На 10 май , с тържествен камбанен звъни и синдално възвание, БПЦ ще отбележи 64- тата годишнина от възстановеното тържествено от 10 май 1953 година Партиаршеското достойнство на старозаветната ни православна Църква, за да заеме след 560 години на тежко робство, подобаващото й място сред автокефалните православни църкви.
Това събитие свързано с най- новата ни история, свързано с избора на Патриарх, като представител на БПЦ заслужава да бъде отбелязано в печата , заради неговата значимост- фактически, на този ден българската Екзархия получава статута на Патриаршия.
Каква е прелюдията и как бе извършено това събитие?
На 3 януари 1951 година под давлението на Отечествено- фронтовското правителство и (съветската власт) е приет новият Устав на БПЦ и за Наместник- председател на св. Синод е избран Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Кирил. С негово съдействие, са преодолени спънки от вътрешно църковен характер и външни политически такива, свързани с ехизмата на 1872 година на Българската екзархия.
В периода 1951 година се провеждат няколко извънредни сесии на св. Синод , за да се изчистят детайлите на предстоящия III Църковен- народен събор. В подготовката му участвуват държавни институции, правомощията на които в новия Устав са големи.
Св Синод насрочва Църковния- народен събор за 8 май 1953 година със задача да бъде устроена родната ни Православна църква според новия й Устав с избиране на неин предстоятел- Български патриарх.
На 8 май 1953 година след отслужване на света литургия на св. Синодски параклис- „Св. .Цар Борис“ и молебен в храма „Св. София“, Третият църковен народен събор е тържествено открит в големия салон на БАН от Пловдивския митрополит Кирил.
Третият църковен народен събор е повикан да изпълни една историческа задача- казва Кирил Пловдивски- да бъде възстановено древното патриаршеско достойнство на нашата Църква, престанало за в най- трагичните години на нашата национална история след падането на Търнова през 1393 година и изпращането на свития и блажения Патриарх Евтимий на заточение.
Гости на събора при откриването са представители на Руската, Грузинската, Румънската, Полската и чехословашката църква Представител на Вселенската патриаршия отсъства. Първият ден е запълнен с регистрация и приветствания. На вторият ден е прочетен доклад за състоянието на БПЦ от Кирил Пловдивски и се провежда избор за съставяне на Върховен съвет.
На 10 май 1953 година, Съборът съгласно с чл. 16 от Устава на БПЦ провежда избора на патриарх между тримата кандидати: Пловдивският Кирил, Старазагорския Климент и Видинския, Неофит. Подадените гласови са както следва: от 107 гласували за Пловдивския Кирил са 104; за Видинския Неофит и 2 недействителни бюлетини.
С впечатляващо мнозинство е провъзгласен официално за Български патриарх и Софийски, митрополит Кирил Пловдивски.
Една през 1961 година Вселенската патриаршия се съгласява да признае възстановяването на Българската патриаршия.
Кратки биографични данни за Кирил Патриарх български ( Кнстантин Марков Константинов)
Патриарх Кирил е роден на 1 януари 1901 година в София в квартал Ючбунар . Кръстен е в църквата „Св. Спас“ с името Константин. Родителите му са македонци, преселници от Корчанско (Албания).
През 1914 година, Константин постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1920 година. След това учи богословие в Белградский университет.
На 29 декември 1923 година , Константин е подстриган за монах в катедралния храм Св. Неделя в София, с името Кирил. Пратен е като степендиант в град Черновиц, за да завърши висшето си богословско образование. Университета в Черновиц завършва през 1928 година, с докторска дисертация- „Причините на българската ехизма“.
На 23 юни 1930 година , Кирил е въздигнат в чин йеромонах по решение на св. Синод. На 9 януари 1932 година е въведен в архимандритски сан, а от 1934 година е секретар на св. Синод Хиротонисан е за епископ през 1936 година на Стобийската епархия.
След смъртта на Пловдивския митрополит Максим, на 12 май 1938 година е избран за Пловдивски митрополит.
Всепризната е ролята на Пловдивския Кирил за спасяването на евреите в България, по време на Втората Световна война.
От 1941 до 1945 година е временно управляващ на Ксантийската епархия.
След 19 септември попада в затвора
Негов съученик е Вълко Чевенков. Предполага се, че той се застъпва за неговия избор за наместник – председател на св. Синод през 1951 година.
До 1953 година до смъртта си на (7 март 1971г ), Кирил управлява БПЦ.
Тленните му останки съгласно волята му, почиват в Бачковския манастир. Там, той е погребан на 11 март 1971 година.
Райна Шопова