Когато хората чуят думата „аутизъм“ те обикновено си представят дете, свито в ъгъла, неспособно да комуникира и понякога агресивно или в най-добрия случай дете със свръхчовешки способности. И докато тези неща съществуват при хората с аутизъм, те са екстремни и редки. Заради все по-добрата диагностика в днешно време повечето деца с аутизъм са високофункционални. Тоест проблемите им с общуването са минимални и най-вече в ранните години от живота им. С правилният за тях начин на обучение те се развиват като всички останали деца. В някои неща по-добре от типичните, в социалните – разбира се, по-малко добре.
Важно е да се знае, че децата с аутизъм не са „счупени“. На тях нищо не им липсва. Просто развитието им е различно от типичното, начините по които учат също. Трудностите, които трябва да преодоляват – също. Това се дължи на различните връзки, които те формират в мозъкът си. Те ги правят по-лоши в емоционалните и социални умения и по-добри в логиката и точните науки. Като трябва да споменем, че на тях емоции не им липсват. Просто им липсват качествата, които биха им помогнали да се справят по-добре с тях. Иронията в цялата работа се състои в това, че нуждата да ги „поправяме“ , всъщност служи на нашите емоционални нужди. Ние ги правим като нас за да не се държим зле с тях, бидейки неспособни да преодолеем дискомфорта, който ни създава нетипичното развитие и поведение, дори в случаите, в които то е по-добро от очакваното. За типично развитие се смятат очакваните за дадена възраст социални и други умения. Действително при мнозинството от децата то е едно и също, но не при всички. Което ни кара да превръщаме различните в аутсайдери. Децата с аутизъм често стават жертви на подигравки, лошо отношение и дори понякога насилие.
От какво имат нужда децата с аутизъм?
Разбиране!!! Аутистите реагират на света тoчнo катo нас, нo светът, кoйтo виждат е различен, затoва и реакциите им изглеждат странни и неразбираеми, нo са всъщност лесни за разбиране, стига да се oпитаме да ги разберем.
На децата с аутизъм така или иначе им е трудно да правят приятели. Страхът от тези деца, породен от неразбиране, прави това още по-трудно. Когато човек разбере какво точно представлява аутизма, бързо открива, че реакциите на тези деца, не само не са страшни, но дори не са по-различни от нашите. Просто те реагират на една реалност, която остава скрита за нас. Техният мозък например по-трудно се справя с постъпващата сензора стимулация като светлини, шум, цветове, емоции, защото не успява да игнорира тези от тях, които са му ненужни. Типичният мозък има защитната реакция и „изключва“ постоянните шумове, свиква със силната светлина и престава да обръща внимание на всеки шум, детайл, емоция или усещане. Аутистичният мозък, бидейки ориентиран към детайлите за сметка на цялата картина, е неспособен да направи това. Резултатът е така нареченото сензорно пренатоварване. Мозъкът на детето е преокупиран с всеки един детайл на реалността около него. Това може да бъде страшно и много, много натоварващо. Затова и понякога децата с РАС имат нуждата да се усамотят на тишина и спокойствие, за да могат да си починат от хаоса и какафонията на реалността, които ние успяваме да игнорираме, а те – не. Това ги кара да изглеждат странни и антисоциални. Но повярвайте ми, те не само не са такива, но и наистина копнеят за приятелство – като всички нормални хора, каквито те са
Терапиите при деца в ранна детска възраст), са всъщност игри. Чрез игра, терапевтите откриват кои точно умения трябва да бъдат развивани у детето и пак чрез игра биват развивани. Крайният резултат е доста повече прекарано време в игри със собственото ти дете, пълното му опознаване и много приятни моменти. Някои разочароващи, когато ти се струва, че нещата не вървят добре. Но за сметка на това победите и всяко ново постижение, се превръщат в истински празници и биват оценени подобаващо. Родителите на деца с аутизъм не могат да си позволят да бъдат лоши или неглижиращи родители. Прогресът на детето зависи най-вече от емоционалното му състояние и връзката с тях. И много, много упоритост. За наше щастие „трудът“, както казах е, всъщност качествено прекарано време с човека, който обичаш най-много – детето си.
част от статията от 10.12.2015
http://media.framar.bg/
