ПРИТЧА ЗА МЪДРОСТТА БР.148

cat-and-mouse-03

В къщата на една самотна, коравосърдечна и сприхава жена живеел стар котарак. Труден и нерадостен бил животът на котарака защото стиснатата му стопанка винаги му давала, само толкова храна, колкото да не умре от глад, а тя постоянно се тъпчела с всевъзможни месни гозби, коя от коя по-вкусна и апетитна. Така тръгнал животът му от самото начало, още когато бил малко коте. Клетото животинче се опитвало няколко пъти да си открадва по нещичко от храната на своята стисната стопанка, но тя винаги разбирала и всеки път го пребивала жестоко. Потрошила цели пет метли и една лопата в неговия гръб и той вече никога не се осмелявал дори и да погледне, към вкусната й храна, а за наказание тя започнала да му дава храна само веднъж в седмицата. Котаракът станал добър ловец и докато бил по-млад рядко му се случвало да гладува дълго време, но с всяка изминала година, той изгубвал част от своята ловкост и бързина и напоследък редовно прекарвал по няколко дни с почти празен стомах. В един момент започнала да го измъчва и терзае мисълта, че скоро ще умре от глад. Съвсем измършавял, но все още успявал да хваща от време на време по някоя твърде стара или някоя много млада, но заблудена и разсеяна мишка. Един ден, когато отново си мислил, че съвсем скоро ще умре от глад, той успял да хване един много, много стар мишок.

– Моля те! Не ме изяждай! – започнал да се моли старият мишок. – Моето тяло е жилаво, съсухрено и безвкусно! Пощади ме! Нека да си доживея старините и да си умра от естествена смърт! Пусни ме и ще ти дам един много полезен и добър съвет. – продължил с молбите и обясненията си мишокът.

– Няма да те пусна! – изръмжал свирепо прегладнелият котарак. – Цяла седмица нищо не съм ял. Ако не те изям, аз ще умра от глад. Ти си моето спасение и няма как да те пощадя, ще те ям! – още по-страховито изръмжал котаракът и в очите му проблеснали огнени мълнии.

– Да, да…Аз, наистина съм твоето спасение. – разтреперил се мишокът, но продължил. – Ако ме изядеш, ще те спася най-много за още една седмица, но ако ме пуснеш ти обещавам, че повече никога няма да гладуваш.

– Какви са тези глупости? Как ще се случи това? Подиграваш ли ми се? – ядосал се котаракът.

– Не, не, не ти се подигравам! Как бих посмял? Но ако ми обещаеш, че ще ме пуснеш, аз ще ти кажа, как винаги спокойно да си осигуряваш прехраната до края на живота си. – кротко отговорил мишокът, а гладният котарак дълбоко се замислил.

– Добре! Обещавам ти, че ще те пусна! Казвай, какво трябва да правя?

– Нали знаеш, че в онази стара барака на двора винаги ще хванеш някаква буболечка или ще намериш хваната в паяжините муха.

–  Какво? Мухи ли да ям, това ли ме съветваш? – още по-гневно изръмжал котаракът.

– Не! Моля те, изслушай ме докрай и после сам прецени, дали ще ме пуснеш! Няма да ядеш буболечките и мухите, а ще взимаш по една от тях и в удобен момент ще я слагаш в храната на твоята стопанка и когато тя види, че в нейното ядене има попаднало насекомо, няма да го яде и ще го дава на теб!

– Да! Това е мъдър съвет! Свободен си, приятелю! – доволно почнал да мърка гладният котарак и се запътил към старата барака.

Мъдрият мишок поживял още няколко месеца и през една тиха и ясна нощ си умрял спокойно, в съня си от естествена смърт. Когато това се случило, нашият герой вече бил най-мъдрата и охранена котка в целия квартал и голяма част от хората не можели да го познаят, останалите се чудели на какво се дължи тази промяна, а той се умилквал гальовно около всеки и постоянно мъркал, сякаш искал да каже на всички:

Хора, когато някой ви се изпречи на пътя и сте готови да го „изядете с парцалите”, първо се замислете да ли не е изпратен от съдбата за да ви научи, как по най-добрия начин да си осигурявате прехраната в този живот или да живеете по-добре. Добре си помислете защото всичко, което ще получите утре, ще бъде резултат от това, което правите и давате днес! Ако сте мъдри, никога няма гладувате, но ако не сте в живота ви ще има постоянен глад за много и най-различни неща!   

 Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Къде се ражда любовта?“ 

Автор: Валентин Начев

https://vnachevblog.wordpress.com/2015/11/07/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/

тагове: притча, мъдростта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *