С* Т* И* Х* О* В* Е*
Днес е един голям ден. Денят на духовните будители. Нима и те не са между тях. Поетите от Съюза на независимите писатели- филиал Пловдив. Техните стихове са пред Вас. Посветиха ги на Вас, читателите.
РОДИНА
Цвети Михайлова
Аз не искам да питам защо тук се родих.
Защо ме разсичат светкавично мълния.
Сънят ми отдавна е болка и стих.
И дишам в град, белязан от Седемхълмие
Аз пазя от облаци в мойто сърце.
Вазовски синъо небе от коприна.
В мен се разплискват вълни от море-
източна граница в мойта Родина.
Тя е арена сега на борба.
Гражданска. В зной и февруарски лед.
И може да я удави едничка сълза
от майки, изпратили деца на гурбет.
Микрочастица съм от тоя народ.
Беден, безработен.Но ще го има. ..
И боледувам от тебе, Живот.
Болест, която е неизлечима.
БОЛКА ЗА РОДОПА ПЛАНИНА
Василка Дойчева
Майко свидна,майчице Радопа,
каква е твойта кървава съдба?
Да сътвориш винаги живота,
а винаги да жалиш за деца.
От векове закрилница си била.
Над люлки скрити плакала си,знам.
Под мурите вековни ти си крила
капитан Петко, Момчил и Горан.
А днес стоиш тъжно- смълчана-
уж съща си, а различна,
от стари и нови рани
на себе си веч не приличаш.
Навред издигат се джамии.
Измамиха те твоите деца.
Забравиха дедите харамии,
предадоха и вярата на Христа.
Креп черен гордото ти чело були,
помръкнаха очите ти- звезди.
Леден страх снагата ти забрули,
на колене поставена си ти.
Челото ти в земята е опряло
и тегне над честта ти тъмен грях.
Гасне в мъка твойто силно тяло-
че не в Христа се кланяш, а в Аллах?!
ПРИЗОРИ
Елена Дилиманома
Мой сине, светъл лъч от мойто детство,
В света дошъл наивно доверчив.
Какво не бих ти дала във наследство.
Да е над тебе небосвода чист.
Ще те застигат грубости нелепи,
не падай от безсилие пред тях.
Разтапяй с поглед подлостта превзета
и с блага реч- зловещия и смях.
Бъди щастлив и с малкото, което
със пламенно сърце си сътворил.
след теб плод ще украси дръвчето,
което ти с любов си посадил.
Мой сини, сладка моя грижа
надежда моя, младежка моя лудост,
бъди до мен, когато си отивам
за сетен път с очи да те целуна.
РОДНА РЕЧ
Хованес Микаелян
Къде си ти, моя родна реч-
омайна и бистроструйна?
Нима те между хората веч;
кат стара вещ си ненужна.
Гледам те под чужди редове-
стоиш бледа и унила.
Нима имаш пред Бог грехове,
та от срамота си се скрила?
Не тъжи, о моя родна реч-
верни синове ощ имаш.
От теб ще изковат остър меч-
враговете да сломяваш.
Отново свободно ще звучиш
по градове и паланки.
Ти отново ще се възродиш.
Във песни и читанки.
Хованес Микаелян
ПАМЕТ
Гена Маркс
Макар и далече от тебе, Родино
ний сме с живота ти днес и в отминал.
Път ще чертаем- цветуща градина.
Огън ще търсим от нашето светло
Искра във сърцата ни вечна запалихте!
В народа български диря оставихте!
В памет и с поклон!…с цветя застилахме.
В гореща обич с духът си копираме
от нашите учители, нашите будители.
С букви написали и са орисали
в мрак да не тънем- бразди в полето…
Звезди да бъдем- огън в небето
Българи с гордост да се наричаме!
Паметта свята, ний да почитаме!
ПЛОВДИВ ЗНАЕШ ЛИ?
Мария Болгурова
От тебе не изчезнаха бащите.
О, ти празнуваше чрез тях.
Те бяха твои нощни охранители
и с утрото вървяха редом.
Събитията, по които
те минаваха,
туптят с камбаните,
като сърце.
Копня животът
словото им да опази.
Какво ли друго…
ЕСКИЗААРСКИЯТ ОТЕЦ СТАВРИ
Румяна Шопова
Ескизаарският отец Ставри
под вехтата си антерия
наган крие. На гърди му- кръста.
Този рошав поп е харамия.
В нова вяра българи покръства
Ескизаарският отец Ставри
денем нощем мери сокаци.
С кръст кръщава отбор юнаци.
С кама ги заклева:-
тайната да се опази-и!
– Дойде време всинца да мреме!-
тайно рекъл отецът Ставри.
Повел чета храбри момчета
от селото Гюрюджии- сега Православен.
Чакал се знака: Ески Заара да ударят!
На утрото на седемнайсти
септември поради издайник
в кукуруза аскер ги причакал.
Покрай жълтата шума
свирнал по попа куршума.
– Бийте братя поганци!-
смогнал да викне отецът,
преди главата му да разцепят,
преди смъртта да го грабне.
Това било толкова отдаван.
тагове: стихове, поетеси, съюз, независими, писатели, Пловдив