Брони Уеър
Много неща изгубват значение, когато животът ти свършва. Може би едва тогава си даваш реална сметка за истински важното …
Брони Уеър, медицинска сестра в една австралийска болница, разговаря с пациентите, които са на прага на смъртта. Тя записва техните изповеди, които впоследствие обединява в книга „Само любовта остава – Петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на смъртта“. Ето ги и тях:
1. Иска ми се да бях имал куража да живея живот, в който да съм верен на себе си, а не живот, съобразен с очакванията на другите.
Това беше най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаваха, че животът им свършва, сякаш поглеждаха по-ясно на него и осъзнаваха колко много мечти бяха останали неосъществени. Повечето не бяха изпълнили и половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че причината за това са изборите, които са направили или не са направили.
2. Иска ми се да не бях работил толкова много.
Това чувах от всеки пациент. Бяха пропуснали детството на децата си, бяха пропуснали да се наслаждават на връзката си. Не само мъжете съжаляваха за това. Жените също. Повечето хора, с които разговарях, съжаляваха, че са изгубили толкова време в борба за кариерата си.
3. Иска ми се да бях имал куража да показвам чувствата си.
Много хора бяха потискали чувствата си, за да запазят мирни отношения с останалите. В резултат се бяха примирили с посредствен живот и никога не станаха това, което можеха да бъдат; никога не развиха потенциала си. Много бяха заболели именно заради тази горчивина, която носеха в себе си.
4. Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите си.
Много от пациентите не бяха положили истински усилия да задържат приятелите си и осъзнаваха това, едва когато краят им наближаваше. Бяха позволили на живота да ги погълне и бяха изпуснали златни приятелства. Сега съжаляваха, че не бяха посветили усилия и време на отношенията си с тези важни за тях хора. Всеки има нужда от приятелите си, когато си отива от този свят.
5. Иска ми се да си бях позволил да бъда щастлив.
Изненадващо, това беше общо за всички. Много не бяха осъзнали до края, че щастието е въпрос на избор. Бяха останали вкопчени в старите си навици, в старите си разбирания. Не бяха посмели да напуснат „зоната си комфорт“. Страхът от промяна ги беше накарал да се преструват пред другите и пред себе си, че са щастливи. Дълбоко в себе си обаче бяха мечтали да си позволят отново да чувстват радостта от живота.
https://www.gnezdoto.bg/samo-liubovta-ostava
тагове: само, любовта
