готов съм на всичко за теб.

-А, сега си съгласен на всичко. А когато те молих да ми помогнеш с малко пари, за  да купя лекарство на жената, ти ме изгони и ме заплаши, че  ще ме изхвърлиш.

– Сгрешил съм. Прости ми  байовия! Повече няма…  

 – Сега тръгвам, пак ще се видим ! 

ГОРКИЯТ

Как да не се възхищавам на тия, дето стоят и кибичат като ненормални. Кибичат,ако не знаете  какво значи  е   – ами стоят. Гледам аз оня,  дето се подсмихва под мустак и се чудя: „на кого ли се подсмихва?” А то да знаеш, на оная шантавата, дето стои на пътя, вдигнала пола,   само че  още малко да се видят  същностите й, и зяпа мъжурлята.

Мисля си, дали някой ще и обърне  внимание! Да, бе, май  има такива зяпачи, дето акъла им фърчи по чуждото, а не гледат своето. А тая, кукумявка  не я ли виждам. Окото ми няма да мигне за такава, ако ще да е най- голямата красавица. Ами, нали знам колко са слаби  ангелите на някой мъже… Гледат, ала не виждат. Мислят само под полите на чуждите. Възхищавам им се. Браво на тях! Като си нямат акъл ще отидат при тая. Не мислят, завалиите. Гледат само да е чуждо. Мислят чуждата за ярка. Ама и ярката пак си е кокошка. Ох, ох, какво ли мисля за тия. А тоя срещу мен, така е опули зъркелите си и от устата му сякаш мед капе. Облизва се и сучи мустак. Аха, май дърпа крак към нея. А де, де… Горкия. Май му е мерак? А нея вижда каква е. Сульо отива при  Пульовица. Какво да се прави. Мерак братче, мерак. Нали сега му е паднало. Е хей, май друг ще я хване. Ето го и този. Тича към нея. Хваща я за ръка и  право в храстите. А нашият човечец остава с пръст в устата  и плюе на земята така хамалски, че косата ми настръхна. Дано не се затича и той, па тогава не знам…

Мария Герасова

тагове: хумор, сатира, едноу весел, гръмотрън