а и тяхното духовно значение.

 На 27.02.1945 г. по време на второто регентство в България е била издадена наредба – Закон за промяна на правописа. Премахват се изцяло две от буквите от българската азбука – ятъ или двойно е ѣ, и голямата носовка, наричана още голям Юс Ѫ. Двата ера – ер малък Ь и ер голям Ъ са оставени като графични знаци, но са им отнети функциите. За ер голям Ъ това е функцията на пазач в края на думата, завършваща със съгласна. Това е било извършено под натиска на външни за България , тъмни сили, които са били наясно какво точно предприемат срещу народите с нашата азбука с подкрепата на Кимон Георгиев, чрез акад. Балан и карикатуриста Илия Бешков, които обясняват премахването на тези букви с „опростяване” на българския правопис.

Някога и руският цар Николай І е обмислял премахването на двойното е ѣ от руската азбука, но той се отказал, защото съветниците му го убеждават, че то служи за разграничаване на грамотните от неграмотните.

Чрез премахването на тези букви всъщност наистина се постига опростяване, но не само на правописа…

Последиците в духовен и мистичен смисъл за българския и за всички народи с наша азбука от отхвърлянето на буквите са ТРАГИЧНИ.

 

ОЩЕ МАЛКО ИСТОРИЯ

В съчинението си „За буквите” Черноризец Храбър известява, че през 862 г. Кирил създава глаголицата от гръцката азбука. Глаголицата е подходяща за славянските езици. Той и последователите му превеждат на славянски черковни книги. За удобство Методий и учениците му адаптират още азбуката, като създават азбука, в която са привнесени характерните за славянските народи звуци Ж, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, двойното е ѣ и голямата носовка Ѫ. В чест на починалия Кирил тази азбука е наречена Кирилица.

По това време започва активното разпространяване на Христовото учение сред славянските народи на разбираем за тях език.

ГРАФИЧНИТЕ ЗНАЦИ В ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА СА

НОСИТЕЛИ НА ДУХОВНИ СИЛИ И

ВСЯКА БУКВА ИМА СПЕЦИФИЧЕН СМИСЪЛ.

Първият мъдрец – краесловното „Ъ” или буквата на Бог Сатурн – Богът на времето и кармата,

е особено важенъ за завършека на всяко едно начинание, т.е. навреме да свършимъ работата и то максимално близо до правилното решение. Отъ астрологията се знае, че Сатурнъ въвъ Везни е възможно най-справедливиятъ архетипъ. Той поддържа всичко въ хармония и въздава справедливо всекиму заслуженото. Древните Българи са знаели това и по този начинъ чрез писмото си са удостоверявали, че ще правятъ каквото правятъ, но накрая ще се съобразяватъ с волята Божия, споредъ казаното в писанията:

„Господи, моля Те за успешенъ завършекъ, щастие и радостъ и да ме отмине горчивата чаша, ако може! Но ако е в Твоята воля да я изпия до дъно – да бъде Твоята воля, Господи!”

Ето така древните Българи са се вричали в Бога на справедливостта и са облекчавали кармата си, а Богъ се е грижелъ техните планове да завършватъ навреме и с добри резултати. Силата, която е премахнала тази изключително важна буква, а заедно с това и нейните функции от нашата азбука, е целяла именно това, което всички ние наблюдаваме в момента, а именно – България няма ясни „граници” – национални приоритети, а българинътъ все отлага, все закъснява и времето все не му достига. А няма ясни граници, защото няма опорна точка в края на делото си и, както казахме, е съгласенъ с всички условия, дори и с най-неизгодните… Съответно кармата му се утежнява, поради което българите стават все по-болни и по-егоистични. А къде остана гостоприемството на българите, с което се славехме?* Именно Сатурнъ, Богътъ на времето и кармата, е оградата пред силите на злото, а когато тя липсва, злото прониква безпрепятствено навътре в нашата система.

Отъ тукъ можемъ да си зададемъ още два въпроса: Къде са нашите граници – личните, националните и планетарните, и какво сме принудени да плащаме, когато сме лишени от тях? Буквата Ь, това е плодътъ, семето, което е посято и израства и минава през два свята. Ь в българския език означава кракът – левият*.” /”Минало, бъдеще, настояще”,Вторият мъдрец – буквата ер малък Ь, според древните ръкописи, е синът Божий или това е пробуденият човешки Дух,Третият мъдрец е Е двойно или Ять – ѣ, според Учителя Петър Дънов това е знакът на Духа.Ето какво следва: Ъ е Бог Отец, който е опорна точка, Ь е Бог Син, който трябва да гради добродетели, а двойно Е ѣ е знакът на Духа – той трябва да побеждава, но какво? Най вече невежеството. Този символ ѣ е производен от съвпада между символа на планетата Сатурн и символа на Слънцето. Извеждането му от Българската азбука означава да прекратим връзката си с Божия Дух, да пресечем интуицията си и да престанем да се вслушваме в Божията воля. Това вече е факт и е време ние, търсещите българи, родолюбците, да го поправим не само на думи, а и с делата си.

Следователно онези сили, които са премахнали двойното Е от българския език, са искали ние да не сме учени и никога да не завършим, и така да опростеем.„В буквата ѣ са свързани заедно Божественият и човешкият принцип. Бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи, понеже в техния език е буквата ѣ – двата принципа, свързани в едно. Никой не може да оправи света, освен Българите. Това се дължи на буквата ѣ: кръста, търпението. Тази буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинът казва: Аз знам да събера доброто и злото, да ги примиря. Някои пишат тази буква по два начина: ѣ и ІЪ. Както и да се пише, означава едно и също нещо. Значи ѣ е на сърцето, а ІЪ е на ума.Четвъртият мъдрец е Голямата Носовка, Големият Юс – Ѫ.

Въздействието ú върху човека, според Учителя, дори само изписването на този знак вече по един вибрационен начин активира връзката между епифиза и хипофиза, а произнасянето на звука „НЬЪ” със сигурност активира и отваря третото око – епифизата.

„Буквата   казва, че преди да говори, човек трябва да мисли. Буквата   съществува само в българския език. Тя внася светлина в ума*. Богат е българският език, но българите не могат да си служатъ с него.В послание от бъдещето, получено от Отец Саръиванов, се казва, че българите трябва да се върнат към стария правопис

тагове: загубените, букви, българска, азбука