Анна Чолчева: Освен с Дора Габе, свекърва ми беше много близка и с Вера Бояджиева. Имаше една история. Дора Габе, моли моята свекърва да замине за Пазарджишко, за да занесе на Лиза Кало – славея на Коньовица, една сума пари. Всичко е конспиративно. Свекърва ми тръгва. Пътува тя, отива, където я чакат,среща се с човек, който я завежда при Лиза Кало и ги запознава. Свекърва ми ѝ връчва парите, тя отива партизанка и я убиват… След 9-и пристига председателят на „Шалом“, поздравява свекърва ми и ѝ показва вестник, където е разказано за това. Умира Габе и една жена пише как Д. Габе е отишла и е дарила на Л. Кало събраните пари. Истината е друга, бях възмутена. Много хубаво си живеехме с евреите. Имам много приятели в Израел.
Атанас Чолчев: Баща ми издаваше книги, от които не се печели, например на Некрасов „Кой в Русия живее добре?“. Издаде и книгата „Христо Ботев през погледа на съвременниците си“. После мой приятел ми каза, че тази книга е разкъсана и дадена да се правят фунийки за семки – да се продават на мачовете… След 9 септември 1944 г., след като свърших казарма, постъпих в Съюза на писателите. От тая редакция, която беше един магазин и отгоре бе таванът, аз видях какво става. На Тодор Павлов… 6 етажа, на Ангел Кънчев – Съюзът на писателите разполагаше с 5 етажа, на пл. „Славейков“ – 5–6-стаен апартамент за сп. „Септември“. Съвсем други бяха мащабите, непонятно беше за мен. Мислех си, а как се прави вестник с четирима души. Аз бях малко като галено дете на СБП – благодарение на името на баща ми. Нямаше комунист – Караславов, Христо Радевски и др., нямаше цензор – Фол, Славчо Красински, Борис Струма (той много е страдал след 9-и), който като чуеше името на баща ми Христо Чолчев, да не прояви внимание, усещах уважението. Писателите – почти всички са сътрудничели във вестника. Караславов се държеше с мен много добре. Хр. Радевски – беше написал някакви статии – вика ме да ми ги чете. Но Светослав Минков ми казваше: „Наско, всичко прощавам на дядо Христо, само не мога да му простя, че пръв издаде книгата „Снаха“ на Караславов“. Баща ми не можеше да седи без работа. Винаги казваше: „Наско, това не е нито социализъм, нито комунизъм, но бъдещето е това“. Беше левскар. Ходеше на тренировките на клуба, даже когато пътуват – и той с тях. Всяка седмица ходеше в градската баня и плуваше, защото пушеше. Доживя 92 години. Малко май че беше в забвение той, макар че много го ценяха, аз пак казвам – щом чуеха, че съм син на Хр. Чолчев – усещах уважението. Анна Чолчева: От Съюза на журналистите един септември им дават карта за морето. Свекър ми се обажда на моя баща: „Алекси, да имаш плувни гащета?“,„Разбира се, Хитьо“ – и му дава банските. На 90 години е плувал в морето. Атанас Чолчев: По-късно аз започнах да издавам една поредица книги за дома– трима пенсионери я бяхме направили тази библиотека. Книгите са точно по рубриките на „Вестник на жената“: за хранене, за зимнина, постни ястия, месни ястия… всички в отделни книжки. Имаше успех, книгите се пласираха, но настъпи промяна в цените и ние фалирахме. Анна Чолчева: След 9 септември Дарина Бояджиева, на Илия Бояджиев жена му, той е бил комунист, убит е, тя е близка със свекърва ми и свекър ми, поканва баща му да се заеме с екип и решават да започнат да издават списание „Жената днес“
Дарина Бояджиева става главен редактор. Ето тази картина е подарък от свекър ми на свекърва ми. Той ѝ я купува, когато е била болна, да ѝ напомня за нейните учителски години. Свекърва ми обожаваше руски и френски език. Беше толстоистка. Тя никога не каза думата „другарко“. Спомням си, веднъж се събират Вера Бояджиева-Фол, пристигат Бурмова, Евдокия Обрешкова, Златка Чолакова – четири жени, възрастни, правя им кафе и останах до края с тях – удоволствие бе да ги слуша човек… Много пошло се списваха после някои вестници. След 10 ноември 1989 г. „Вестник на жената“ започна да излиза като подлистник на „Отечествен вестник“, петъчният брой много се купуваше. След като Любен Генов напусна, дойде жена. Атанас Чолчев: Но когато аз написах едно писмо, че вестникът трябва да се придържа към всичко онова, което е бил „Вестник на жената“ от периода между войните, те отказаха да говорим повече. Анна Чолчева: Единственият, който постъпи почтено, беше синът на Станко Тодоров – Калин Тодоров, който стана главен редактор. Той бе подал вече за регистрация на вестника, но отиде Чолчев при него и му каза: „Моля ви, ако обичате, свалете го, да не е с това име“. Моментално човекът го свали и го замени с „Фамилия“. Единственият, който постъпи почтено! Възпитан от майка – изклю- чителна. Аз имам много добро мнение за Соня Бакиш. Но след това той напусна и зад гърба му Любен Генов го завзе. Атанас Чолчев: В какво най-много държаха да ни възпитат ли? Според мен на труд, на труд! Вече е тъмно. Дълго се разделяме с домакините, които имат още много да разкажат.
