Д* Е* Т* С* К* И      

                                 К* Ъ* Т                    

Детската поетеса Ваня Теодосиева, ви поздравява и е изпратила тези стихове.

СЛУЧКА НА УЛИЦАТА

Малката ни махала                                                                                  

неведнъж е еквала                                                                                      

от момичета момчета                                                                                  

с чипи вирната нослета.

Случи се веднъж беля.                                                                              

Май че чашата приля-                                                                            

викна Митко и заплака,                                                                                

че ударил двата крака.

Както карал колелото,                                                                                

бързо свърнал към дървото-                                                                    

знака „СТОП“ не е видял                                                                            

и на него налетял.

Носят марли и вода                                                                                      

против лошата беда,                                                                                    

но едно лекарство няма                                                                              

за белята тъй голяма.

Да се каже то е лесно,                                                                                  

да се спазва е уместно;                                                                    

правилата, братко, знай,                                                                              

за да нямаш този край!

ПАЛАВНИЦА

Днеска с топка ще играя ,                                                                            

няма вече да се мая.                                                                                  

Топката ми пак отскочи,                                                                                

към прозорец се насочи.

Викна баба във закана,                                                                                

за ръцете тя ме хвана,                                                                                  

бързо в къщи ме прибира-                                                                          

край на моята игра.

Върза топката в торбата,                                                                              

а със нея и белята.                                                                                    

На тавана я запрати,                                                                                      

както някога та тати.

Ала тайна аз си зная-                                                                                    

няма туй да ми е края:                                                                                

Пак след топката навън                                                                                

ще се чува стъклен звън.

МИТКО СРИЧКАТА

Пак в сладкарница на ред                                                                            

чака Митко сладолед.                                                                                  

Чака той, дори не мигне,                                                                              

мисли си дали ще стигне.

Сладоледа най- обича,                                                                                

ала още много срича.                                                                                  

И трепери му душичката                                                                              

кажат ли му Митко Сричката.