Серски манастир
![]()
Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ (на гръцки: Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών) е женски манастир вЕгейска Македония, Гърция. Манастирът е разположен на десет километра североизточно от град Сяр (Серес) в подножието на планината Змийница (Меникио). В духовно отношение е подчинен на Серската и Нигритска митрополия на Църквата на Гърция.
История
Серският манастир на османска пощенска картичка
Манастирът е основан между 1270 и 1275 година от Йоаким, по-късно епископ на Зъхна
В манастира е погребан цариградският патриарх Генадий II Схоларий, който на старини се оттегля в манастира и почива тук през 1473 година.[4]Гробът му е в католикона на манастира.
В 1630 година манастирът е изписан от зографи от Линотопската художествена школа.
Предполага се, че иконостасът на църквата е дело на дебърския майсторПетър Филипов.
Според османски регистър от 1568-1569 година манастирът притежава шест овощни градини, две маслинени горички, 7 воденици, три чифлика, къщи и 18 магазина в Сяр, както и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и и зимни пасбища (къшлаци) в района на Зъхна, Солун и Сидерокапса.
През 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава обителта и констатира в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че монасите зад гръцкия си език, прикриват своя българския произход. Манастирската библиотека е добре уредена, но славянските книги са изгорени. По това време манастирът еставропигиален, а богослужението се извършва на гръцки език
Много от монасите на манастира в миналото са българи, а в манастирското училище се учат българчета от околните села. Затова българите го смятат за свой и го даряват. Тук между монасите най-рано се пробужда българското народностно съзнание в Серско и ненапразно серският митрополит Неофитос го нарича „огнище на панславизма“. Според същия владика „3/4 от отците подвизаващи се в речения монастир са българогласни , а едва 1/4 от тях са останалите гърци“.[10] През 19 век манастирът играе роля на едно от най-важните духовни средища в Източна Македония.
В писмо от 26 януари 1873 година до патриарх Антим VI Константинополски монасите в манастира заявяват намерението си да се придържат твърдо към елинизма и като „доказателство за максималния си филелинизъм“ привеждат факта, че в манастира работи гръцко училище, „в което учат над 40 деца от околните български села“
В 1878 година митрополит Натанаил Серски заточва проигумена на манастира Дионисий и заплашва игумена Теодосий, като според вестник „Марица“ и двамата били добри българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за манастира:
„ |
В манастира живеят 60 монаси и 60 души манастирска прислуга. Голямата църква на манастира е построена с даренията на християните българи от околните села. |
“ |
Според Георги Стрезов към 1891 година числото на монасите в манастира „Св. Иван Предтеча“ (Маргарит) е 25. „В манастира има и едно от най-старите гръцки училища… Калугерите не търпят името българин…“
Според Антон Попстоилов през 1916 година, в манастирската библиотека се съхраняват четири пергаментови хрисовула на гръцки език от Андроник II иАндроник III Палеолог, 100 пергаментови ръкописа с религиозно съдържание, 200 хартиени ръкописа, няколко кондики, много старопечатни книги, преписи на султански фермани, препис на хрисовул от Стефан Душан, два хронографа от 1611 и 1626 година и други на брой 1500 екземпляра. За съжаление между ръкописите в манастира не се съхранява нито един славянски ръкопис.
На 13 декември 2010 година в манастира избухва стихиен пожар, причинявайки щети на стойност 2 000 000 евро.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80
от Уикипедия
