Към една нова наука за хуните.
Атила.
Едва ли има име, което през вековете да е наситено с толкова много експресия и подтекстове.
Наричан е „Бич Божий“, защото е всявал страх, както сред западната, така и сред източната части на Римската империя.
Атила, мъжът, който римската принцеса Хонория иска за съпруг.
Атила, воинът, който приема папа Лъв и изслушва молбата му да не опустошава Рим.
Някой знае ли точно колко народи е владял Атила в своята многолика империя?
Остроготи, лангобарди, герули, гепиди, алани, вандали, ултинзури, българи (утигури), кутригури, бургунди, пох, таваспар (тобосури) , хечмах, ижмах, гугар, шичб, баласич, егерсван, бески, сарагури, амилдзури, садагии, итимари, ангискири, анти, славяни, скири, битогури, англи…
Със сигурност ще изпуснем някое племе.
Първото сведение за хуните дава Птоломей от ІІ в. и то фиксира присъствието на хуни на запад от Азовско море.
Почти по същото време Дионисий Периегет (лат. Dionysius Periegetes; III век), който е древногръцки географ от гр. Александрия, откъдето е и Птоломей, дава сведение за поселенията на хуните около западното крайбрежие на Каспийско море. Той е автор на географското съчинение «Periegeses», преведено на латински от Присциан, в което е посочено: „Първи – скитите, които населяват крайбрежието около Кронийското море по устието на Каспийското; след това – уните, а след тях – каспиите, след тях – войнствените албани и кадусии, живеещи в планинска страна…“.
През ІV в. летописецът Евнапий дава сведение, че хуните са отдавна известни на старите автори, но са ги наричали с други имена.
Филострог, който е църковен историк от ІV в., също знае, че неурите са били хуни. И особено интересно е, че след ІV в. ние вече не срещаме името неури (неври), популярно при Херодот, а знаем само за хуни. Между другото, напълно е възможно неурите да са хунизирани, при условие, че Птоломей посочва хуните „между бастараните и роксаланите“ и до тях „навари“, т.е. неури/неври(География., кн. ІІІ, гл. V, 25).
Същото наблюдаваме и при Прокопий Кесарийски от VІ в., който посочва, че хуните преди са се наричали кимерийци. При Херодот името на кимерийците е широко известно.
В един стар документ от ІV в. (Анонимный географический трактат „Полное описание вселенов и народов”. Приложение / Византийский временник, т. 8, М., 1956; т.нар. „Дорожник от Эдема”) е посочен етнонима „дисомони”, който ни е известен по-късно от историята от 551 г. на готския историк Йордан, като „росомони”. Според Анонимният трактат, хуните произхождат от тези „дисомони“.
И така, ние виждаме, че още от първите упоменавания за хуни през ІІ, ІІІ и ІV в.в., става ясно, че тук имаме съюз от народи.
Същото потвърждава през ІV в. и Амиан Марцелин в своята история.
На пръв поглед се оказва, че народ „хуни“ няма. Независимо, че името за такава общност се появява при Птоломей и Дионисий Периегет, се оказва, че Евнапий е бил прав: тези хуни имат по-стари имена и древните автори ги знаят, пише Евнапий. Кимерийци, неури, дисомони/росомони.
Нито един късно-античен автор не твърди, че хуните са новопоявил се народ от някъде.
Амиан Марцелин дава сведение откъде са дошли аланите, но не и хуните. При това Амиан е уникален автор: той дава сведение за хуните на две места в своята история, без да осъзнае, че говори за един и същ народ.
Описвайки битката на персийския шах Шапур ІІ при византийският град Амида, Амиан упоменава като негови съюзници „хионит“, като научава това име от сирийски.
През 517 г. сироезичният автор Йешу Стилит изрично е изяснил, че хионит и европейските хуни, са едно и също.
Амиан Марцелин, когато пише за хунската атака над Херманарих към 375 г., не свързва своите „хионит“ от 359 г.(съюзниците на персийския цар Шапур ІІ) с тези „хуни“, независимо, че поставя местоживелищата на хионит от 359 г. и на хуните от 375 г., на едно и също място в Предкавказието(?).
Но източниците на Амиан са били разнопосочни, по интересно е, че никой модерен изследовател не е забелязал тази очебийност и в науката „хионит“ и „хуни“, се разглеждат като нещо, което няма нищо общо помежду си, независимо от изричното отъждествяване при Йешу Стилит (нач. на VІ в.)и контекстуалното им поставяне на едно и също място от Амиан Марцелин (ІV в.).
През 517 г. сироезичният автор Йешу Стилит, не само твърди, че европейските хуни и хионит, са едно и също, но и посочва, че именно „хионит“ са тези, които побеждават през 488 г. персийския цар Пероз и налагат своя власт за „две години“ (Прокопий) в Персия.
Сиреч, Йешу Стилит посочва, че известните ни от Прокопий „ефталит“, се казват хионит. И действително, днес науката знае, че т.нар. ефталит са се самоопределяли на монетите, като „хион“.
Но, първото сведение за „хийаона“ имаме в Деветият Яшт на Авеста, т.е. около VІ в. пр.н.е.
Сега, да започнем отзад напред.
До VІ в. пр.н.е. хегемон на огромни територии в Предна и Мала Азия, са именно кимерийците. Те са такава мощна сила от VІІІ в. пр.н.е. до VІ в. пр.н.е., че побеждават последователно урарти, асирийци, манейци, фригийци, лидийци, йонийци…
Изведнъж, след VІ в. пр.н.е. името на кимерийците изчезва масово. През V в. пр.н.е. Херодот упоменава много местности около Приазовието с името на кимерийците, но не познава на живо нито един кимериец.
Възможно ли е кимерийците да са вече под името хони, хуни, хион, хионит?
Птоломей не знае през ІІ в. кимерийци, но посочва хуни. Дионисий Периегет през ІІІ в. пише, че около Керченския провлак (Кимерийския босфор/боспор) „до хладното подножие на Тавр живеят много кимерийци“(164-169,Периегесис). Той допълва: „В съседство със савроматите живеят един след друг синди, кимерийци и вблизост до Евксин (Черно море – бел. м.) керкети….“ (680).
Последните са дн. черкези, адихейците. Етнографът на адихейската култура Шора Ногмов дори през ХІХ в. дава сведение, че „кимериани“ са били съседи на черкезите. Хуните пък керкетите наричали „тогармци“, явно визирайки древната област Тогарма?
„Кекра“ (според Приск Панийски) е била жена на Атила. Може би е предал неточно името „Керка“ (?). Не се знае дали не е носила името на народа си, керкети? Между другото, думата „керка“ е част от българския език: керка, щерка…
И така, ако при Птоломей не можем да установим откъде са дошли хуните, поселили се между бастарани, роксалани и неури, то при Дионисий ясно виждаме тяхното място на север от албаните, т.е. със сигурност на север от р. Кура, или с други думи имаме пълно основание да търсим предказказкият произход на хуните, които са обитавали онези местности, където според новите проучвания на кимерологията, е била страната на кимерийците, т.е. държавата Гамира.
Още със залязването на кимерийската хегемония през VІ в. пр.н.е., ние сме свидетели на появата на името на хуните в ІХ – ти Яшт на Авеста и това е важно, за да имаме правилна представа за истинската хунология, понеже създателят на българската държава на Балканите Аспарух, е пряк потомък на Атила.
И това става ясно не само от „Именникът на българските владетели“, където Ирник от българския династичен род Дуло, е една и съща личност с Ернак, третият син на Атила(че са една личност е признато от Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе), но и от написаната българска история през 1761 г. от Блазиус Клайнер, който знае, че всички от българския династичен род до Телериг, били от Реан. Тук Клайнер визира именно „Ернак“, изписван и като „Херан“ в арменската история на Елише.
Аспарух бил от рода на Реан, пише Клайнер, т.е. от рода на Атила, понеже щом Ернак/Реан е от българския династичен род Дуло, следователно и баща му Атила е от този род.
Навремето през 1930 г. Рънсиман опонира на Златарски и му каза, че след като никъде не е посочено, че Атила не е от рода Дуло, значи имаме право да допуснем, че е от същият род, от който е и сина му: Ернак/Ирник е от рода Дуло(„Именник на българските владетели“!)…
Аеций моли Атила за мир на Каталунските полета през 451 г.
Кирил Милчев