На брега на Галилейско море, разположен в северната част на Израел, има редица значими археологически обекти. Изследователи от университета в Тел Авив са открили древна структура, дълбоко под вълните на Галилейско море.
Credit: NASA
Изследователите попаднали на конусообразни паметник, около 230 метра в диаметър, 39 фута висока, и с тегло около 60 000 тона, при провеждане на геофизично изследване на южния край на Галилейското езеро, съобщава проф. Шмулик Марко, от отдела TAU по Геофизика и Планетарна Sciences.В екипът също така бяха включени и TAU Profs. Зви Бен-Авраам и Моше Reshef, и TAU възпитаници д-р Гидеон Tibor на океанографския и лимнологичния Research Institute.Първоначалните данни показват, че структурата е построен на сушата около 6000 години, а по-късно е потопена под водата. Проф. Марко я нарича впечатляваща като отбелязва, че камъните, които се съдържат в структурата, вероятно са били донесени повече от миля и подредени в съответствие с конкретния план за строителството.
Една подводна снимка показва, че структурата е направена от базалтови камъни.
Снимка: Шмулик Марко.
Д-р Ицхак Paz от Бен Гурион университет казва, че това, което е подробно описана в International Journal в морската археология, наподобява ранните гробници в Европа и вероятно е била построена в началото на бронзовата епоха. Той вярва, че може да има връзка с близкия древния град Бейт Yerah, най-големият и най-укрепен град в района Ancient. Екипът от изследователи иска да разкрие произхода на наносните камъни, намерени в тази област на Галилейското езеро, което според тях са били депозирани от древните Yavniel Creek е предшественик на река Йордан, на юг от Галилейското езеро. При използване на сонар технология за изследване на дъното на езерото, те наблюдават масивна купчина камъни, в средата на иначе гладкия басейн. Любопитен от необичайно премигване на сонара, проф. Марко се гмурка, за да научи повече. От близък поглед, той разкрива, че купчината не е случайно натрупване на камъни, но целенасочено изградена структура, съставена от три дълги метър, вулканични базалтови камъни. Най-близкото депозиране на камъните е повече от миля разстояние. Той вярва, че те са били принесени до мястото, специално за тази структура.
Sonar образ на структурата на пода на Галилейското езеро
Credit: Международен журнал по морска археология
За да определят възрастта на структурата, изследователите разгледали натрупване на пясък около основата му. Поради естествено натрупване на пясък през годините, са се образували 6-10 метра под дъното на морето на Галилея. Като се има предвид височината на пясъка и скоростта на натрупване, изследователите заключили, че паметникът е на няколко хиляди години.
След това, изследователите планират да организират специализиран подводен екип, за да научат повече за произхода на структурата, включително и разследване на повърхността на структурата. A изследването на артефакти ще помогне по-точно да се разбере за целта и строителите на паметника. Проф. Марко казва, че резултатите могат да осветлят и геоложката история на региона.
Схематично сечение с приблизителни размери на структурата.
Формата и съставът на потопената структура не прилича на нито една природна даденост. Ето защо, ние заключаваме , че не може да се нарече купчина камъни. Камъните трябва да са транспортирани най-малко на няколко стотин метра, от най-близкото базалтово находище.
„Основата на структурата – която някога е била на сушата – е по-ниска, отколкото нивото на водата, която е била в древното Галилейското езеро. Но това не означава , че нивото на водата постоянно се увеличава „, казва той. Защото Галилейското езеро е тектонично активен район, и структурата на дъното на езерото, може да изчезне с течение на времето. Освен това се планира разследването, за да се разберат последните тектонски движения, натрупването на седименти, и променящите се нива на водата. Единственият период в този регион, е ранната бронзова епоха, от края на 4-ти и края на третото хилядолетие пр. Хр., когато тези структури може да са се образували. Монументалният сайт на Хирбет Beteiha, разположен на около 30 км североизточно от подводния каменна постройка, се състои от три концентрични каменни кръгове, най-големият, от които е 56 м в диаметър.
Rogem Hiri, сайтът е често по-нататък „Стоунхендж на Levant“.
Уникалният мегалитен сайт на Rogem Hiri, на 17 км източно от Хирбет Beteiha, включва четири каменни пръстени, с диаметър от 156 m. Много мегалитни структури, включително каменни кръгове, менхири и долмени се намират по протежение на долината на река Йордан.
Rujm ел-Hiri е древен мегалитен паметник, съставен от концентрични кръгове от камъни, с надгробна могила в центъра. Той се намира в израело-окупираната част на Голанските възвишения, около 16 км източно от брега на Галилейско море, в средата на голямо плато, покрити със стотици долмени.
Целта на пръстените камъни е все още неизвестена. Част от теориите за нейното използване включват Worship: Според тази хипотеза, сайтът се използва за специални церемонии по време на най-дългите и най-краткия ден от годината. Изглежда, че през 3000 година пр.н.е., в най-дългият ден, първите лъчи на слънце светят през отвора в северо-източната порта, която е 20 , 29 метра. Въпреки това, те не светят в перфектен ъгъл. Предполага се, че това е, защото строителите не са имали достатъчно точни архитектурни инструменти. Жителите вероятно използвали сайта, за да се поклонят на Тамуз и Ищар -, богове на плодородието, да им благодаря за добрата реколта през годината. След изграждането на гроба, по пътя си, лъчите се ударят в центъра.
Burial сайт – Оказва се, че мястото на поклонението, по-късно става гробище за лидери или други важни лица. В подкрепа на тази теория е гробницата в Dolman. Въпреки това, не са намерени човешки останки, а само обекти, които сочат функцията на гробницата. Също така, дори и да беше гробница, която не е с оригиналната функция на сайта, тъй като гробницата е с 1000 години по-нови от самия сайт.
Dakhma – Археологът Rami Arav предполага, че сайта е бил използван като Dakhmas на зороастрийците, в които са построени за мъртви лица, дадени на птици, за премахване на месото от костите им.
Календар – Някои смятат, че сайтът е използвал като древен календар. По времето на двете равноденствия, слънчевите лъчи минават между две скали, на 2м височина, пет метра в ширина, в източния край на съединението. Според Антъни Aveni и Йонатан Mizrachi, на входа на центъра се открива изгрева на лятното слънцестоене. Други вдлъбнатини в стените показват, пролетното а и есенното равноденствие.
Астрономически наблюдения: може би сайта е бил използван за астрономически наблюдения на съзвездията, вероятно за религиозни изчисления. Изследователите са открили, че мястото е построеоно с размери и мащаби общи за други структури и частично се основават на позициите на звездите.
източници: от Университета в Тел Авив
авториизаран превод: Мария Герасова
тагове: огромен, паметник, Галилия, Mysterious Стоунхендж
