ПЛОВДИВ Е ПЪРВАТА ХРИСТИЯНСКА ПРЕСТОЛНИНА НА ЕВРОПА

ТУК, В ТРАКИЙСКИЯ ГРАД ПЛЪПДИВЪ, АПОСТОЛИТЕ ПАВЕЛ И СИЛА СА ПОКРЪСТИЛИ БЪЛГАРИТЕ В РЕКА МАРИЦА

Проф. дбн Димитър Н. Нанкинов

През 2019 г. древният Пловдив (Пулпудева, Филипопол) ще се увенчае с престижното звание „Европейска столица на културата“.

Има събития в човешката ис­тория, с които ние, българите, трябва вечно да се гордеем. Едно от тези малко извест­ни или нарочно забравяни събития е, че българите (траките) първи в Европа са приели християнството. Това е станало преди две хиляди години, в началните десетилетия след Христа, когато на река Марица в Пловдив светите апостоли Павел и Сила за първи път на нашия континент извърш­ват светото кръщение. Важната историческа случ­ка е отразена в „Деянията на апостолите” и в посла­нията на апостол Павел до римляните и до филипяните (т.е. пловдивчаните). За да стигнат от Мала Азия до Пловдив, апостол Павел и апостол Сила (тракиец, бъл­гарин, който е знаел мест­ния език и е помагал на апос­тол Павел при общуването му с българите) пътуват отначало с кораб до остров Самотраки и до пристанищ­ния град Неаполис (Кавала), а след това пристигат в Пловдив. На река Хебър (Ма­рица) те извършват велико­то дело – покръстването в Христа на местните жите­ли. Така

поставят началото на първата християнска община и на първия епископски престол в Европа.

Известно е, че първа свето­то кръщение приема една жена на име Лидия. Римля­ните арестуват двамата апостоли, но през нощта става земетресение, тъм­ницата се разрушава и те излизат на свобода.

Районите, посетени от апостолите Павел и Сила на Балканите са били населе­ни с траки (българи), които са наричали Филипополис с българското име Плъпдивъ (Пловдив).

Малката базилика в Пловдив доказва, че градът е един от първите центрове на Християнството на Стария континент

В своите бележки за Посла­нието на апостол Павел към римляните бл. Теофилакт Български пише: „Апостол Павел казва: „… тъй че раз­пространих благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик”. Искаш до­казателства за това, което говоря ли, казва (ап. Павел)? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който съвпада с гра­ниците на днешна България. Не е казал: аз съм проповяд­вал, а „изпълних благовести­ето“, за да покаже, че слово­то му не е било безплодно, но действено. За да не поми­слиш, че е вървял по прав и широк път. „И околността“, казва, т. е. аз съм обходил народите, проповядвайки и на север, и на юг…’’[4]

„Посланието” може да бъде тълкувано от различ­ните хора по различен на­чин, но за нас, българите, е важно, че най-рано в Европа (още преди средата на пър­ви век), християнството е било разпространено сред нашите далечни предци – древните българи и че още тогава – много столетия преди 681 година! – тук, на Балканите, е имало държава България.

В Пловдив апостол Павел научава, че юдеите искат да го убият при неговото пътуване до град Троя. По дух, той се е смятал траки­ец и е следвал орфическото учение на траките, което е било преследвано от орто­доксалните евреи. За по-го­ляма безопасност, апостол Павел се качва на кораб в Пловдив и след петдневно плаване по пълноводната тогава река Марица и през Тракийско (Егейско) море пристига в Троя. Според българския историк Стефан Гайдарски, тракийският ор­физъм е учение много близко до християнството, пред­вестник на християнство­то, съществувало хилядо­летия преди Христа, много преди Иисус да се роди във Витлеем и стане човек … като нас. В тайните орфи­чески „Тракийски Послания“ пише:

”Този същият Иисус беше познат …. още от Древна Тракия. А те го наричаха Въз­кресението – Иисус, Ти-Он-Иисус, Дион-Иисус, което гърците изопачиха и нареко­ха Дионисус или Дионисий”.

На 29 юни 65 година апос­толите Петър и Павел са били осъдени от император Нерон и обезглавени в Рим.

Апостолите Павел и Сила напускат тъмницата в Пловдив благодарение на чудодейно земетресение.

Впоследствие, христи­янството сред траките и скитите, обитаващи край­брежието на Черно море, разпространява и братът на Петър, апостол Андрей Първозвани, първият Хри­стов последовател. По­степенно, християнството прониква в земите, населя­вани от българите по цели­те Балкани, в Мала Азия и по Северното Причерноморие.

Българската държавна власт се оказва изключител­но толерантна към изповядването на християнството. Върху територията на Пър­вото българско царство са действали няколко стотин църкви и манастири. Бъл­гарската църква е била са­мостоятелна (автокефална) и датира още от първи век. Отличава се от византий­ската – това са две различни естетически и богословски концепции. Така много веко­ве преди обявяването му за държавна религия (864-865 г.) християнското учение дос­тига до повечето българи, населявали Балканския полу­остров. Адаптирането на древната свещена българска (бохарска) азбука, възникнала въз основа на тракийското пиктографско, т.е. йерогли­фно писмо, създаването на нейна основа на славянска­та писменост от Светите братя Кирил и Методий и

проповядването на християнството на роден език, довежда до бурно развитие на българската книжовност,създава се оригинална и преводна книжнина на роден език, превеждат се бого­служебни книги. Разцветът на българската среднове­ковна литература започва с пристигането през 885 година в столицата Плис­ка на учениците на Кирил и Методий. Във Велики Пре­слав и в Охрид се оформят двата главни културни цен­търа на Първото българско царство.

От България христи­янството и българската писменост и книжнина се разпространяват сред дру­гите славяни (скити), оби­таващи по онова време огромните евроазиатски пространства. През този период, специално за нуж­дите на новопокръстения руски народ, от България към Русия заминават голе­ми количества оригинални и преписни български ръкопи­си, а български свещенници и учители „подготвят първи­те грамотни люде у източ­ните славяни”.

Християнството е из­ползвано от ромеите (гър­ците) като мощно и ковар­но оръжие за подчиняване и поробване на съседните народи. Русия не е била поро­бена от Източната Римска империя, защото от момен­та на приемането на хрис­тиянството от българите и до днес богослужението в нея се води не на гръцки, а на древнобългарски (църков­нославянски) език.

Кръст (крьсть, крестъ) е древнобългарска (тракий­ска) дума. Цялата християн­ска терминология с корена „крьст”, използвана в Русия, произхожда от кръста като символ на християнството. Главната улица в град Киев, която минава по руслото на бившата рекичка, в която е станало покръстването на руснаците, се нарича Креш­чатикъ.

Много са доказателствата, които показват, че Русия е покръстена от българите, а не от гърците.

Покръстването на бълга­рите, а също и на други ев­роазиатски народи, е било многовековен и сложен процес. В Русия християн­ството е прониквало как­то от Дунавска, така и от Стара Велика България, съ­ществувала 515 години, от 165 до 680 г., върху обширна­та територия между Кас­пийско море и Карпатите. Покръстването на източ­ните славяни и разпрос­транението на писменост­та в Русия е продължило и при българския цар Борис Първи, при неговия син цар Симеон Велики, при внука му цар Петър Първи и след това. България е помогнала и при официалното при­емане на християнството от Киевска Русия. Това е станало след величавата съвместна победа (над на­хлулите в нашата страна ромеи) на българите и ру­сите, водени от българския цар Самуил и киевския княз Владимир при Траянови вра­та на 17 август 986 година. След битката при Траяно­ви врата двамата велики държавници и пълководци сключват договор за ве­чна дружба между наши­те народи, според който през 986-992 г. български свещенници покръстват руския народ. Първият ки­евски митрополит Михаил е българин от град Охрид, отишъл в Киев с няколко епископа. Всяка година на 28 юли с пищни тържества Русия чества официалното покръстване на своя народ, станало по времето на княз Владимир Покръстител, внук на българската княги­ня Олга, женена за киевския княз Игор и след неговата смърт дълго време упра­влявала Киевска Русия.

Но преди да се случат из­броените и много други съ­бития на нашия континент и в света е трябвало най-на­пред да бъдат покръстени първите българи.

Пловдив с право може да се нарича Европейска столица (престолен град) на християнството,защото именно в този български град, за първи път масово жители на Ев­ропа са получили светото кръщение, създадена е пър­вата християнска община и първия епископски престол в Европа. За да имаме бъде­ще е необходимо да знаем, тачим и пазим своето мина­ло. Важните за България ис­торически дати не трябва да се премълчават, а да се прославят и вековечават. Време е в Пловдив, край река Марица, върху хълма на Ста­рия град или на Младежкия хълм, да издигнем величест­вен гранитен паметник на Исус Христос, който да се вижда отдалече и да напом­ня на нас и на всички хора по Земята за един от българ­ските приноси в човешката цивилизация, за нашата вяра и нашата велика история.

 http://www.vestnikataka.bg 

тагове: Пловдив, първата, христианска, престолнина, Европа

 .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *