Простилият винаги печели.Смирява гордостта, но прославя благородството. Превръща един враг в приятел. Придобива Божието благополучие. Християнинът знае още нещо: не е нужно да получим всичко загубено обратно. Защо да не простим на някой, който ни е мамил, взимал е пари назаем, и не ги е върнал? Духовната пемалба е по- важна, а Бог ще ни обещети.Това непременно ще се случи.Разбира се, християнството поставя невероятни изисквания, толкова високи, че там, в царството на пълната свобода и абсолютното благородство мнозинството би дишало много трудно. Свободата, която ни препоръчва Христос: “ На тоя, който поиска да се съди с теб и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.“ Величието на духа се изразява в победата над всичко земно. Има ли значение, ако еснафите те нарекат безумец? Но има неща, които наистина не са по силите на вярващия хриситянин. Тогава, той призовава Божията помощ.
Лесно е да сме спокойни, да си мислим за добри хора, когато никой не ни закачи.Но засегнат ли ни, кипваме и сме твърде убедени, че нашият гняв е изцяло предизвикан, друга причина за него няма.Това е вярно. Виновни са дребнавата ни гордост, честолюбието ни, които не понасят и най- дребното оскръбление.“ Тази дреха не ти отива много…“ Даже и такива думи ще засегнат неколцина, а какво остава за истинската обида. Но дали пък тя е безполезна? Не ни ли казва понякога и нещо вярно? Не може ли да стане повод да си зададем впроси, по- добре да разберем какви сме? Гневът действително е примитивна реакция.
Добрият християнин прощава в минутата, когато някой се опитва да го наскърби. И осмисля по духовен начин всеки факт от своя живот.
Милиони хора произнасят известни думи на Господнята молитва“ Отче наш.“И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си.“
Странно е, че ги забравят още на другия ден и потъват в старите вражди. Как тогава Бог ще им прости.
Мария Герасова от „Християнска етика“
тагове: побидителят, християнин
