Корените на българският народ трябва да търсим хилядолетия назад в историята. В световен мащаб, нашите предци са изиграли важна роля сред древните народи, с култура, религия, духовност. А древната българска религия може да се определи като мириглед и фолософия, като мъдрост. Танг – Ра като Мъдрост, като признание на света и космогония, като морално поведение. В подкрепа на това можем да посочим древнобългарският календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизен. Древните българи са познавали до съвършенство космическите цикли и движението на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.
Идвайки на територията на днешна България, нашите предци увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословението, дадено от звездите в лицето на могъщия съвпад на Юпитер и Марс в знака на Коня (лъва), подкрепен от лъчите на Регул (звездата на царете), която в този момент е само на 5 градуса отстояние по еклиптиката на двете планети. Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основанието на българската държава го прави уникален в света. Зад него има неща, които още не са открити и разкодирани.
КУЛТЪТ КЪМ КАМЪКА
Направих този кратък увод за да подчертая култа на българите към камъка. Той е много силен до днес сред българите не само в България, но и извън нея, в прародината на древните българи. И понеже в Северозападна България и по-точно в Западните покрайнини, където съм аз родена и където постоянно се натъквам на невероятни факти свързани с древната ни българска история, бих се спряла върху уникалното нещо с което са осеяни Западните покрайни и по-точно Царибродско. Това са оброчните камъни, наричани още и оброчни кръстове. Прави впечатление факта, че една немалка част от тези оброчни камъни нямат формата на кръст а напротив – на тотем, звяр, човешка фигура или кукерска маска. Върху тях са вдълбани множество символи, знаци приличащи на древнобългарски руни, но и изображения на орел, сокол, вълк, розети. Разбира се, че всичко това е много трудно да разкодираме, защото лицевата страна на голяма част от тези паметници отдавна е заличена, и мъхясала, а има и такива, които поради подаване на почвата под тях са падали върху земята след което местните хора или са ги заравяли в земята или са ги изправяли край стъблата на някое дърво определяно за свещено или “миросано”. В по-новата история имаме случаи и на целенасочено унищожаване и чупене на тези оброчни камъни, което ни затруднява в разкодирането на тяхното послание от гледна точка на тяхното местоположение. Култът към камъните се среща и в Алтай, прародината на дрвените българи, където са известни като каменни баби. В отделни райони на Северозападна България им викат побити камъни. В Грузия, още през първите столетия след Христа много широко разпростренение са имали призматичните, вертикално забити камъни, които вероятно са представлявали прототип на прабългарските “побити камъни”. Такива могат да се видят на входа на гробищата в село Пъртопопинци, Царибродско.
Пресъздавайки на местна почва различните културни наслоения, запоаднопокраинските каменоделци са илюстрирали в своите творби светогледа на българите характерен за техните древни традиции. Каменоделските майстори са носители на колективния опит да предават своите знания и послания от баща на син, от майстор на майстор, от поколение на поколение. В повечето случаи оброчният камък е осеян със символни знаци често пъти смесени с името на светеца по който местните хора са назовали оброчния камък. Мога да наведа стотици примери за това, като тръгнем от оброка намиращ се край църквата “Св. Спас” в село Горно Градини върху който може да се види обърнатият напоаки ипсилон с двете хасти от страни, които не се виждат защото времето ги е заличило и да стигнем до оброчния камък приличащ на кукерска маска в село Вълковия или до оброчния кръст в село Каменица, който е една философски много сложна композиция в центъра на която е Слънцето.
Знаем, че древните българи са изписвали върху камъните Слънцето с кръжащите около него 6 планети. По-късно богомилите го превърнали в свой сакрален знак. Подобен род знаци можем да срещнем при богомилските стечки в Босна и Херцеговина, както и при българите горани на Косово. Професор Николай Тулешков издига в ранг на архиектурна школа майсторите строители от царибродското старопланинско село Славиня, които върху фасадите на къщи, църкви, и манастири са поставяли разпознаваемите древнобългарски знаци, каквито са: шестолистната розета, българската пафта, слънцето, месецът, звездите, барсът, орелът, вълкът, еленът и други. Подобни знаци са вписани и върху богомилските стечки в Босна и Херцеговина.
През 476 г. преди Христа древните българи изчислили, че земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня безмалко и пресметнали това “без малко” с невероятна точност. Върху камъка нашите древни предци са влизали в диалог с вечността, вселената, част от която е и Слънцето, изписвайки послания към бъдещето.
Зденка Тодорова
тагове: предистория, оброчни, камъни