Преди 345-395 милиона години, през девон, на сушата излизат първите гръбначни животни – ръкоперковите риби, от които по-късно произлизат земноводните. Влечугите се появяват през следващия период – карбон и вече напълно се откъсват от водната среда. Костенурките излизат на еволюционната сцена в края на триас, преди около 220 милиона години – преди динозаврите, влечугите, бозайниците и птиците. Те са едни от най-старите влечуги, доживели до наши дни, благодарение на специфичната си защита от врагове и умението си да се приспособят към различни условия. Още през първата половина на XIX век. са правени опити да се намерят най-близките роднини на костенурките. Отначало за такива са смятали завроптеригиите (Sauropterygia) – група изчезнали влечуги, чиито начин на живот бил тясно свързан с водата.
Henodus
Placochelys
Psephoderma
Сред тях са плакодонтите, външно доста наподобяващи костенурките. Една група „фалшиви“ костенурки или как може да се стигне до една и съща печеливша идея На пръв поглед е лесно да се проследи фосилната история на костенурките, следвайки описанието: „бавно движещи се животни с голяма твърда коруба с къси дебели крака„. Но когато обитават приблизително едни и същи екосистеми, независимо един от друг могат да възникват сходни белези в групи организми, които нямат близкородствени връзки. Любопитен пример за такава конвергентна еволюция са плакодонтите (Placodontia) – неясно семейство триаски влечуги, тясно свързани с плезиозаврите и плиозаври. Някои от морските членове на това семейство като Henodus , Placochelys и Psephoderma – изглеждат обезпокоително като истински костенурки: с къси и дебели глави и крака, твърди черупки и понякога – беззъби човки. И въпреки това, те не са костенурки за съжаление. Изчезнали преди около 200 милиона години като група. Плакодонти – наподобяващи, но неродствени на костенурките древни влечуги Henodus – илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann Placochelys – илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann Psephoderma – рисунка NGZver Почти неизменни Proganochelys – илюстрации: горе – The origin of turtles и La Tortuga de
Почти неизменни
Proganochelys
древните влечуги, които в момента живеят на Земята и може би са найконсервативнaта група. През последните 200 милиона години костенурките не са променили много външния си вид – може би защото тяхната най-забележима характеристика – черупката – е била щит не само срещу хищниците, но и срещу слънчевата или друга радиация, основния виновник за мутациите в гените на живите организми. Доскоро за най-старите фосили на истински костенурки са се смятали откритите в Европа (Proganochelys; Paleochersis) и Южна Америка (Proterochersis). Появили са се преди 210 милиона години, през късния триас. Имали са напълно оформена коруба, череп и клюн от костенурков тип. Но се забелязват някои примитивни черти: просто ухо, малки зъби, вярно, останали само на небцето и изчезнали на челюстите. Освен това, тези костенурки, за разлика от днешните, не са могли да скриват в корубата главата и краката си. Крайниците и шията били защитени от твърди заострени люспи. Проганохелисът дотолкова наподобява съвременните костенурки, че те доскоро бяха любим пример на креционистите за „неизмеността“ на животинския и растителен свят. „Нима може корубата да възникне внезапно?“
предоставил: Петя Петрова
тагове: еволюция, костенурки, девон