Как е възникнал светът, който ни обкръжава, какви закони го управляват, каква е ролята на човека в него — навярно от хилядолетия тези въпроси са вълнували човешкия разум, щом като към средата на III хил. пр.н.е. вече срещаме у шумерите схваща­ния, заслужаващи да бъдат наречени космогония.

Шумерите били безупречни наблюдатели. Те търсели в обкръжаващия ги свят порядъка, добрата организация и системността, целесъобразността и логическите връзки на различните природни явле­ния и законите, управляващи човешкото общество. Затова и изградената от тях представа за произхода на света е с ясна вътрешно-единна структура и е съобразена с човешкия опит, който тогава се е опи­рал на наблюденията върху природата и обществе­ния живот. Наблюдавайки огромното разнообразие от фор­ми на материята, противоречието между много от тях и същевременно хармоничното функциониране на всемирното единство, шумерските мислители стиг­нали до някои много важни изводи, които остават верни и актуални и до днес.

Първият от тях е схващането за еднородността на света, сътворен от единна праматерпя, от която възникнали н се развили една след друга различните форми на живот. Тази първична материя, която според шумерите е представлявала водна шир, ня­какво космическо море, била вечна. Те не изясняват и не търсят произхода й. Вторият необикновено интересен за ония времена извод е, че съществуват върховни закони, управлява­щи вселената. Тези закони са за шумерите неопреде­лени, безгранични сили, съдба, която действува поч­ти механично. На тези закони се подчиняват и бого­вете, които шумерите смятали за същества, произлез­ли или родени в космоса и неразривно свързани с него. За шумерите боговете никога не са били пър­вопричина на космоса, те са се появили на даден етан от образуването му. Това разбиране за природата на божествата ги накарало да не им придадат ду­ховния характер н абсолютното безсмъртие, конто характеризират религиозните системи, поставящи бо­га отвъд пределите на вселената. Висшите сили имат непознаваем характер, а произходът им остава неиз­яснен, също както и произходът на космическата праматерия. В този единен по произход космос гос­подствува законът за постоянното възнаграждение на живота и за развитието на принципа на свързването между противоположни елементи — мъжкото и жен­ското начало, живота и смъртта, доброто и злото.

Под земята и нейните води лежало друго кос­мическо пространство, наречено „голямата земя там долу”. В тази подземна страна шумерите поместили своя свят на мъртвите. Подземното пространство най-често се наричало кюр буквално „чужда страна”. След определянето на главните космически сфери и след като Енлил поел властта над земята, започнал нов етап от историята на света. Ки, земята, вече станала велика богиня, „господарка-родоначалница”, на шумерски Нинту. Понякога в различните творби тя носи името Нинмах — „преподобната гос­пожа”, или Нинхурсаг — „господарка (на планина­та) Хурсаг”.

След тримата първи богове-създатели — Ан, Ен­лил и Нинту, се появява и господарят на водите абзу — Енки. Той е представен като син на бог Ан, т.е. брат на Енлил. В мита за сътворението на човека тон, изглежда, е син на прамайката Наму, във всеки случай нейн потомък по права линия, благодарение на което бил включен в групата на най-старите бого­ве, произлезли от първичното море. Всъщност само четиримата споменати вече богове се наричат съз­датели. По този начин главните области на света се обособяват и получават могъщи покровители: Ан, който владее небесата, Енлил — господар на възду­ха, който предначертава съдбата на земята, Нинту — майка на редица поколения божества, родоначалница на земята, и Енки — владетел на водите, бъдещият създател на земния живот.

Боговете-създатели дават живот на следващите поколения божества, най-важни от които са богът на луната Нана и неговите деца — богът на слънце­то Уту и богинята на плодовитостта и любовта Инана, чийто символ е планетата Венера. Така божествата станали седем. Те имали изключителното право да „предначертават съдбата” (шумерското нам-тар) на всяко създадено същество или предмет и следовател­но да определят тяхната природа, свойства и пред­назначение.

Независимо от съдбата нам шумерите вярвали, че във всички произлезли от вселената неща (както в материалния свят, така и в абстрактните понятия, обозначаващи отделни сфери на живота или умстве­ното и душевното състояние) съществува неопределена сила, наречена от шумерите ме. Съобразно с типичния й начин на съществувание, всяка космическа единица получавала такава самостоятелна сила, която й давала възможност да се доусъвършенства, но винаги в границите на основното й предназначение, т.е. съгласно с присъщата й природа,с която е дарена в момента на сътворяването. Ме — това е силата на личното битие и развитие в рамките на съдбата и законите, управляващи вселената. Между различни­те предложения за по-точно тълкуване на ме и за начина на превеждане на този термин, най-разпро­странено и навярно правилно е определението „бо­жествена сила” или „божествени закони”. От гледна точка на историческото развитие на първобитните вярвания, ме са може би по-близки до понятието ну­жен (дух, обитаващ предметите). Отначало ме били зависими от Енлил, който ги усъвършенствувал и предал на бог Енки.

Ме властвували над човека и цивилизацията. Тази група ме до голяма степен ни е известна от мита за богинята Инана, която в желанието си да издигне своя авторитет и значението на любимия си град Урук, успяла да открадне с хитрост ме от бог Енки и след редица премеждия щастливо да ги зане­се в своя дом.

Из „Митология на Месопотамия”;
Кристина Личковска, Кристина Шажинска;
И „Български художник”; С.1984; стр.296

 

Божествен пантеон

Нергал – „дракон, покрит с кръв, която пие от живите.” Образът на Нергал като дракон, тържествуващ над смъртта на враговете си е често срещан образ в Шумерската литература. Той е бог на войната, чумата, смъртта, насилието, кръвта и Подземния свят. Всъщност става бог на Подземния свят, когато се жени за Ерешкигал, която е първоначалната богиня на Подземния свят. Нергал може да бъде описан като гневен, себичен и кръвожаден бог. Той е единствения от Шумеро-Акадските богове, който редовно е описван като пиещ кръвта на живите и който убива без да се поколебае именно заради кръвта, която изглежда му харесва.

Ерешкигал – Кралицата на Подземния свят и една от най –древните богини в Шумерския пантеон. С нея е свързан следния мит: След като света бил създаден, той бил разделен между главния Бог Ану и Енки, Енлил и Ерешкигал. Братята Енки и Енлил станали владетели респективно на земята и водата, а небето било владение на Ану, така че за Ерешкигал останал само подземния свят. Тя трябвало да остане там, защото ако го напусне, Мъртвите щели да се освободят и да „станат повече от живите”. Самата Ерешкигал трябва да яде прах и да пие кръвза да оцелее.

Нинурта – споменат е само в един фрагментарен текст , но по следния забележителен начин : “къпещ се в кръвта на хората, пиейки до насита и наслаждавайки се на кръвта.”

АБЗУ (АПСУ) – според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан. Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили – МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу – първичният океан и Тиамат – първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар. От тях възникнал Ан (Ану) – богът на небето.

АДАД (ИШКУР) – могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително.

АН (АНУ) – шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план.

АНУННАКИ – шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни божества.

АШУР (АСУР) – асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон.

ДУМУЗИ – шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си.

ЕА – шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества.

ЕНКИ – шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.

ЕНЛИЛ – шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на бговете, управник на земята. Измислил мотиката и „всичко полезно“, сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята.

ЕРЕШКИГАЛ – шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята.

ИНАННА – шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар – също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Преминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог.

ИЩАР – акадска богиня, съответстваща на шумерската Инанна. Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз.

КИ – шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил.

МАРДУК – вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат – въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата – земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека.

НАММУ – шумерска богиня-прародителка, „майка“, създала небето и земята, „майка“, дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки.

НАНН (НАННА, СИН) – шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка.

НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ) – шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества – по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки.

ТАММУЗ – акадски умиращ и възраждащ се бог на природата. Бог на плодородието и растителността, покровител на пастирите. Съпруг на Ищар, която го пратила в подземното царство, вместо себе си. Така, половин година Таммуз трябвало да прекарва под земята. Всяко негово завръщане от преизподнята било съпровождано от буен растеж на всичко живо – пробуждане на растителния свят. Таммуз е аналог на шумерския бог Думуз.

ТИАМАТ – акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук – главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята.

УТТА – шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки.

УТУ – шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта – подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш.

Демони

Намтар – В текста „Смъртта на Гилгамеш” , Намтар е описан като пазач на подземния свят, който чака душите на мъртвите. Ако не го умилостивиш с подаръци, той „поглъща” душата и живота ти, за да те изгони от свещеното пространство на подземния свят и за да се нахрани. По този начин, Намтар се „храни с живот” /мъртвите не са напълно мъртви докато не ги пусне да продължат пътуването в подземния свят/. Намтар е интересно име , което идва от израза Нам-тар, който означава „този, който решава съдбата”, като „съдбата” е равностойно на „смъртта”. Той решава кой трябва да бъде допуснат в подземния свят и кой не.

Пазузу – в Акадските текстове той е отговорен за носещия чума южен вятър и смъртта на хора, които са изрекли лъжа. В случаите на тези, които са изрекли лъжа той изпива кръвта им и според старите Акадски текстове, той се е наслаждавал на това.

Човешки същества

Фрагменти от Акадски текст разказват следната история: Брат и сестра, които някога служели на боговете в един момент искали да ги предизвикат и да правят каквото си поискат. Те успяли да се отделят от боговете и когато си помислили, че са спечелили вечността, боговете им се присмели и ги проклели да живеят вечно, но в същото време да не си спомнят причината и никога да не разберат как е станало така /буквално е споменато “мозъците им били изядени/. И тъй като боговете ги проклели, те се променили и станали зависими от кръвта на други човешки същества и били принудени да “живеят в нощта”.

Легенда за потопа (Вавилонски мит)

Много, много отдавна Гилгамеш, владетелят на Урук, търсейки безсмъртие, отишъл при престарелия Утнапищим, който станал безсмъртен, благодарение на добродетелите си и спасил човечеството и животните от великия потоп. Тогава старият мъдрец му разказал своята история. Разгневени от греховния живот на хората, повечето богове решили да погубят човешкия род. Но понеже Утнапищим, който управлявал града Шуруппак бил праведен и известен с добрите си дела, бог Енки го предупредил за приближаващия ужасен потоп. Той му заповядал да изостави всяка работа, да изгори дома си и веднага да започне да строи голям кораб, който трябвало да бъде широк 120 лакътя и да бъде също толкова висок. Утнапищим трябвало да насмоли целия кораб, за да не пропуска вода. След това трябвало да натовари по едно мъжко и по едно женско от всичку видове животни, да вземе семейството си, храна за всички, злато сребро и украшения. И точно, когато Утнапищим завършил строителството на кораба, завалял пороен дъжд, какъвто не бил валял преди това. Дъждът валял без прекъсване шест дни и шест нощи и бурята и наводнението били толкова ужасни, че самите богове се изплашили. Даже бог Еа, богът на водите и океана, който изпратил потопа на земята, разбрал, че всичко станало много по-страшно, отколкото искал самият той. Боговете гледали с ужас към наводнената земя, а богинята на любовта и красотата Ищар се обливала в сълзи, виждайки как децата се превръщат в глина и изчезват в развилнялата се водна стихия. След шестия ден водите престанали да се изливат от небето и когато всичко стихнало, боговете видяли, че всички живи същества са изчезнали. Покрусеният Утнапищим склонил глава и заплакал от мъка по унищожения човешки род. В това време корабът спрял близо до върха на планината Нисир и на седмия ден Утнапищим пуснал един гълъб, за да провери дали ще намери място, където да свие гнездо. Но гълъбът се върнал скоро обратно на кораба. На следващия ден изпратил лястовица, но и тя се върнала. Накрая изпратил врана, която отлетяла и вече не се върнала, защото намерила място за своето гнездо. Така Утнапищим разбрал, че сушата се появила отново и че било време да излезе от своя кораб, за да принесе жертва за избавлението си. Той получил в дар от боговете „живот вечен“ и бил пренесен заедно с жена си в божествената райска страна Дилмун.

Епосът за великия и страшен Гилгамеш, за праведния Утнапищим и унищожителния Вселенски потоп е записан върху множество глинени клинописни плочки, намерени в библиотеката (наброяваща повече от 20000 тома), която създал Ашурбанипал (669 – 635/627 г. пр. Хр.). Той бил изключително умен и образован владетел. Говорел няколко езика, умеел да пише, притежавал литературен талант и придобил математически и астрономически знания. Този епос е най-значителното литературно произведение на древна Месопотамия, първият голям епос в световната история. Ето част от оригиналния текст:
„Всичко, що имах, взех със себе си,
всички плодове на своя живот натоварих на кораба;
и семейството и всички роднини, животните степни,
добитъка от полята и хората от занаята им,
всичките събрах и натоварих.
Качих се на кораба и затворих вратата…
Когато изгря новият ден,
на хоризонта далечен чер облак се вдигна…
Денят изведнаж се превърна в нощ,
брат вече не виждаше брата,
народът в небето не се познаваше вече.
И боговете даже потопът изплаши,
побягнаха те бързо към небето на Ану
и като псета край стената се свиха…
Шест дни и шест нощи растяха
буря и води, ураган царуваше над земята.
А седмият като настана, бурята стихна,
изгладиха се водите, що като войска бяха вилнели;
усмириха се вълни, вятърът утихна и потопът спря да се качва.
Погледнах над водата, замлъкнал бе ревът,
а всички хора бяха станали глина!
До сами покрива стигаше блатото!…
Огледах за земя, за хоризонта на морето,
далеч, далече там изплава остров.
Корабът стигна до планината Нисир,
заседна на планината Нисир като закотвен…
Когато настана седмият ден,
аз гълъб пратих и пуснах да лети,
литна той и пак дойде, гълъбът мой,
като не намери място да почине, върна с пак.
Аз лястовица пратих и пуснах да лети,
литна тя и пак дойде, моята лястовица,
като не намери място да почине, върна се пак.
Аз гарван пратих и пуснах да лети,
отлетя гарванът, видя, че водата взе да спада,
кълве той, върти се, грачи и веч се не връща.“

Сътворението (Шумерски мит)

Много, много отдавана, всички стихии, съставящи вселената били едно цяло и като огромна планина се носели във водите на световния океан. Все още нямало никакви треви, нито тръстика, нито дървета, нито риби, нито зверове, нито хора. Тогава богинята-прародителка Намму създала от себе си своя син Ан (Небето) и дъщеря си Ки (Земята) и ги разделила: Ан – на върха на планината, а Ки – отдолу, в подножието й. Щом порастнали децата, Намму ги съединила, като мъж и жена. Така Ки родила Енлил, който изпълнил всичко с могъщото си дихание. След това родила още седем сина, седем могъщи стихии, без които не би имало светлина и топлина, влага и живот. Ки родила и по-младите богове, които станали помощници и слуги на Ан – Ануннаките. Те също започнали да се съединяват, като мъже и жени и раждали нови синове и дъщери. Постепенно, планината станала тясна за потомството на Ан и Ки. Виждайки това, Ан призовал най-големия си син Енлил и му казал: „Планината стана вече тясна за теб и твоите братя и сестри. Нека да отделим върха и я разделим на две части.“ Речено – сторено. Ан издигнал високо върха на планината, а Енлил спуснал подножието й надолу. Така се появило небето, като свод над земята. Ан избрал за себе си небето, а земята оставил на сина си. Енлил се понесъл над новопоявилата се земя, изпълвайки я с животворното си дихание. Без него не биха се появили облаците, събиращи и отдаващи влагата, не би имало треви, нито тръстика, нито дървета, раждащи плодове. Братята и сестрите на Енлил осветили и затоплили земята и тя станала прекрасна. Виждайки това, боговете пожелали да останат тук и помолили Енлил: „Отдели ни място на земята, където бихме могли да живеем заедно!“ Тогава той издигнал за братята и сестрите си град в самия център на земята и го нарекъл Ниппур. След това създал закони и бдял да бъдат спазвани, за да е спокойно и да няма престъпления. Уверявайки се, че в Ниппур всичко е така, както трябва да бъде, Енлил издигнал в центъра на грда възвишение и съградил върху него за себе си дом от лазурит, който се издигал до средата на небето. По това време, в Ниппур живеела сестрата на Ан, старата Нунбаршегуну, заедно с прекрасната си дъщеря Нинлил. Тя не пускала красавицата да излиза сама, но момичето било упорито и настояло да се измие в прозрачните води на потока, течащ край града. Най-после Нунбаршегуну й разрешила, но настояла да бъде предпазлива, защото в полето зад Ниппур се появявал често самият Енлил. И наистина, малко след като излязла Нинлил, към нея се спуснал като вятър Енлил, но девицата не отстъпила пред огнената му страст. Тогава той се отдалечил, преструвайки се, че се е примирил с отказа й. На следващия ден обаче, когато Нинлил се върнала, Енлил връхлетял върху нея като ураган и се насладил на невинната й красота. Научавайки за това, боговете решили да изгонят насилника в подземното царство. Енлил бил принуден да се подчини на волята им, но за негово очудване Нинлил го последвала, защото междувременно успяла да се привърже към страшния бог. Там, под земята, Нинлил родила първата си рожба – бога на лунната светлина Нанн, комуто било съдено да се издигне в небето. Едва след като изтекъл уречения срок, Енлил и Нинлил се завърнали на небето, където се усамотили, стараейки се да не общуват с хората. Независимо от това, човечеството страдало от пристъпите на Енлил, който изпращал болести, сущи и наводнения всеки път, когато кротката Нинлил не успявала да усмири гнева му.

Подредбата на земята (Шумерски мит)

Бащата на боговете Ан създал живота на земята, а Енки – синът на богинята Намму, подредил всичко. Преди това земята била покрита с непроходими гъсталаци и блата. Нямало спасение от змии и скорпиони. Глутници свирепи зверове скитали навсякъде, прогонвайки хората в мрачни пещери. Тогава Енки взел един плуг, изкоренил преплетения гъсталак, прокарал по земята първите бразди и ги засял със семена, а за съхранение на реколтата, издигнал хамбари. След това напълнил реките Тигър и Ефрат с животворна вода и направил така, че да служат на плодородието. Бреговете им засадил с тръстика, а във водите заплували различни риби. Планинските пасища Енки отдал във властта на Сумукан – богът на горите и дивите животни, а стадата с добитък поверил на бога-пастир Думузи, като му показал как се дои млякото, как се стриже вълната и как се строят обори и кошари. Енки научил жените как се изтегля нишка от овчата вълна и как се тъкат платове. Забелязвайки, че хората се грижат по-добре за това, което им принадлежи, Енки разпределил нивите между тях и очертал граници между градовете им. Тъй като в земите между Тигър и Ефрат нямало метали, от които може да се изработват сечива, оръжия и украшения, Енки показал на хората път през морето до далечни страни, където можели да обменят зърно и плодове от градините си срещу метали. Накрая, Енки създал град Ереду, издигайки към него пресните води от подвластния му подземен, сладководен океан. За да се различават хората от зверовете, Енки създал закони и ги записал върху скрижали, които станали известни с името „МЕ“. Притежаването на тези скрижали давало пълна власт над всичко и даже самите богове водели борба помежду си за тях. Всички смъртни били длъжни да спазват тези закони, но самите скрижали Енки съхранил при себе си, защото хората не бивало да стават богове.

http://www.ikant.info/mesopotamia.html

 тагове: шумерите,вселената, живота, земята