РИМСКОТО ОРЪЖИЕ БР.137

 post

В периода на републиката са се използвали основно три типа шлемове. Най-разпространеният е бил тип „монтефортино“. Той е бил островърх с улей за конски гребен. Откъм тила е имал метална козирка и се прикрепял с ремъци под брадичката. Вторият тип шлемове бил етруско – коринтският. Той наподобявал коринтския шлем, но на практика не защитавал цялата глава, а само мозъковия череп. Третия вид шлемове бил елинистичен тип и се срещал през късната република. Носели го предимно офицери.

Шлемът на римските войници претърпява сложен процес на еволюция, като през епохата на империята могат да бъдат открити най-различни образци в отделните части на територията и. Те се изработвали както в Галия така и в Италия. Галските шлемове превъзхождали по-качество италииските. Въпреки това най-сложните и масивни шлемове, които са носени от римските легионери били произведени на италииска почва. Такива могат да бъдат видяни изобразени на траяновата колона.

helmet

Бронята зависела до голяма степен от имотното състояние на войника. Бедните войници не можели да си позволят броня (велитите), а други носели метална бронзова плоча на гърдите и на гърба вързана е ремъци. Заможните римляни, които служели във войската можели да си позволят да носят метална плетена ризница (lorica hamata) и в повечето случаи и бронзови предпазители на подбедрицата. Самата ризница била от келтски тип и представлявала множество вплетени халки. В епохата на империята тя била заменена от сегментирана ризница (lorica segmentata), която се състояла от метални ленти свързани една с друга посредсвом ремъци и метални кукички. Тя била по-лесна за поддръжка, по-лесна за изработка, по-лека от плетената, по-надеждна срещу посичане и промушване и на практика се запазвала подвижността на войника. Това е първата позната в историята броня съставена от съчленени ковани метални листове. Командващите офицери носели предимно кожени брони или бронзови състоящи се от цяла предница и цял гръб.

legion002

Римляните използвали копия тип пика подобно на всички останали народи и племена, като самото копие било в рамките на 2 – 3 метра дължина. Съществувало обаче и копие, което е било характерно изцяло само за римската армия. То е известно под наименованието пилум и не се използва за близък бой, а за хвърляне от разстояние. Пилумите били два основни вида – тежък и лек. Лекият пилум се хвърлял първи от легионерите, защото можел да прелети по-голяма дистанция. Тежкият пилум се хвърлял втори, когато врага е по-близо, но можел да нанесе по-големи поражения. Двете копия не били по-дълги от 2 метра и се състоели от дървена дръжка, която обхващала 2/3 от тялото им и метално острие. То било тънко и издължено, направено от меко желязо и завършвало с остър харпунообразен връх от кована стомана. При хвърлянето на пилума стоманения връх пробивал щитовете и броните на противника, но мекото желязо на острието се огъвало под тежестта на дръжката. Копието не можело да бъде извадено от щита и той ставал безполезен, което принуждавало собственика му да го изхвърли по време на боя, оставяйки без защита.

pillum

По време на републиката се е използвал голям овален щит (scutum) направен от жилави дървени ленти покрити с кожа или плат и подсилен с бронзов усилвател в централната си част. Щитът на империята не се отличавал особено от републиканския щит, с тази разлика, че е бил правоъгълен. Той се състоял от три слоя ленти от жилаво дърво и дебелината му е била малко под 1 сантиметър.

scutum-1

Сандалите се изработвали от кожа, както и тяхната подметка. Върху най-долния пласт на подметката се прикрепяли метални нитове, а самата обувка се превързвалa към ходилото и глезена посредством кожени ленти.

caligi

Оръжието, което донесло най-много слава на римляните въобще не било римско. Докато Републиката водела война с испанците, римските войници се сблъскали с късия испански меч gladius hispaniensis или гладий (на български). Те започнали да правят своите мечове по негово подобие и ги наричали с неговото име. От испанците била взаимствана и римската кама pugio. Гладият е къс широк меч предназначен за близък бой, като основната му функция е да промушва. Въпреки това, той бил и страхотно посичащо средство и много добър в прорязването. По-ранните образци на този меч наподобявали източената форма на ранните испански мечове и имали плавно заострящ се връх. При по-късните екземпляри двете страни на острието стават успоредни, а върхът на меча по-къс. Мечът и камата се прикрепяли на колан обкован с метални орнаменти и защитаващ слабините на легионера от прорязване.

3newgladii

Въоръжението на конницата се отличавало от това на пехотата. Шлемовете им били с различна форма, мечовете им спата представлявали удължен вариант на гладия, а щитовете им били плоски и елипсовидни (понякога с ъгловата форма). Ризницата при конницата била сходна с тази на ауксиларните войски и можела да бъде люспеста или плетена.

Лъкът, било оръжие, което се използвало предимно от ауксилариите. Той бил къс и композитен от ориенталски тип и се състоял от дърво, животински рог и сухожилия.

http://abritvs.com/?p=1078

тагове: римското, оръжие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *