С* Т* И* Х* О* В* Е
Годишни времена
Пролет
Цъфнали цветя в полята,
радост шета из гората,
птичките си чуруликат,
рой дечица все си викат…
Хубаво дъхти земята,
весело е на душата,
житна нива изкласила,
птичка там гнездо е свила.
Лято
Житото е днес прибрано,
селяните стават рано
в планина ехти гълчава,
сто туристи на морава!
Слънцето море огрява,
пясъкът го нажежава,
старец все на пейка дреме,
пенсията днес ще вземе.
.
Гроздобер настана вече,
вятър все дърва съблече,
школският звънец удари,
веселят се млади, стари…
Морният орач в полето
гледа облаци в небето,
бърше сис ръкав челото
и потегля към селото.
Зима
Сняг се сипе на парцали,
рой дечица заиграли
Бяло
Без паузи между съня и зимата
остаряват детството и мечтите,
заради един мог чистота.
Бяла разплитам коси.
И БЯЛО пристъпва,
в искрящо нежна дреха,
заради един миг чистота.
тагове: стиховете, поета Спиридон Андонов
