Управляващите предпочитат удобните хора, Тези, които не противоречат, или разбират бързо желанията на шефа и ги изпълняват безпрекословно.
Обикновено „удобните“ в администрацията са мнозинство. Те са първите набелязани за повишение- любимците на управляващото тяло. За съжаление обаче, имат поне един сериозен недостатък. Качествената работа не е сред силните им страни.
Защото, все пак всяка организация трябва да се развива. А развитието налага умения и способности, които не се срещат често. Някой трябва да даде правилното решение. Да каже, стоп на недомислено действие. Да противоречи, когато е необходимо на шефа.
Той е „неудобният“. Защото съобщава лошите новини. Посочва провалите. Предлага решенията, които не са „споходили“ шефа.
Необходимият „неудобен“. Без него фирмата ще фалира, администрацията ще блокира, а грешките ще провалят боса.
Gregory Breit /Грегъри Брайт/ /1899-1981/ е американски физик от руски произход. Задайте си въпроса: „Дали сте чували за него?“. Най- вероятно не. А той не заслужава това. Обикновено е пръв в областите, където работи. За първи път експериментира ускорението на заредени частици, чрез високи напрежения. Разработва теорията на ядрените резонанси, години преди квантовата електродинамика да стане център на физиката на 20 век. Заедно с Мърл Тюв /виж. статията „Екип“ в „Универсално познание“/ доказва валидността на принципа на бетатрона. Още през 1941 година, прави най- пълното описание на процеса на сблъсък между частиците в атома- основа на най- модерните ускорители на частици, като този в ЦЕРН.
През 1952 год. публикува статия, която полага основите на физиката на тежките йони, което днес е най- ползотворното направление в областта на елементарните частици. А защо, според големия физик Джон Уилър, той е най-неоцененият физик в
САЩ .
Грегъри е роден в град Николаев, Русия. Напуска страната през време на Октомврийската революция. Цял живот показва омразата си към комунистическа Русия. А руските му и украински гени се бунтуват срещу всички авторитети и неправди.
Най- големите учени исключително много го харесват, защото той не веднъж им е помагал.
Това е историята на един „неудобен“ човек.
Автор: Георги Караджов
тяагове: неудобен
