ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.149

В* Е* С* Е* Л

Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н

Позитивни-мисли

 

ДА ЗАТЕГНЕМ ДИСЦИПЛИНАТА!

smile3501

– Защо бе, защо още си тук? Ни го ли виждаш, оня? Вирнал си опашката на коня и тича ли тича.

– За кой говориш, Кирко?

– Как за кой?Не го ли виждаш, прилича на на коня на Петката. И той, горкия е вече остарял, но още го бива.

– Кажи тъй,  Ломка.А аз какви ли не си помислих.

 -Най- после се сети, Петка. Отдавна искам да те  питам нещо, но не смее. За оная даскалка, дето задиряла съседът.

– Коя даскалка, бе Ломка?

– Как коя? Не я ли знаеш ? Цялото село говори за нея, а ти да не знаеш.

– Като не знаех, нали сега научих? Казвай де!

-Той, нашичкия май е луднал  по нея.Виж го, в общината работи, а се излага. Май и властниците си нямат акъл. Едно време беше друго. Хората бяха морални. Нямаше ги такива като него. Като дойдат на влас, се самозабравят. Мислят, че всичко е тяхна. Пък стигнаха и до жените. Май смятат, че и те са техни…

– Прав си , Ломка.Който намаже от властта, забравя за такива като нас. Задиря чуждите булки, а знаеш ги и тях. Щом някой има повече парички и хоп, скача върху коленете му. Така и наща даскалица. Мислеш ли, че го обича. И тя си има семейство, но хич  не и пука.

– Какви времена  настанаха, Петка. Моралът се затри нейди. Виж ги, на. Вече не се знай, кой при кого спи. Мъж ли е, жена ли е…

– Ей, не искам да си мисля. Момичетата от малки зачеват. Млади и стари хукнали като бесни. И тогава, касво ще остане от нас? От хората де.

– Ами, аморалисти. Ще се навъдат ей такива, повече ненормални и ще управляват света. А как ще го управляват, не мога  да си представя. Не ги ли виждаш младежите. Обикалат като гламави. Псуват, говорят вулгарности, смъркат  трева, не почитат майка и баща. Не знам какво ще излезе от тях!… Как ще създават семейства. А какви деца ще се раждат!

– Ох. Не искам да мисля, защото косата ми настръхва.

– Давай, ние дето се броим на пръсти и все още сме нормални, да се хванем за ръце и да направим нещо!

– Ами какво нещо?

– Да затегнем дисциплината…

– Как ще я затегнем.

– Да започнем от нас- възрастните. Да върнем морала и любовта. Да променим и отошението между учителите и учениците. Да гласуваме нови закони. Да се уизучават нови дисциплини.

– Какви дисциплини имаш предвид?

 -Ами едно време се изучаваше дисциплини, които възпитаваха децата ни на добро. А сега.. Никой не се е замислил за това.

-Да, така. Много ненужни предмети,  нито един, как да се учим на добро.

-Ами, ето от какво имаме нужда. Не да се говори навсякъде за пари и секс, а да учим децата си на добро още от малки.

– Хайде, сега да тичам към къщи, че май ще ме подгонят. Ще ме питат къде се шляя толкова време?

ВЪЗМУТИТЕЛНО НАЛИ?

newsm10

Вече не издържам. Не мога да викна дори на глас, че ще ме чуят ония, нали ги знаете и ще ме вкарат право в лудницата. А тя, лудницата де, казват, не била за нормални хора. Май всички скоро ще полудеем. Не виждам ли какво става наоколо. Ще  срещнеш някой, който залита ту на една, ту на друга страна. Скоро излязъл от кръчмата и обикаля улиците Такива  като него бол. Просто е забравил, къде е домът му. А на оня ъгъл   младежите….  Летат в някой друг свят. Нито вижгдат, нито чуват. Отивам до тях. Хващам единият за яката, а той  взе че се търколи на земята. Мисля си. Как се промени младежта ни! Всичко дойде май от запада. Разни хипита, петли, прическите им значи. А да не говорим с какви цветове. Това младежи ли са? Не приилчат на хора. Онзи например, дето сви в ъгъла. Не го ли виждаш? Надул се  като някой пуяк, а пък и прическата му пуешка. Всички тия, дето ги виждам, в скоро време ще ги поканя и ще спретна едно ревю.Ревю от екземпляри, които напълниха главана. Вече не може да се види  нещо красиво, облечено прилично. А тия, тука, да ти падне шапката, дето я нямам. Слагам я само когато времето се застуди.

 До мен се приближава младеж, с петльова прическа.

– Ей, лелче, кво ма гледаш? Не съм ли готин?

Поглеждам го.

-Тръгвай си мойто момче. Защато, като те гледам такъв един, иде ми …

-Какво ми е, лелче?

– Не се ли виждаш, малкия? Смятам, че ако се пострижеш, поне нула номер, ще изглеждаш по- добре.

– Такава ли  била работата. Ами, мода.  А аз вървя в крак с нея.

– Аха.

– Айде, лелече. Чао, че бързам. Приятелите ме чакат в кафенето.

Ех, няма ли да срещна един нормален младеж, та да ми останат очите след него! Да си кажа: „Ето на,това е момче.” Няма ги вече такива. Виждаш ли го онзи младеж с момичето. Двамата обути в дънки и целите  с дупки. Сякаш са излезли от бойното поле.  Модерно било.  Не мога да  приема тази мода.  А онова момиче, с късата пола. Толкова къса, че още малко ще се видят пликчетата. й. Възмутена съм, но няма кой да ме чуе. Май трябва родителите им да се намесят! А те, като се намесът, кой ги слуша… Никакво възпитание.  А казват, че възпитанието идвало от родителите. А сега младежите израстнаха по улиците. Няма кой да ги контролира. Ох, омръзна ми да ги гледам. Скитат по улиците. Дори по пейките правят секс и никой не им обръща внимание. Как искаме да ги променим, като сме ги изоставили, търчим ли търчим, а те, младежите де, кой да ги възпитава! Ето, това е… Защо лежат по затворите? Защо още от малки крадат и мамят. Гледат те в очите и те лъжат. Възмутително, нали?…

 Мария Герасова

тагове: хумор, сатира, едно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *