За основоположник на шоколадовота индустрия и  пръв български 

шоколатиер, се счита  е Велизар Пеев.  Офицер от Сръбско-българската война,  който имал неблагоразумието да отправи остра реплика  по адрес на Фердинанд.  Заради нея е изпратен в запас,  което  приключва  офицерската му кариера.  Замислен за бъдещето си, решава да отвори  цех за сладкарски изделия.  Отправя се към Франция, където учи една година  в заводите „Сави Жан-Жан” и се връща в България.  През 1901 г, шоколада е смятан за лукс и  бил почти непознат в България.  Поповете го заклеймявали като гнусно дяволско изделие. Имало и други, на които показвали интереса си като пишели  на Пеев:  “Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме”. Дамите и господата  се чудели дали се яде с “лъскавата хартишка”  и  търсели от фабриката  инструкции за  консумация му…

В такава ситуация, Велизар Пеев  залага на новото. На улица Ломска, в една почти порутена къщурка,  основава първият в българия цех,  където освен вафли и локуми, се правело и шоколад. В него работели майтор Колумб и неговите двадесет работника, които Велизар довел от Франция. Началото било трудно:  недоверие от  страна на банките кредитори, липса на пазар, конкуренция на вносната продукция, трудности с доставките.  За да построи първата си работилница, Пеев заложил къщата си.

Въпреки първоначалния смут, изделието се харесва на българина и  шоколадът   започва да се търси, купува и превъзнася. Шоколатиерът построява фабрика на 4 етажа на ул. „Екзарх Йосиф” на 2000 кв.м площ, с модерни машини и 250 работници. Произвежда шоколадови бонбони, бисквити, какао, кексове и пудинги на прах. Скоро става придворен доставчик. За една от  специални придворни  поръчки е  създадена бонбониера в луксозна дървена кутия “Царска”. В дома на наследниците му все още се пази една тях. На приемите по Фердинандово време, на гостите се поднасят български бонбони.  Изненадани от  хубавия вкус и показвайки своята неосведоменост, питали дали не са италиански, френски или австрийски.

В своята работа, шоколатиерът разчитал най-много на двамата си сина : Велизар  и Боян. С тях, той поддържал много интересни взаимотношения.  По време на контактите у тях, не се отваряла нито дума за работата. Това било времето за семейни разговори .  За  бизнес делата във фабриката, бащата Велизар Пеев пращал  официални писма до синовете си, в които подробно давал своите съвети. Едно от  първите му писма с указания към  Велизар, съдържа безценен съвет за отношенията собственик – работник:  “Помагай им, защото те също са човеци и се нуждаят от добри обноски”.

Когато Пеев-младши поема фабриката от баща си  я превръща в модерно и много перспективно предприятие. През 1922 г., Пеев изнася производството в Своге, където построява нова, по-голяма фабрика, която функционира и до днес. Фабриката е със затворен цикъл и със собствена хидроелектроцентрала. От нея  черпи ток и градската гара.  В Своге са построени и фабрики за спомагателни производства – за нишесте и глюкоза, за карбамид, за масла, ацетон и катран. Поддържани са връзки за доставка на какао с Холандия, машини се купуват от Германия, Италия и Австрия. Почти до края на 80-те години на миналия век, в завод “Република” в Своге работят италианските машини “Марели” и германските “АЕГ”.  Партньори на Пеев са много сериозни и с влияние хора. Във фабриката работят над 400 души, главно от Своге и от околните села, но има и такива, които всеки ден пътуват от столицата до малкия балкански град.

По това време, в  София работели и други фабрики за захарни изделия, известни с продукцията си, в цялата страна.  Аврам Чальовски построил през 1908 г. на ул. „Отец Паисий” фабрика по западен образец, за производство на локум и халва. Предприятието на Чальовски, в което се включват и двамата му сина Евстати и Манол, е регистрирано като Събирателно дружество, „Търговско-индустриална къща за захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и др.”. По данни от 1929 г., дружеството разполага с две фабрики, две рафинерии, млечно отделение, сусамено за тахан, собствена електроцентрала. Бургаският клон притежава собствена ж.п. линия, водоизточник, инсталация за производство на кондензирано мляко, стопанство за отглеждане на млечни крави. През 1936 г. А. Чальовски започва строителство на нов клон на гара Искър за производство на растителни масла, нишесте и глюкоза, и спомагателни производства – на амбалаж, печатница на етикети и рекламни материали. Става придворен доставчик. Печели международни награди в Милано, Атина, Солун и на Пловдивския панаир.

През 30-те години на миналия век, кафенетата и сладкарниците в София са над 400.  От 1929 г., сладкарството било признато за занаят, съгласно Закона за организиране и подпомагане на занаятите. Това ще рече, че да упражняват сладкарски занаят могат само майстори-сладкари, които притежават майсторско свидетелство.  Самостоятелните майстори, съгласно закона, започнали да се сдружават в занаятчийски сдружения. Още през 1929 г., софийските сладкари създали своя организация и успели заедно с колегите си от цялата страна да реализират първата си голяма инициатива – сладкарско изложение. Изложбата се състояла на 24, 25, 26 ноември в специално пригодените салони на Градското казино в София. Над 100 производители от цялата страна представили майсторството си. Посетителите можели да видят изработените от захар и шоколад фигури на животни, цветя, видни исторически личности и известни архитектурни шедьоври. Специално жури премирало и дипломирало участниците, а на следния ден експонатите от изложбата били разпродадени. Това блестящо първо изложение у нас, предизвикало небивал интерес и преминало с изключителен успех.
Шоколадовите изделия с марка „Велизар Пеев”, печелят първо място на международните панаири в Берн, Париж и Виена. През 1947 г., фабриките са национализирани, а след реституцията през 1992 г. – продадени на фирма „Якобс-Сушард”.
След национализацията започва унифицирането на сладкарството. Сред отличниците на социалистическия труд е кооперация “Христо  Ников” гр. София. Кооперацията  е сред най-големите фирми за сладкарски и захарни изделия, и носи името на самоковския партизанин и ятак, сладкарския работник Христо Ников. Тя първа започва да произвежда тулумбички и сухи пасти. Хитът на пазара е сухата паста Балкан, производството на която започват 1974 г.

След 1989г., под силното влияние на Шератон София, Хотел Балкан Ню Отани и Гранд Хотел София/сегашния Радисън/ , (всички тогава са  част от веригата  на “Интерхотели” в България) и дейно участие на сладкари, основали частен бизнес. Появяват европейските вкусове и лека полека тежките маслени кремове ,  остават в историята . Изместват ги тортите на сметанова основа, след тях тортите на мусове основа, не след дълго се появяват чийз кейковете , а днес все повече сладкари правят торти на основата на кисело мляко. Това е  един нов вид сладкарсвто – условно наречен “източно европейски”  евровкусове съчетани с американска визия.