ЕКИП

Ние, хората, обичаме индивидуалната дейност. Обикновено в изложението си, по която и да било тема, започваме с АЗ. Аз знам. Аз мога. Аз съм направил.Аз, аз, и  аз…

В  нашето съзнание,  причината нещо да не  се случи,  грешки, пропуски или липсата на талант, просто не сме ние. Виновни са другите. Те ни пречат. Не ни разбират. Критикуват ни без основание.

Нека си зададем един въпрос? Колко от най- големите човешки постижения, се дължат единствено на усилията и способностите на един човек. Оказва се, че не са толкова много, колкото очакваме. Защото, за да стигнеш  върха е необходима стабилна основа изградена от „гиганти, големи умове, изключителни изобретатели, истински иноватори.

Много от тях достигат своето ниво не самостоятелно. А с помощта на сътрудници, лаборатории, финансиране. Често са подпомагани дори от техните държави и правителства. Науката е „самотно занимание“. Но за постигане на големи научни постижения, единичните усилия не стигат.

Необходими са групи от личности, с точно дефинирани отговорности и сфери на действие, които  си подпомагат взаимно и не си пречат. В социалните науки, това „обединение“ се определя, като „екип“.

96708633_134712535742Merle Anthony Tuve /Мърл Тюв/ /1901-1982/ е американски учен. Става известен с пионерските си  изследвания на йоносферата с радио-вълни. Прави истински пробив в ядрената физика, като измерва силата между протоните в ядрото. Крайъгълен камък на съвременната теория на силното взаимодействие. Повече от 20 години е директор на Департамента по земен магнетизъм на Института Карнеги във Вашингтон /САЩ/. Изключителни са постиженията му в експерименталната сеизмология, радио-астрономията и оптическата астрономия.

По време на Втората световна война, показва и друго свое лице. Това на лидер и организатор. Под неговото ръководство започва да действа цяла индустрия. За производство на вакуумни тръби, батерии и други компоненти, достатъчно малки за да се интегрират в различните артилерийски системи. Благодарение на изключителните му способности в екипната работа, успява да осъществи производството на 22 милиона безконтактни взриватели. Те са  признати за едно от трите оръжия на съюзниците, с най- голямо значение за победата над фашистка Германия. Въодушевен от военния си опит, той се посвещава на една кауза. Да търси тези сфери от науката и индустрията, където малки групи от талантливи изследователи могат да допринесат за голям и траен прогрес.

Става истински пропагандатор на интер- дисциплинарния подход в научните изследвания. Доминиращия начин за правене на наука днес.

Необходимо е да си помислим, за екипен подход!

 Автор: Георги Караджов      

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *