Първите сведения за работилите в училището учители са от учебната 1921/22 година, тъй като архивът от създаването до 1915 година, съхраняван в НУ “Йоаким Груев“, е унищожен при наводнение.Това са Спаса Д. Ботушарова, Мария Д. Тодорова, Тотка Д. Петрова и Злата Б. Грозева.
През учебната 1924/25 година на мястото на напусналата Злата Грозева постъпва Рада Калева ….“редовна първоначална учителка, вдовица с едно дете, ръководи ІV-то отделение“.
На 12.09.1925 година Рада Калева и Мария Тодорова са преместени в училище „Ив.Вазов“, а на тяхно място са назначени Рада Константинова …“задомена“ и г-н Гърди Иванов …“редовенъ първоначаленъ учитель , не задоменъ“.
Със същата дата …“въ училището при Винарската изба“ е преместена Тотка Петрова, а на мястото й постъпва Елена М.Минкова, …“редовна първоначална учителка, задомена“.
Елена Михайлова Минкова, по баща Петрова, е родена в с.Калековец, Пловдивска околия на 30 септември 1895 година. Основното си образование получава в училище „Хр.Г.Данов“, кв. Филипово, а през 1914 г. завършва Пловдивската девическа гимназия. Учителства последователно в с.Карнофаля /дн.с.Войсил,общ.Марица/, с.Стряма, Лесичево, с.Марково.
На 19.09.1927 година поради пенсиониране е освободена Спаса Ботушарова, а на нейно място назначен учителят от училище „Кирил и Методий“ Ст.Прелев.
От 1927 до 1941 година в училището последователно учители са:
Мария Димитрова Спасова, родена на 26.07.1890 г. в гр.Солун, където завършва основно и средно педагогическо училище.Учителства в гр. Дедеагач /дн. Александруполис/, Дойран /бивш град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война/. В Балканската война участва като медицинска сестра …“за облекчаване страданията на ранените българские войници“. През Междусъюзническата война е арестувана и малтретирана от гръцките власти. След войните е главен учител в с.Муртатлий /дн.Момино село, общ.Раковски/ и с.Гр.Игнатиево. От 1921 до 17.10.1930, когато е назначена в училище „Душо х.Деков“, учителства в с.Чепеларе, с.Климентиново /дн.с.Труд/, с.Катунско Конаре /дн.с.Ягодово/ и у-ще“Антон Страшимиров“ Пловдив.
Екатерина Г. Сарайдарова по баща Каратабанова е родена на 16.03.1904 година в Пловдив, където завършва средно образование. От 1923 година е учителка в с.Кара-Ризово/ дн.с.Оризаре/, Крумово и с.Хамбарлий /дн.с.Житница/. От 1926 до 1928 година е главен учител в училището в с.Коматево. До постъпването си в училище „Душо х. Деков“ през 1930 година е учителка в частното първоначално училище „Св.Йосиф“.
Елена Любенова Сиракова по баща Драгиева е родена на 20.12.1907 година в гр.Одрин, където завършва начално образование. В гр. Борисовград /дн.Първомай/ завършва основно , а в гр.Харманли-педагогическо училище. От 1927 до 1933 година е учителка в с.Яким Груево. От март 1933 година е назначена в училище „Душо Хаджидеков“.
Пена Ангелова Ангелова е родена на 29.12.1905 година в гр.Пазарджик.След гимназията в Пазарджик завършва двугодишен педагогически курс към Американската детска градина.От 1930 година до 1936 година, когато постъпва като учителка в детската градина към училище „Душо х.Деков“, работи в Ямбол, Хайредин, Айтос и Начално училище „Св.Троица“ Пловдив.
Васила З.Русенова по баща Христова е родена в гр.Цариброд /дн. РСърбия/, през 1899 година, където завършва основно, а средно педагогическо училище в гр.Стара Загора.Учителствува в с.Калъчлии/ дн.Ген.Николаево/ и с.Белозем. От 1921 до февруари 1931 е чиновничка при Председателя на главните учители в Пловдив. От 16.02.1931 до 15.09.1939 г. е учителка в училище „Св.св.Кирил и Методий“, където полага основите на Детското ученическо православно християнско дружество и е …“блестящ пример как се служи на Родината“. От 15.09.1939 година е учителка в училище „Душо Х.Деков“.
Слава Христова Иванова, по баща Кенова,е родена на 03.10.1897 г. в гр.Карнобат. Завършва Пловдивската девическа гимназия, след което е учителка в с.Симеоново, Ямболско, с.Искра Карнобатско и гр.Ямбол. От 1920 година е в Пловдив, където до 1931 е домакин, шеф-счетоводител и кореспондент на френски език в Мелничарското кооперативно дружество „Мелница“.
От 24.01.1931 година постъпва в Благотворително дружество „Майчина грижа“ , където едновременно е учител, домакин, касиер и счетоводител. С децата от забавачницата всяка година подготвя самостоятелни забави за коледната елха и Деня на детето. На тържеството по случай 50-годишния юбилей на „Майчина грижа“ /07.04.1935 година /, подготвено от г-жа Иванова присъстват Н.В.Царицата и Н.Ц.В.Княгиня Евдокия. Впечатлени от видяното двете царски особи молят представлението да бъде изиграно още веднъж, за което пристигат специално от София.
От 1937 до 1940 година е учителка в Асеновград, Чешнегирово и у-ще „Найден Геров“.
На 20.12.1040 година е назначена в училище „Душо Хаджидеков“.
Георги Н.Сарайдаров е роден в гр.Пловдив предполагаемо около 1903. През 1923 г. след отбиване на военната служба в 3-ти Артилерийски на НВ полк учителства последователно в с.Избегли, Крумово, Хамбарлий /с.Житница/, където е и лектор във вечерното училище за възрастни.
През 1926 година е назначен като учител в с.Коматево,а през 1928 поема поста главен учител. Там основава дружество на Червения кръст.
На 14.11.1929 година е назначен за главен учител в училище „Душо х.Деков“.
Тук основава младежко дружество на Червения кръст, с подкрепата на Съюза за закрила на децата открива трапезария, построява училищна баня. Участва в изграждането на читалище „Огнище“, основател е на Централния родитело-учителски комитет, секретар е на Дружеството на българските учители, подема инициативата за създаване на учителска взаимоспомагателна каса. Активен член е на Морски сговор, чиято задача е да развива любов към морето и реките. Ръководи Спортна група „Младежи“. Членува в „Тракийски юнак“ и Певческото дружество. Автор е на ръководството „Думозрителният метод в нова светлина“.
В архивите се съхраняват имената на още 351 учители и възпитатели, минали през училището, оставяйки със своя труд, скромен и незабележим, трайна следа в съзнанието и благодарната памет на своите възпитаници. Всички те са пренесли през времето доброто име на училището, вградили са в историята му себе си. На тях дължим своята благодарност. Натрупана в годините, неизказана и закъсняла, но искрена и от сърце.
Днес в училището работят 47 учители и възпитатели. Всички са с висше образование. 30 от тях са носители на професионално-квалификационна степен.
http://www.oudh.org/?p=za-utchitelite
тагове: преди нас, учители