Българското пчеларство
Пчеларството е традиционен поминък на славянското население по българските земи, още преди създаването на България. Организираното пчеларство в страната датира от 1899 г.
През 1976-1989 г., България е в първата десятка в света, по брой на пчелни семейства и производство на мед, на глава от населението. През същия период се изгражда и научно-изследователския елит на българското пчеларство. През 2004 г., българското производство е 0,5% от световното, а стойността му е около 20 000 000 лв.
Българският мед е уникален със своите ароматни и вкусови качества, и превъзхожда европейските стандарти по качествените си показатели. В момента, в България има над 50 000 пчелари и 714 000 пчелни семейства, които произвеждат над 9 000 т мед годишно. От тях между 3 000 и 6 500 тона се изнасят, като основни потребители са Германия и други страни на ЕС.
Европейският съюз е нетен вносител на мед и има разработени програми за целево финансово подомагане на пчеларството. Основна пречка пред българския износ за ЕС, е необходимостта от въвеждане на стандартите за качество и безопасност на храните. Както и в други отрасли, съществен конкурент на българската продукция е китайският мед, следван от производството на Аржентина и Мексико.
Ира Станкова
Бит, фолклор, етнос
 |
В село Калово, в родовата къща на дядо Георги Джигирджията, можете да чуете автентични песни от странджанския край, в самобитно изпълнение на гласовитите местни жители. Тук ще се насладите на увлекателно разказани местни предания, легенди и реални истории от драматичния живот на нашите горди и изстрадали предци. Духовното наследство на Странджа е част от богатата и многозвучна българска култура, но в същото време, поради сложното преплитане в този район на много културни и религиозни влияния, странджанският етнос притежава уникално присъствие на обряди, които не се срещат никъде другаде по българските земи.
Забележителна особеност са изобилието от летни веселия – панагири, на които цялото село (преди, а и сега се възражда отново) се отдавали на почивка през жарките дни. Само тук могат да се срещнат обичаите филек, Мара и Лишанка, както и мистичните нестинари. Нестинарството е неповторимо явление, представляващо стар древно-жречески обичай от античността. Уникалният ритуал се извършва и до днес единствено в село Българи на 3-4 юни – патронния празник на нестинарските светии – свети Константин и света Елена.
С изключение на крайбрежните селища, обитателите на Странджа принадлежат към източно-рупската етнографска общност. Техният диалект прилича на този, който се използва в Родопите. В Странджа процесите на урбанизация не са успели да заличат традициите и обичаите на местните хора, както се е случило в много други места. Характерната за жителите на Странджа духовност е все още жива във фолклора, в календара на празниците, в паметниците на културното наследство.
Някои от характерните за района, битови предмети са запазени и старателно реставрирани от домакините, за да допълнят с автентичност на интериора на родовата къща, и за да може всеки да се докосне до тях, и да узнае предназначението и функциите им.
тагова: занаяти, пчеларство, бит, фолклор, етнос