Скулпторът Зиятин Нуриев е роден през 1955 година в с. Мост. През 1982 г. завършва Художествената академия в София, специалност скулптура. От 1982 до 1990 година има десетки самостоятелни изложби в страната и излага в престижни световни галерии като Вакко, Афродит, Тоямура. Изложби и изяви по света: Международен симпозиум по скулптура в Оронско,Полша-1986; Симпозиум по скулптура в гранит-остров Авша,Турция-1993; Първи Симпозиум по скулптура в камък- Ялова,Турция-1995; Участие в Международно Триенале по скулптура-Тоямура,Япония-1997; Проект Беседване по душа,Киото 2003,художествена галерия Раку-Киото,Япония-2003; Международен Симпозиум по скулптура-Фуертовентура,Канарски острови-2004,2005; Самостоятелна изложба в галерия Симончини-Люксенбург-2005; Международен Симпозиум по скулптура в мрамор-Сарайлар,остров Мармара,Турция-2005.Част от наградите му са: 1-ва награда от Международния симпозиум на скулптурата Бургас – 1982; Награда на Съюза на българските художници на Националната младежка изложба-1985;Награда на Съюза на българските художници за скулптура от 1987; 1-ва награда от изложба Скулптура на открито,град Варна-1987; 1-ва награда от изложбата Пирин – Благоевград-1988; Награда на Румели Холдинг Конкурс за скулптура-1998; 1-ва награда от Конкурс Скулптура за входна артерия на град Трабзон,Турция-2002. От 1985 година е член на Съюза на българските художници. Понастоящем живее в Истанбул и преподава скулптура във Факултета по изящни изкуства в Университета Мармара.
Преди години, в средата на осемдесетте, нарисувах няколко скици на старото турско гробище край град Балчик, което беше част от планиран цикъл рисунки. По това време имах чувството, още по-силно сега, че тези монументи на вечността и скулптурите на Зиятин Нуриев имат общи народностни и духовни корени. Малко по-рано Зиятин изложи работите от този смел цикъл от скулптури, наречен „Те стоят на земята”, който беше толкова ясен пластически, както и изразяваше съзнанието на творец, цитиращ паметниците в трудни времена.
Има артисти, чиито съвсем първи творби показват отпечатъка на художествен интегритет и творческа зрелост. Такива бяха творбите на Зиятин, те носеха знака на вечността. Те носят впечатлението, че времето набира духовен опит и сила да роди творби, пластични в структурата си и ритуалност в създаването на форми, белязани от сила и вярно затворени в себе си, форми, родени от земята, стабилно стоящи във времето като камъни, материализирайки и напълвайки пространството с енергия, общувайки с Бога. Зиятин Нуриев е един от малкото съвременни скулптори,комбиниращ органично духовното с пластичността, чиито работи внушават дори в най-дребните си форми впечатлението за монументален храм и необяснима загадка. В този смисъл всяка от работите на Зиятин, без значение фигуративна или чисто пластическа, носи огромна вътрешна енергия, която разкрива формата отвътре, създава и разрушава подред, за да пресъздаде и организира пространството по начин, който само опитен творец може да направи, творец, който преминава през времето с голямо познание, чистота и тъга. Време, което изтрива всичко преходно, побеждава насилието и изкушенията на материалния свят, запазва важното в изкуството – вечно
Светлин Русев
тагове: скулптор, Зиятин Нуриев