ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ БР.150

ТОМАС МАЛТУС
1766 — 1834

В 1798 г. някогашният невзрачен английски пастор Томас Робърт Малтус публикува малка, но силно въздействаща книга, озаглавена „Очерк върху принципа за населението и влиянието му върху бъдещото подобряване на обществото“.
Основната идея на Малтус е, че нарастването на човечеството един ден ще изпревари производството на хранителни продукти. В оригиналния си очерк Малтус представя идеята си в съвсем конкретна форма, като твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия (всяко следващо число се удвоява: 1, 2, 4, 8, 16…), а хранителните продукти — в аритметична (линейно по реда на числата: 1, 2, 3, 4, 5…). В по-късните издания на книгата си той не е толкова конкретен и твърди само, че населението нараства неопределено, докато се стигне до недостиг на хранителни продукти. И от двете си тези Малтус стига до извода, че човечеството е обречено на беднотия и полугладно съществуване. Никакви постижения на техниката не могат да предотвратят този резултат, защото производството на хранителните запаси е по необходимост ограничено — възможностите на населението да нараства са безкрайно по-големи от възможностите на земята да го изхрани.
Но не може ли увеличаването на човечеството да бъде спряно по някакъв начин? Може, разбира се. Войната, чумата и други бедствия често намаляват броя на хората. Но тези бичове само временно отстраняват опасността от пренаселеност, и то на много неприятна цена. Малтус допуска, че за да не се стигне до това, за предпочитане е „морално въздържание“, с което той очевидно има предвид съчетание от късен брак, предбрачна девственост и доброволно ограничаване на брачните полови връзки. Обаче Малтус гледа достатъчно реалистично, за да си даде сметка, че повечето хора едва ли биха се подложили на такова самоограничаване. И стига до извода, че практически пренаселеността е неизбежна и следователно недоимъкът е почти неизменна орис на повечето хора. И това ако не е песимизъм!

ЕНРИКО ФЕРМИ
1901 — 1954

Енрико Ферми, човекът, създал първия атомен реактор, е роден през 1901 г. в Рим. Той е изключително способен студент и получава доктората си по физика от университета в Пиза, преди да е навършил двайсет и една години. Двайсет и шест годишен, той вече е пълноправен професор в Римския университет. През това време е публикувал първия си важен доклад, свързан с непонятен дял от физиката, наречен квантова статистика. В него Ферми разработва статистическа теория, за да опише поведението на голямо струпване на частиците, които днес се наричат фермиони. Тъй като електроните, протоните и неутроните — трите „строителни камъка“, от които е съставена обикновената материя — са все фермиони, теорията на Ферми има доста голямо научно значение. Неговите уравнения ни помогнаха да разберем по-добре ядрото на атомите, поведението на изродена енергия (каквато се среща в недрата на някои видове звезди) и свойствата и поведението на металите — тема, от която има несъмнена практическа полза.
В 1933 г. Ферми формулира теория за бета-разпадането (вид радиоактивност), която включва първото разглеждане на неутриното и на слабите взаимодействия — важни теми в съвременната физика. Изследвания от този род, макар и не особено понятни за неспециалиста, утвърждават Ферми като един от най-видните физици в света. Но най-забележителните му постижения тепърва предстоят.
В 1932 г. британският физик Джеймс Чадуик открива нова съставна частица на атома — неутрона. Започвайки от 1934 г., Ферми се залавя да бомбардира с неутрони повечето от познатите химични елементи. Експериментите му показват, че много видове атоми са в състояние да абсорбират неутрони и че в редица случаи атомите, получени от такава ядрена трансформация, са радиоактивни. Би могло да се предполага, че неутронът ще прониква по-лесно в атомното ядро, ако се движи с голяма скорост. Но опитите на Ферми показват обратното: ако бързите неутрони първо бъдат забавени, като се прекарат през парафин или вода, тогава по-лесно се абсорбират от атомите. Това негово откритие намира много важно приложение при строителството на атомни реактори. Материята, която се използва в тях за забавяне на неутроните, се нарича модератор.

 https://milenacha.wordpress.com/o%D1%89%D0%B5-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/
 тагове: велики, личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *