Тъжният Тютюнев град в Пловдив

 място с богата история и неясно бъдеще

„Градецът животуваше сънливо и тихо в дребни клюки и благоухание на съхнещ тютюн.“ 
Димитър Димов – „Тютюн“

Пловдив. Град на художници, поети, артисти и… тютюн. Макар изгубил някогашната си слава на тютюнева столица на България, Пловдив все още пази спомена за славното си промишлено минало, пропито с миризма на цигари и пари. Искате да я усетите? Можете да го направите на едно специално място в Пловдив, наречено Тютюневия град. Нека ви разходим там.

Тютюневият град на Пловдив, изграден в началото на XX век, се намира в района между днешните улици „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“, бул. „Христо Ботев“, Сточна гара и Централна гара. Теренът, на който е изграден кварталът, не е случаен. Избрано е именно това пространство поради близостта му с важните транспортни линии на града и възможността продукцията да бъде изнасяна зад граница.

В средата на миналия век пловдивските тютюневи търговци натрупват богатство, даващо им възможност да изградят повече от 20 склада, предназначени за обработка на тютюн. Пететажните сгради в Тютюневия град се извисяват доста над тогавашните преобладаващо двуетажни постройки в Пловдив. Сред имената на тютюневите търговци от онова време се включва и това на големия местен дарител Димитър Кудоглу. Освен че са част от промишлената история, тютюневите складове са мястото, където са се разиграли едни от най-ярките събития от политическата история на страната и града.

Тютюневият градСнимка: Александра Цанкова

След 1947 г. тютюневите складове и съоръжения  са национализирани в „Държавен тютюнев монопол“. Създава се индустриалната и търговска компания „Булгартабак“. През 1993 г. тя става холдингова компания с 22 акционерни дружества, едно от които в Пловдив. Започва голямата разпродажба на тютюневите складове.

Глобалната стагнация на тютюневата индустрия през 90-те години на миналия век засяга и България. Упадъкът, реституцията и разпродажбата принуждават работата в тютюневите складове да спре. Една над стогодишна традиция за града изчезва, остават само материалните свидетелства – сградите, които носят духа на миналото.

Днес Тютюневият град се състои от около 30 склада, повечето от които се рушат и пустеят от години. Между тях е и най-красивият тютюнев склад в града – този, който Димитър Кудоглу е дарил на фондацията „Дом на благотворителността и народното здраве“. Част от сградите в квартала са обявени за архитектурни паметници, а други са в режим на охраняема зона. До момента не съществува цялостна концепция и стратегия за запазването и развитието на тази историческа зона в град Пловдив.

„Във ферментационните помещения нямаше толкова прах, но затова пък тук миризмата на тютюна беше още по-остра и замайваща (…) В тия грамадни, полуосветени с електричество помещения ферментираха стотици хиляди килограми тютюн“, пише Димитър Димов в романа си „Тютюн“. Днес на мястото, описано в страниците на книгата, се усеща единствено острата замайваща миризма на тъгата.

http://truestory.bg/%D1%82%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81/

 тагове: тъжния, Тютюнев, град, Пловдив

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *