ХРИСТИЯНСТВОТО, ОБНОВИТЕЛНИЯТ ПОЛЪХ НА БОГОМИЛСТВОТО И ИСТОРИЯТА БР.150

 ПРОДЪЛЖЕНИЕ

В мистичен план Иисус Христос представлява пътят на Възкресението. Тъй като е единèн с Отца, Неговото разпъна‑ то тяло ще бъде съградено за три дена… Тука става въпрос, според богомилите, за Неговото духовно тяло, това, което виждат посветените (съвършените), вплетено и вградено в материално-физическото тяло, което то (духовното тяло) оживотворява. Именно затова, че притежава духовно тяло, Иисус Христос ще напусне физическото Си тяло, ще се от‑ късне от материята в мига на Възнесението. Многозначител‑ но е, че текстът „Възнесението на Исая“1 , който е любим на богомилите, подчертава важността на вярата ни в това чисто духовно възнесение на Иисус на Седмото небе, откъдето той е бил слязъл, за да бъде спасен (както ще стане ясно по-долу). Първото послание на ап. Павел до коринтяни показва изрич‑ но, че възкресението е на духовното тяло, бъдеща обвивка на душата и духа, онова тяло, което единствено прави възможно възнесението, а съвсем не тленното тяло. (Това духовно тяло може също, както при Лазар или Христос, да съживи нераз‑ ложеното материално-физическо тяло.) Как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дой- дат? Безумецо! (Как можеш да повярваш, че те се връщат с физическите си тела?!) Това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре…/І Кор. 15:35,36/. Следователно то умира. И ко- гато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например пшеничено или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло…/І Кор. 15:37,38/. (Стъбло и класове, а не голо зър‑ 1 L’ascension d’Isaïe, апокриф, известен в България и със заглавието Видение Исаево (вж. Йордан Иванов, Богомилски книги и легенди). В Западна Европа апокрифът има три части: 1. Мъченическата смърт на Исая (ок. 774 – ок. 690 пр. Хр.), първия от че‑ тиримата велики пророци. Апокрифът е от І век пр. Хр. и бил широко разпространяван предимно в Египет. 2. Коментар на неговите видения (християнски текст от ІІ век сл. Хр.). 3. Откровение за смъртта на Христос, за преследванията на Църквата и за свър‑ шека на времената (също християнски, от края на І век сл. Хр.). Публикуван е във Франция от Плеядата в поредицата Християнски апокрифни писания. Превод на френски от оригинала – Енрико Норелли. (Бел. прев.) 28 Мишел Муние • Катарското боомилско християнство • 29 но.) И още „сее се тяло душевно, възкръсва тяло духовно…/І Кор. 15:44/. …Плът и кръв не могат да наследят царство- то Божие, нито тлението може да наследи нетление… Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим!/І Кор. 15:50, 51/. Така ние жертваме живота си, тялото си, развива‑ ме у себе си възвишени мисли, благородни чувства, справед‑ лива воля, всички душевни способности, които ще се превър‑ нат, под въздействието на божествените енергии, в основните елементи на нашето бъдещо духовно тяло… Сътворяването на това тяло е плод на могъществото на Бога, Отеца – и сам Иисус Христос го казва по повод на самия Себе Си: Кога издигнете Сина Човешки (на кръста), тога- ва ще узнаете, че съм Аз (тъй като след това Той възкръс‑ ва) и нищо не върша от Себе Си/Йоан 8:28/. Това означава, че само силата на Бог-Отец изгражда тялото (духовното) на Иисус Христос. Той ще изгради и нашето духовно тяло с по‑ средничеството на възкръсналия Иисус Христос. Да възприемат Иисус Христос, да разберат, че Иисус, Си‑ нът Човешки, това извисено божествено Същество с неверо‑ ятно голяма душа, се отваря пречистен за Любовта, за мощта на Бога и като най-обичан Божий Син се възражда по този на‑ чин в Своето тяло, връща се на небето, в Небесното царство, това означава за самите човеци да усетят и разберат какво е „Пътят“, Възкресението. Защото, ако се свърже със Силата на Божествената Любов на Иисус Христос (възкръснал мо‑ щен носител на Божията Любов на Земята), всеки човек ще може също, на свой ред, да постигне изграждане на духовно‑ то си тяло, за да се роди свише! И тогава ще постигне Живо‑ та… Ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си/Йоан 8:24/. Тази мощ на Христос Изкупителя много ясно е изразена в „Страшния съд“ на Микеланджело – Христос от светлина, около Него се върти цялата вселена и небето… Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който вярва в Мене, няма да умре вовеки…/Йоан, 11:25, 26/. „Няма да умре вовеки“ оз‑ начава, че ще изгради на свой ред – на базата на възвишените си мисли и чувства и благородната си воля – своето духовно тяло, за да влезе свободно и съзнателно в Божието царство, със съответните си постижения и опит в посвещението. За такива посветени смъртта вече няма никакъв смисъл, а се състои в едно Възнесение, чрез което те отиват като Христос, тоест съвсем съзнателно, в духовния свят. А онези, които не са изградили това свое тяло, познават смъртта и гравитират в междинни сфери, докато не се превъплътят според закони‑ те, докато първите биват „изпращани“ на Земята, но по свое желание, апостоли в определен смисъл, за да подпомагат ево‑ люцията на тази Земя… Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен/Йоан 3:16/. И така, когато Иисус отива при Марта, сестрата на Лазар, който бил вече умрял, тя Му казва: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. На което Той отговаря: Брат ти ще възкръсне.– Зная, че ще възкръсне, при възкресението, в последния ден. За нея всичко е било свършило… А Иисус ¢ отвръща: Аз съм Възкресението… Който вяр- ва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. И Той веднага, на дело, потвърждава тази абсолютна истина. Животът в Христос означава свързване с Дървото на Жи‑ вота – духовните органи на душата тогава се развиват и тя се устремява стремително към индивидуалния Божий Дух, за да се слее с него, и това е кръщението. Казахме, че тогава човек преминава съзнателно през смъртта… Първите хрис‑ тияни постигат, както сами свидетелстват, подобно кръщение посредством Духа, което зависи от вътрешната им среща с Христос – било спонтанна, било при общата молитва и пола‑ гането на ръце на техни близки, които са вече избрани. Ето това удивително прекрасно послание получаваме от началното християнство, което е вътрешно: християнин е този човек, мъж или жена, който е извършил, благодарение на Любовта си към Христос, своето духовно кръщение, въ‑ трешната си среща с Христос, и така се е родил свише, тоест 30 Мишел Муние • Катарското боомилско християнство • 31 постигнал е безсмъртието, и който чрез своите действия и мисли в Духа – в името на Христос – проявява божествени дарби… А Църквата в тесен смисъл ще бъде точно общността от чисти и обичащи Бога души (чисти, защото „който върши грях, нито Го е видял, нито Го е познал“, казва Йоан), в ко‑ ито живее, проявен в тях, Духът на нежността и истината, Духът на Христос. (Тя се отличава очевидно от външните институционални църкви, подвластни на случайности и ис‑ торичност.) Тя е Божията Църква, Невястата, чрез Духа на този Христос, невидима Църква, но могъща и вечна! В широк смисъл тя обединява всички, които стоят пред дверите ¢ и се готвят да влязат в нея – тях призовава истинската Църква, отвътре в душите и сърцата им, това са добрите човеци, неза‑ висимо дали осъзнават, или не, че там Христос ги зове… (И Църквата, в лицето на пречистените човешки души, нейни членове, ще бъде в този смисъл Тялото на Христос, чиято Глава е Христос, вдъхновяващият Дух.)

Предоставя: Мария Герасова

Следва продължение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *