ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.148

 *В^Е^С^Е^Л*  

*Г^Р^Ъ^М^О^Т^Р^Ъ^Н

                                         ♦♦♦♦♦♦♦♦♦♦♦

 newsm10

НАЛИ ДОЙДОХА НОВИ ВРЕМЕНА?

Има една поговорка”Когато цъфнат налъмите и от теб ще стане човек”. За човек да ни говорим, а за хората. Хора много, но човеци, особено с главно „Ч”, хич ги няма. Защо  казвам   така ли? Ами как да не казвам? Не ги ли виждаш какви са? Ами под път и над път, пък и навсякъде…   Виждаш го онзи, с рунтавата глава?  Върви си значи. Крачи си с онази походка, като че ли всичко му е в ред. Да, ама не му е, защото криви ту на дясно, ту на ляво. Залита като пиян и хич не му пука ,че другите го гледат. Да бе, да бе… А  ха, още малко да падне. И къде мислиш, ами в онази яма на пътя, а тя е пълна с кал. Май тази кал я донесе онзи, от горната махала! Мангото де… Не го ли видиш, него? Колко боклук  е захвърлил около  казаните за смет. Хич не му пука, че всичко ще отиде по него. Ей, на. Преди години хепатит тръгна  от махалата.  Пак от Мангото. Няма ли кой да ги оправи тези хора… Да отиде при тях, да ги просвети. Инак са умни, макар че са неуки. На ли ги гледам. И бързо се оправят. Какви къщи дигнаха в махалата. За чудо и приказ, а ние сме рекли, че са неуки. Дали всичко се учи в училище, а? На човек му идва отръки или просто си остава неук. Да не говорим колко неуки от нащи станаха бизнесмени. А ела сега да ги видиш. Вирнали глави, сложили черни очила и постоянно в баровете и в казината. Нали и те  са неуки, а? Ами  май трябва да се сложи ситото- работниците им изкарват парите. Водят ги на четири часа, а те, милите работят 9- 12. Да им плащат значи по- малки осигуровки. А парите от работата къде отиват? Пак при онези, щото са много хитри. А хората нека да нямат достатъчно пари да си нахранят семейството. Че всичко е скъпо, скъпо е.  Всеки гледа да изкара по някой лев. Нали дойдоха нови времена…

 Ха сега, наздраве, така се казва , за комшията и неговата работа.

ХАЙДЕ, ДА СИ ПОМИСЛИ!

Бръмммммммм. Някой бръмчеше зад гърба на Бомбата. Той се обърна и  кой мислите зърна? Ами  Зънзата, от отсрещния блок.Той беше вирнал глава,   косата му щръкнала, а само тук- таме някой кичур близваше челото му. Потичваше и   пръхтеше,  като кончето на Коста Свирката. Онова, кльощавото, дето няма какво да го храни стопанина му. А той, горкия обедня. Изгониха  го от  работа.

– Ей, приятел  – присмехулно подвикна Бомбата. Къде тъй, бе мой чорап?

– По- полечка, Бомба? Че ако  се развъртя, така ще те  зашлевя, та името си  не можеш да кажеш!

– Не видиш ли, че се шегувам?

– А, бе, шегата настрана! Не ми е до шегички!

– Защо бе, брат?  Не забрави ли колко добри приятели бяхме?

– Бяхме, ама сега не сме. Откакто завъртя оная далавера, забрави се  бе, Бомба. За теб вече няма приятели. А да не говорим за братя.

– Чакай,чакай! А ти май забравяш за твойте далавери?

– Какви далавери, бе Бомба. Върша си работата, пък и давам по някой лев на ония, та да не  ме закачат.

– Такава ли била работата? А на мен викаш, че съм далавераджия? Какви ти далавери? Мен са ме налегнали ония, с дебелите вратове и работя за тях. Ако не работя, няма да имам хляб и  ядене. Децата ми ще гладуват.

– Да, да, разбирам. Май двама се печем на един огън. Ако не правим далавери,  ще гладуваме и ще обикаляме по казаните.

– Така е.Сега парите са при крадците и далавераджиите. Крадат и мамят, живеят  на гърба на другите. Вземат наготово от пожънатото жито.

– Тъй им е по- лесно.Без да работиш, да вземаш наготово от другите. Широк живот, тесни гащи.

– Като ми каза за гащите, видиш ли оня, просека де. Целият окъсан, чак гащите му висят.

– Знам то,  Зънза. Знам го. А какъв беше навремето. От ония, как ги наричаха? Аха, кредитните милионери. Крадеше, лъжеше, мажеше и накрая стана  на  просешка тояга. Ходи по подлезите и проси милост. Тъй ще стане с всички, дето искат лесно да забогатеят. Съдбата си знае работата. А оная, Равносметката, не търпи такива като тях. Ще им дойде времето и ще видят тогава…

– Хвана ме страх, Бомба. Май трябва и ние да си помислим, щото не се знае и какво ще стане с нас…

– Тъй, тъй  Зънза. Хайде да тръгваме и да мислим,  щото времето си тече!

–   Да си вървим, Бомба, че ще ни стане тясно в къщи.! Нали ги знаеш, жените? Те са като халите и от нищо не има пука…

– Хайде, па си помисли!…

smile3501

ТАКА ЛИ Е?

Чудо ли? Ами чудеса няма. А ако  ги има, дали  са чудеса? Да, да, Помня едно такова, с  бай Пандо- заравадчията.  Както си вървя,   ето го и него? Ами същия, бай ти Пандо.  Навел глава. Овисил нос, сврял глава в качулката, цял вампир. Човек не може да го познае. Престилката отпред  го опасва.  А краката му не държат.Май беше забравил да я свали! За къде е този човек, а? В кой век живей? Май е  от  ония, дето скоро са излезли от пещерите? А  те са за чудо и приказ. Такъв е и бай ти Пандо. Да му се чудиш и маеш. Дали пък да не го спра, а! Приближавам се до него , а той ме гледа така кръвнишки, че чак сърцето ми да изскочи от пазвата. По едно време така ми прилоша, чак да се свлека на земята. Нищо, нищо.  Ще му се усмихна, та да разбере, че не ме е страх от него. Така и направих. Приближих  го, а той ме хваща  за ръката и така ме стиска, че чак искри  изскочиха от очите ми.

– Ей, момиче, внимавай, щото ако те хвана, няма  да   остане нищо от тебе!

Отскочих в страни и се завъртях като пумпъл . Не мога да го разбера. Какъв  е тоя, бай ти Пандо? Да се чуди човек. Ето ти едно чудо.За чудо станаха и другите  хора… Не  можеш да ги разбереш. Непрекъснато   вървят напред, назад, въртят се  и място не могат да си намерят. Нещо им става… Не знаят на кой свят са. Тъй де… Май  светът стана такъв. Всички се побъркаха. Не могат да мислят правилно. Все бързат и не виждат, кой минава край тях. Виж ги, какви са!   Остарели  са   рано, рано.   Жал ме е за тях, но не мога да им помогна,  ако те сами не си помогнат. Май накрая няма да се познаят, щото както виждам, ще  тръгнат със старците и ще ги гледат  право в очите без да знаят, че и те вече са остарели на трийсет. Щото един много мислил , мислил и от много мислене си отишъл. Така ли е? А сега де. Да бягам, да се  прибера по- бързо…

Мария Герасова

тагове: хумор, сатира, едно, весел гръмотрън

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *