Няколкостотин години след Птоломей, арабите възродили интереса към изучаването на небето. През 824г. халиф Ал Мамун възлага на арабските учени ново измерване на дължината на меридиана. В обширната низина между реките Тигър и Ефрат, там където много столетия преди това са се възвишавали многоетажните вавилонски зикурати, атрономите извършват многобройни измервания. Те установяват, че обиколката на Земята по меридиана е 20 400 арабски мили (около 44 000 км), който резултат обаче е по-неточен, в сравнение с получения по-рано от Ератостен.

Арабският народ е дал на света много астрономи, но най-блестящите са: Ибн Сина, Ал Бируни, Насър ед дин ат Туси и Мохамед Тарагай Улугбек.

Ибн Сина (980-1037 г.), или Авицена, както най-често го наричат, се смята за един от най-образованите хора не само на своето време, но и през цялото средновековие до епохата на Възраждането. Последовател на Аристотел, той същевременно е лекар и биолог, живо се интересува от астрономия. 

Негов съвременник е Ал Бируни (973-1048 г.) – истински енциклопедист: математик, астроном, географ, историк. Но заслугите му са най-вече в областта на астрономията. Блестящите му математически възможности, съчетани с огромни за онова време знания по астрономия го убеждават, че в геоцентричното учение на Птолемей има нещо нередно. Ал Бируни смята, че както вярваме на сетивата си, ние имаме еднакво право да приемем за център на Вселената, както Земята, така и Слънцето. До този извод, той идва след като подлага на строга критика възгледите и доводите на Птолемей за неподвижността на Земята. Освен това, Ал Бируни определя размерите на земното кълбо, но по съвсем нов, оригинален метод. Той измерва как се изменят размерите на видимата част на земната площ, когато се слиза от висока планина. Като съпоставя данните – височината на слизането, от една страна и разстоянието, на което се намира хоризонтът от наблюдателя, от друга, Ал Бируни за четвърти път определя размерите на земното кълбо. 

 Насър ед дин ат Туси (1201-1277 г.) е следващата велика фигура на средноазиатската астрономия. Придворен звездоброец, Туси построява в Марага (близо до северозападната граница на съвременен Иран) голяма обсерватория, с богата библиотека. Работи заедно с китайски и индийски астрономи, превежда, сам наблюдава небето. Изчислява отново положенията на Луната, Слънцето и планетите по небесната сфера. Плод на тази му дейност са т. нар. Илхански таблици. Най-същественото, което е направил Насър ед дин ат Туси е уточняване на стойността на прецесията. Той определя, че тя е 51’’ , което е по-голямо от днешната стойност 50’’, 2 с по-малко от 1’’. 

Последният от тази велика четворка е Улугбек (1394-1449 г.). При раждането си, той получава освен собственото си име Мохамед Тарагай още прозвището Улугбек (велик княз), с което остава в паметта на хората през вековете. Улугбек е наследствен шах. Столицата на голямата му държава е Самарканд, който по време на неговото царуване става културен и научен център на Средна Азия. На Улугбек науката дължи и първите тригонометрични таблици.

Най-забележителната творба на великия астроном е неговата обсерватория в Самарканд и обширната научна работа, която била провеждана в нея. Но след гибелта му всичко е забравено…до началото на XX век, когато руският археолог В. Л. Вяткин при разкопки разкрива остатъците от древната обсерватория на Улугбек. Най-ценното при тези разкопки е една значителна част от главния астрономически инструмент на обсерваторията.