Преди Освобождението практикуването на златарския занаят се свързва със с. Ново село, днес квартал на град Априлци, където той е изключително добре развит. Предмет на изработване са били накити – пафти, пръстени, гривни, обици., като често се среща и практиката да се обковават пендари. Бижутерите са виждали в златото, среброто, медта и ценните камъни израз на хармонията в Природата.
Повечето от традиционните златарски форми и образци, разпространени в българските земи, се срещат, и тук. Сред тях са витите гривни „букалии“ или „кубелии“, съставени от две и три части, .които са отворени, гривните „ентешии“ състоящи се от множество верижки, съединени при закопчаването, различни видове обици, пръстени и др. Голямо е разнообразието по форма и украса на пафтите, които са неразделна част от женското облекло. Разпространени са както кръглите пафти, така и продълговатите, които често се украсяват допълнително с разноцветни камъни, както и с плочки от седеф или калай.Техниките на украса при златарските произведения са отливане, коване и изчукване, гранулация. Често се срещат и накити, изработени в сложната техника филигран, която е белег за майсторството на златаря и носи висока художествена стойност.
Голям дял от производството на майсторите златари се пада на църковната утвар. Изработвани били кръстове, потири,дискоси,дарохранителници,обкови на евангелия и др. Те били подарявани на църквите от богати граждани или отделни еснафски организации по случай някое събитие в живота на самия дарител.Основен елемент в украсата,използван от майсторите от Новоселската котловина е растителният мотив.
Бакърджийството е бил добре представен металообработващ занаят в Новоселската котловина, сега град Априлци. Занаятът следва някои външни тенденции и влияния, наложени в хода на неговото историческо развитие. Зависимостта на българските занаяти в началните векове на османското робство от арабско-турските руфети безспорно дава отражение върху бакърджийското (медникарското) производство. Бакърджиите заемат също утвърдените и разпространени по целия Балкански полуостров форми на медните съдове. Различен е обаче подходът им към украсата и функционалното изграждане на предметите. Тази съществена отлика предопределя появата и развитието на отделно направление в бакърджийството (медникарството), познато като школа на прибалканските медникари. Те създават само полезни, функционални съдове, в които личи усет към традиционните форми с опростен силует, форми с функционална украса, в която няма стремеж към подражателство на източните украсни мотиви. Предпочитаната техника на украса от тукашните майстори е т.нар. шарене. То се постиа чрез продължително нагряване и изчукване на медта с различни железни или дървени чукове. В резултат на този труден и продължителен процес съдовете придобиват оригинална красиво профилирана форма. Макар и по-рядко, среща се и украсата, постигната чрез изписване, при която украсните елементи се получават при гравиране с шило или киселина Медникарите изработват съдове, предназначени за домашна употребг (синии, сахани, тасове, тави, тенджери, капаклии, чашки, джезвета, гюмове, ибрици и др.) и съдове с религиозно предназначение (купи за нафора, менчета за светена вода, свещници и др.).
Безспорно е влиянието върху работата на майсторите от Новоселската котловина от развитието на този занаят в Търново – градът, който още през Възраждането се оформя като голям медникарски център.
Ковачество
Ковачеството като занаят в Новоселската котловина, сега град Априлци е бил разпространен заради характера на произвежданите изделия – здрави и практични. Ковачът е правил и ремонтирал всички сечива от желязо, необходими за стопанството и другите занаяти, за градеж на къщи, разнообразните предмети, използвани в домашния бит – прибори за огнището, свещници, катинари, налбантство (подковаване) и т.н. Дълголетните традиции на този занаят съхраняват старите практики и способи за украсяване. Мотивите са стилизирани растителни и животински елементи, вдъхновени от хармонията между човека и заобикалящия го свят.
тагове:старите, занаяти,златарство, бакърджийство, ковачество