УТИИ-те, едно от най-старите племена на територията на Азербайджан, е известно от антични източници, труда на албанския историк Мойсей Калантакуци, работите на ранно-средновековните арменски автори, както и от трудовете на арабските географи .

Въпреки че племето УТИИ многократно е изследвано в много от работите на съвременните историци, отговорът на въпроса за етническата им принадлежност и племенната територия на обитаване,  все още няма достатъчно яснота. Също така, няма специално посветени  проучвания на  племето; всички изследователи засягат  УТИИ-те попътно и за кратко при изучаването на историята на Mидия, Атропатена или Албания. Въпреки това, наскоро се появи обобщаващата работа „Удини“, която обаче, макар и да представя и обсъжда историографията на проблема с произхода и мястото, насамото племе УТИИ не е отделено достатъчно внимание [10] .

Някои изследователи смятат, че племето УТИИ произхожда от племето КУТИИ, обитаващи в XXIII – XXI в. до н.е. на територията на Южен Азербайджан и известно по акадски и шумерски източници [11, 110; 5, 4, 14; 4, 65].

И. М. Дяконов посочва, че „има сериозни аргументи в полза на родството на хуритския и урартския със северо-източнокавказките езици, с които те могат да съставляват една “източно-кавказка” общност“ [12, 23], но също така изразява становището, че приликата на термина КУТИИ с етнонима УТИИ, не е достатъчен за някои констатации [12, 23, заб. 12 ] .

Въпреки това, както изглежда е вярно мнението, че КУТИИ-те са предците на УТИИ-те .

 Първо, доказателство за това предположение, е близкото езиково родство (и КУТИИ-те и УТИИ-те са от северо-източното кавказко езиково семейство); второ , с придвижване на КУТИИ-те в тази зона може да се свърже  разпространението на специфични месопотамски и северо-ирански изделия [4,156 ]; и, най-накрая, най-важното от всичко е, че в някои случаи в ръкописите на различни антични автори УТИИ-те се наричат “κούιτιοι” [4 , 65] .

Връзката на УТИИ с етиуните, населявали областта Etiuni, се сочи от много изследователи. И.И.Meщанинов, например, счита УТИИ-те (т.е. съвременните удини), които населяват селата Варташен и Нидж, за потомци на етиуните. Той предполага, че те се били преместили по-късно в този район [21,10]. Гр. Kaпанцян пише за древната страна Etiuni /Етиуни/, че „под това име в халдские (урартски –RM) надписи се подразбира  очевидно голяма държава или такава от федерация на много малки области – княжества“ [14, 9]. Опитът на Гр .Kaпанцян за сближаване на Eti-u/ni и Eti-u/hi с етническия термин Ути-, ни се струва малко успешен, въпреки че самият той отбелязва:„УТИИ-те, като че са живели около Аракс, на границата с Атропатена“[14, 9]. За идентифицирането на етиуни с УТИИ-те, И. Алиев сравнява корена eti- и uti- с “Ot – ena” от античните автори, както и с арменската форма “Ути-к” [5 , 40]. Г. А. Meликашвили смята, че името „Etiuni “ ОПП се използвало за обозначаване на обширен регион на Южен Кавказ от района на Карс и Чалдирското езеро – на запад, до езерото Севан (Гьойча) – на изток. Той смята, че Etiuni не е име на някакво политическото образувание; Etiuni по неговото мнение, е общо нарицателно име или географско понятие. Г. А. Meликашвили посочва, че „Етиу-ни/хи” може да не бъде урартско, а местно име [вж : окончанията на албанските собствени имена в „История на Албания“ на Mоисей Каланкатуци – Тагухи (I, 29) и Варданухи (II, 13,20)- RM]. В това ни убеждава и формата на даначното име, което има близки аналогии в редица местни топо- и етнонимни имена“. Г. А. Meликашвили подчертава също близостта на събирателното име на населението от Присеванския район – Удури (- Etiuni), което се споменава в източници от Урарту в текстове определящи племенните имена, с името на едно от албанските племена – удов (удин). Заключението за присъствие в източните райони на Etiuni на албанско племе УДОВ (УТИИ ), не е неочаквано, тъй като това е територия, прилежаща към Кавказка Албания. Г. А. Meликашвили счита, че Etiuni е кавказоезично население [18 , 4].

Така, че има аргументи за отъждествяване на населението на страната Etiuni с УТИИ-те? От надписите в Урарту за района на езерото Севан (Гьойча) е известно голямо количество имена на населени места и региони, завършващи именно на -iu (- iw) – Иштикунив, Лу¬е¬ру¬нив, Кам(а)нив, Андаманив и т.н., същото окончание може да се види и в името на страната Etiu (Etiw) на Etiuni, с “ni/hi” в края. Г. А. Meликашвили сравнява тези окончания с оформянето на топонимиката на имената в езиците на Дагестан “-ib” (срв. Гуниб, Цуриб, Кахиб, Арчиб и др.). В допълнение, И. М.  Дяконов показва, че характерния за кавказката топонимика от това време “-iu” не намира паралел в хуритския и урартския езици [12,118]. Също така интересна е близостта на общото наименование на  населението Etiuni, което се споменава в племенното име на – Uduri -те , с името на племето удов (уди) [18,3]. Според Алиев, може би, полосата на разселване на Etiuni-те да е стигала до Малкия Кавказ [5,43], а както е известно по Плиний, в I в. от н.е. р. Аракс е разделяла областа на УТИИ-те (Отена) от Aтропатена , т.е. УТИИ-те заемали крайните области на древна Etiuni. В допълнение, интересен е фактът за споменаването на страната Kualbani, в надписа на урартския цар Сардури между 742 и 739 г. до н.е., наред с другите страни на  Uduri-Etiuni, която е съзвучна с Албания, в чиито състав по-късно са включени Etiuni–УТИИ-те.

За УТИИ-те пишат много антични писатели. Херодот (V в. до н.е.), Страбон (I в. до н.е. – I в. от н.е. ), Гай Плиний Секунд (I век от н.е.), Клавдий Птолемей (II век от н.е.), Евсевий (IV век от н.е.), Стефан Византийски, както и албанският историк Мойсей Калантакуци и ранносредновековните арменски автори – Aгатангелос, Тавстос Бузанд, Мойсей Хоренаци, Арменската География (приписвана на Мойсей Хоренаци) .

За първи път споменаване на племето УТИИ, в източниците, намираме при Херодот във връзка със събития в V в. до н.е. Той споменава за УТИИ в състава на XIV-та област /окръг на империята на Ахеменидите, в която влизат също сагартии и мюки, този окръг плащал на ахеменидския цар годишен данък от 600 таланта сребро (Herod., III, 93). Сагартите, както е известно, заемали област в Южен Азербайджан [8, 227-250; 20, 135-140] мюки-те живеели около р. Аракс (Hekat., fr.170 ), а УТИИ-те – около р. Кура. Въпреки това, около локализацията на трите племена, не един път, са пламвали спорове: така сагарти-те са поставяни някъде далеч на изток ( в Катаристан или Нуристан в изт. Афганистан ), мюките далеч на юг (Maкран – Оманския залив) и УТИИ-те – в Яутия (в Персия) [8,239-240].

Но, областа Яутия, както считат изследователите, се намирала  в юго-източната част на Персия , т. е. днес в съвременен  Кирман, и очевидно, още в VI в. до н.е. е имала персийско население (срв. Бех., III, 21- 28 ), а УТИИ-те са съществували като отделен народ , говорещ на езика на източнокавказкото семейство.

Отъждествянето на УТИИ-те с областа Яутия е неубедително, тъй като древноперсийската  форма на  Яутия /Yautiyā/ и древногръцката форма Ούτιοι (от  Uti* или *Outi, вероятно също от *Uiti и т.н.) не са еднакви и не може да бъдат съответни на тези имена. В допълнение, от Бехистунския надпис е известно, че метежът на бунтовниците на Вахяздат станал точно в Персия (Beh., III, 22, пас.). По този начин, отъждествяването на Яутия с племето УТИИ-те не намира реално основание и в същото време има сериозни езикови препятствия.

Херодот споменава УТИИ-те във връзка с кампанията на ахеменидските войски начело с Ксеркс срещу Гърция в 480 г. до н.е. За участието в тази кампания, Ксеркс събрал  огромна разноплеменна армия от поданници на Ахеменидите, включително и от УТИИ-те. Херодот пише: „УТИИ-те, мюките и париканиите бяха въоръжени като пактиите. Началник им бил: на УТИИ-те и мюките – Арсамен, син на Дарий [т.е. брат на ахеменидиския цар Ксеркс – к.а.]“ (Herod., VII, 68).

Първо, както е видно от този пасаж, УТИИ и мюки не само са споменати заедно, но те имат и един командващ, по знатността на който може да се добие представа за това, какво значение персите отдавали на УТИИ-те и мюките в своята армия. Съобщението, че те са под командването на Арсамен, също така означава, че те са били част от една военно-административна единица и следователно са били съседи. И действително, районите на местообитаване на УТИИ и мюки лежали един до друг и през определени периоди непосредствено се  допирали. Северо- западната граница на Мукана била р. Аракс. Територията на УТИИ-те, с център в долината на р. Тертер, също се разпростирала откъм запад до р. Аракс [8,241]. Според Плиний, Отена граничила с Атропатена по р. Аракс (Plin., VI, 42), както изглежда, в тази част, която е граничела към Мукана.

Второ, ние узнаваме за оръжията и облеклата на  УТИИ-те. УТИИ-те били въоръжени с местни лъкове от тръстики, както и каспийте, но за разлика от последните, те имали ками. Подобно на каспиите, УТИИ-те били облечени в кози кожи. Между другото, в VII в. от н. е. каспиите са живели в съседство с УТИИ-те в Пайтакаран (до устието на р. Аракс) [1,172-173].

По този начин, областите на местообитаване на УТИИ и мюки били включени в част, която обхващала югоизточното Закавказие на юг от р. Кура. В ахеменидските надписи тези две области несъмнено са били включени в сатрапия Мидия, а по-късно, когато биласъздадена отделна сатрапията Асагарта, в състава на последната, в противен случай тя би отделяла УТИИ и мюки от Мидия. Наистина, при Херодот сагарти, УТИИ и мюки били включени в един, XIV-ти окръг на Ахеменидската държава. Следователно Отена се разполагала на десния бряг на р. Кура, на  северо- запад граничила със Сакасена, на юг по р. Аракс – с Атропатена, в частта, която граничела към Мукана, на изток – с Каспияна.

За ВИТИИ-те (vitii, т.е. същите УТИИ ) Страбон ни казва :„Хиркания, в района на която Каспийско море, което вече широко се разлива до точката на контакт с мидийските и арменските планини. Тези планини имат формата на полумесец по склоновете, които стигат до морето, образувайки най-отдалечения ъгъл на залива. На този планински склон от морето до самите върхове, на една малка част от него, живеят албанци и арменци, обаче по-голямата част на склона се заема от гели, кадусии, амарди, витии и анариаки“ (Страбон XI, VIII, 8). По-нататък още един път изброявайки народите, живеещи по крайбрежието на Каспийско море, Страбон пише: „По обиколката на морето [Каспийското – RM] зад  хирканите живеят амарди, анариаки, кадуси, албанци, каспии, витии и може би, до скитите, други народи „(Страбон XI, VIII, 8).

Както бе предположено от К. В. Тревер, фактът, че и Страбон, и Плиний и Птолемей, говорейки за УТИИ – ВИТИИ, посочват крайбрежието на Каспийско море като място на обитаването им, се обяснява с факта, че всички тези авторите използват отчета на Патрокъл, който обследвайки бреговете на морето, може да се е запознал само с тази част от УТИИ-те, които са живеели в крайбрежните планински райони, докато според К. В. Тревер, основната  част от племето е заемала левия и десния бряг на р. Кура (под устието на р. Алазани) [29,46].

Освен УТИИ-те във Вития, според Страбон, тя е била обитавана също от племената ениани , парраси и анариаки (Страбон XI, VII, 1; XI, VIII, 8; XI, XIV, 14).

Албанският историк Мойсей Каланкатуци, който  по собствените му думи, бил роден в областта Утия (Мойсей Каланкатуци, II, 11), в своята „История на Албания“ ни е съхранил  едно скъпоценно предание, според което УТИИ-те се смятали за потомци на митичния албански прародител и владетел на име Аран, поставен на престола от партския цар Валаршем (Вологез) (Моисей Каланкатуци, I, 4) .

Разказвайки за събитията през I в. от н. е., албанският историк съобщава, че на албанския владетел „се паднала Алванската равнина с нейната планинска част, започвайки от р. Ерасх [Аракс – RM] до крепостта, наречена Хнаракет [Хунан – RM]“ (пак там). По-нататък той пише: „От него [Аран] потомци са произлезли племената на УТИИ-те, гардмани, цоде и гаргарското княжество“ (пак там).

Същото предание е дошло до нас и от работата на арменския историк VII в. Мойсей Хоренаци ( Хоренски Мойсей, II, 8).

Съдейки от двете съобщения на историците, целият десен бряг на река Кура, от извивките /меандрите, к.м./ на р. Аракс до зоната Акстафа-Рустави, през втората половина на I в. от н.е., е принадлежал на Албания. Имено на тази третория са били разположени Утия, Цовдек, Арцах и Гардман – области на историческа Албания, населени с едни от основните племена на албанския племенен съюз. Това ни дава основание да се предположи, че племената на УТИИ-те са едно от коренните племена в албанския съюз.

Областта на разселване на УТИИ-те се потвърждава и от археологически доказателства. Известната ялойлутепинска археологическа култура (IV в. до. н. е. – I в. от н.е.), първоначално установена до село Нидж в Кабалинския край през 1926 г., на 8 км от Кабала, старата столица на Албания, позволява да се предполага, че именно УТИИ-те са нейните носители.

В следващите векове, етническото име „УТИИ“ се запазва в писанията на древните историци в името на обитаваната от тях област под формата на „Отена“, „Вития“ (гръцките форма) и „Утик“ (арменска форма) съотносимо с десния бряг на р. Кура. Още арабските географи, говорейки за етническата принадлежност на населението на Шекинска област (която в древни времена е била част областта на обитаване на албанското племе ери – Ерети) [24, 30,40 , 50,58], директно я определят като  “ūδ”, т.е. „удинска“ [17,372]. Населението от равнинната част на района Утия (сега равнинен Карабах) продължавало да говори на албански, т.е. удински („утийски“) език и в епохата на арабското владичество. Cирийският историк Захарий Ритор [26, 109] и арабските историци и географи ( Истрахи и др.) нарича този език „аррански“, а областта Утия – Арран, т.е. Албания в тесния смисъл на думата.

По този начин, УТИИ – ούτιοι или ούιτιοι (Страбон XI, 8, 8; XI, 7, 1) и името на техните местообитавания Ούιτία (Страбон, XI, 7, 1, 8, 8), Ωτηνη [с образуване на – ηνη спада  към етникона “Ωτ(ι)”, Otene на античните автори ( Ptol., Geogr.,V, 12, 4; Asinius Quadratus , Παρθικά , fr.8 ; Stef. Byz., s.v.Οτηνη; Plin., Nat. hist. , VI, 42 (VI, 13, 16) и т.н.] , Uti (Outi) на ред ранносредновековни арменски източници и Ūδ (от средноперс.*ūt  или *ōt), ранните арабските автори (Балазури, Ибн-ал-Факих), а също Ούτιοι на Херодот, водят обратно към първоначалната форма на името УТИИ *Uti-(Outi-) или *Viti (Utii) [8, 240].

Областта Утия обхващала територията, южно от р. Кура и на запад към р. Аракс,  контактувайки  на северо-запад със Сакасена, на юго-изток – с Атропатена, на изток – с Каспиана и Каспийско море, на север – с река Кура [25, 51] .

От времето на скитските кампании (VII век. до н.е.), когато група от скитите (саки) се заселили в областта на Гянджи-Казаха, жителите на Албания имали близки отношения с номадите от степите отвъд по тази (южната,к.м.) страна на Кавказ [3, 214]. Според К.Ф. Смирнова, утидорсите на Плиний (Plin., VI, 42), очевидно, албанско-сарматско племе, се е образувало чрез смесване на витии-удини и аорси [28, 271-272]. Може би, обаче, и фактът, че етнонимът „утидорси “ означава „утийски аорси“ (вж. форми: „келтски скити“, „келтски лигури“, „ликийски сирийци“ и т.н.) [15, 172]. K. Алиев също смята, че УТИИ-те намират етнонимични аналогии извън Албания, по-специално в частност, в името на племето утигури, споменати от Прокопий Кесарийски [27, 394, сл] и Агатий [3, 147-148], и счита, че„УТИИ-те не представляват обособена етническа група, а по-скоро са част от значителен масив не само на територията на Кавказка Албания, но също така и в степите между Каспийско и Евскинско море“ [6, 57] . Въз основа на това Камран Алиев прави заключението, че изявлението за родството на УТИИ-те с кутиите не е обосновано [6, 57]. Въпреки това, според нас, и тук има място за съчетването на етноними, което очевидно означава, че съществува смесване на етнонима УТИИ и някои хунски племена (срв. с имената на хунските племена: оногури, сарагури и др.)

Потомците на древните УТИИ несъмнено са съвременните удини [30, 14-15]. Важно е да се отбележи, че арменската традиция идентифицира историческите албанци, т.е. тези същите  УТИИ, със съвременните удини [16, 69]. Не по-малко важен е фактът, че самите удини в началото на XVIII век, съхранявали традицията, казвайки че те са „авгани и по нация утийци“. Източници от XIX в. посочват, че две населени места на исторически древната територията на Албания – Нидж (Габалински район) и Варташен са населени от малка народност – удините, които се явяват потомци на УТИИ-те, и най-близките потомци на албаните [7, 213-262].

Принадлежността на удинския език към нахо -дагестанската група езици не предизвиква съмнения в никой от съвременните сериозни изследователи [това е било известно още по времето на A.Шифнер (2), виж също: (23, 676, сл.)].

Специален случай е мнението на А.Ш.Мнацаканян [22] , че удините са едно от арменските племена, и че от незапомнени времена родният им език е арменският. Въпреки това, както е видно от фактите тук, това твърдение, няма никакво основание, тъй като арменският и утийският са два съвсем различни езици, които принадлежат към различни езикови семейства (арменският – индоевропейското и утийският – североизточно-кавказкото). Това с нищо необосновано становище е получило опровержение от езикова и историческа гледна точка [9, 85, сл.].

В усилията си да потвърди „изначалната“, принадлежност на десния бряг на река Кура към Армения, друг съвременен арменски „изследовател“ А. Акопян, макар принуден да потвърждава кавказката езичност на УТИИ-те [31,74], в резултат на насилието над историческите източници и своите псевдо-научни сентенции идва до извода, че в древноста са съществували четири (!) племена УТИИ, привеждайки като обосноваване различните форми на писмено представяне на имената им в източниците [31,75-82]. А. Акопян смята, че едно от племената УТИИ трябва да бъде локализирано в южната част на Иран, две от тях, на левия бряг и само на едно от тях на десния бряг на Kura [31, 82]. А освен това племе УТИИ, по A. Акопян, което е живяло заобиколено от арменци и напълно се е арменизирало вече в IV в. до н.е., като е запазило своето име в областта Утик [пак там]. Не ограничавайки се само с това, А. Акопян изказва предположението, че името „Утик“ произхожда от името на топонима „Тухк“ или „Тус“ [31, 83], директно незабелязвайки простото обяснение за  името на този топоним от самия арменски език, като “Uti-k’“ (срв.: “Pars-k’-а-hay-к’“ – «Персармения»; “Kasp-k’“ – «Каспиана“), където “k’ „- е показател за етническа принадлежност. А. Акопян не само отхвърля връзката на името на страната – Етиуни с племето УТИИ, но доста лесно го извежда към името на арменците -“hay” [Пак там].

                Самото становището за съществуването на четири племена, под името УТИИ, в различни териториални области, отдалечени едно от друго, не съответства на съобщенията от източниците и историческите реалности. Тази позиция се опровергава от материала, който съм цитирал по-горе. Що се отнася до УТИИ-те, където сепредполага, че са живяли сред арменското население на десния бряг на р. Кура и са се арменизирали докъм IV в. до н.е., то ненаучния характер на това положение е толкова ясен, че се опровергава от съществуването на близо две хиляди години на УТИИ – удини, запазили своя особен, не  свързан с арменските език и идентичност, език. Безплодните опити на А. Акопян се вписват в цялостната концепция на арменската историческа наука, която започва да се “отглежда” от V в. – от периода на загуба на арменската държавност и възраждането й в утробата на арменската църква.

От всичко изложено по-горе, може да се направят следните изводи. В древни времена кутии-те са заемали обширна област на Южен Азербайджан от Загорските планини и ез. Урмия до р. Аракс (виж: Plin, VI, 42). Прогонени от родните си места в югозападната част на Южен Азербайджан, кутии-те постепенно се придвижват на север и заемат Южен Кавказ, където са записани в урартските източници под името etiu-ni/hi (част от УТИИ-те продължава да живее на юг от р. Аракс). Възможно е, полосата на разселване на етиуните да е стигнала до Малкия Кавказ, във всеки случай почти всички „страни“, намиращи се в тази обширна област, причисляват урартатите към Етиуни [19, № № 130,131, 155,160;14, 9]. И накрая, древните източници споменават за УТИИ-те при р. Кура (виж. напр. Ptol., V, 12, 4), тук УТИИ-те създават своята област – Утия (на гръцки Отена или Вития; арм. – Утик’), която се простирала от р. Кура до р. Аракс. След влизането на УТИИ-те в състава на Албания, те очевидно, са се придвижили по на север; най-малкото потомците на древните утии – сегашните удини – които все още живеят на територията съответстваща на северните райони на древна Албания. Удините, потомци на УТИИ-те, в момента компактно живеещи във Варташене (Огузки район) и с. Нидж (Габалински район), говорят на езика, отнасящ се към нахско-дагестанската група от семейството на северо-източнокавказките езици (на тези езици, принадлежащи към същата група, са говорили: кутии, етиуни и албанци, заедно с последните и УТИИ-те).

Кирил Милчев
тагове: кавказ, хуни, българи, кутии, утигури, ултин, ути, отина, удини, ултинзури, албани,