Животът е сложно нещо.Мнозина сe опитват да го определят.За някой от тях,той е тежко бреме,което трябва да преминем и изтърпим.За други, шанс да опознаем себе си и другите, което няма да се повтори. Песимистите и оптимистите гледат на нашето настоящо съществуване, като една възможност да опознаем и разберем по-добре себе си, и заобикалящия ни свят.
Има и такива,които гледат на жизнения ни път,като на игра.Според тях, играта е както малките деца получават най-бързо и безболезнено необходимите им познания. Също и възрастните посредством различните разновидности на игрите, успяват да разберат по-добре, и да се вместят в заобикалящата ги среда.Играта създава измамната представа за нещо просто и повърхностно.А нещата са съвсем различни.Създадена е цяла математическа теория на игрите, която обяснява техните закономерности и правила.Дори професионални учени срещат затруднения в нейното разбиране.Не случайно малцината,които ни впечатляват с умението си да се справят в игрови ситуации,наричаме с уважителното понятие, играчи.
Истинският играч не само контролира играта, но той може да прецени времето,когато случайността и късмета ще му обърнат гръб. Печелившият ще се превърне в губещ. Еднакво важно е да се решите да започнете дадено начинание и да уцелите момента,когато да спрете да се занимавате с него.
Хулио Кортасар /1914-1984/ е аржентински писател. Той е роден в Брюксел /Белгия/,в семейство на аржентински дипломати. През 1918 година, семейството му се завръща в Аржентина. Хулио завършва испанска филология и литература.
Години наред работи,като селски учител във вътрешността на Аржентина.През 1938 година публикува първата си книга „Присъствие на сонети“ под псевдонима Хорхе Денис През 1944 година става преподавател в университета Куйо /Аржентина/ и се включва в протестно движение срещу партията на Хуан Перон.
След като Перон печели изборите, той изоставя университетската си кариера,завръща се в столицата Беунос Айрес и започва работа в Аржентинската камара на книгите.Първият му разказ „Превзетата къща“ получава висока пожвала от великия аржентински писател Хорхе Луис Борхес /Виж рубриката „Антракт“ материала „Магия“/ и е публикуван в списанието „Анали на Буенос Айрес“. През 1951 година излиза „Зверилник“-книга за непознати и странни светове,отразени с невероятно въображение.Същата година заминава за Париж /Франция/,където живее до края на живота си.
През 1960 година публикува първия си роман „Наградата“.В 1963 година излиза „Раюела, чийто“името произлиза от вид детска игра с монети.С него поставя началото на истински бум на експерименталния роман, в латиноамериканската литература.
Влиза в историята на световната култура с изключителните си разкази- „Южната магистрала“,“Госпожица Кора“,“Лигите на дявола“.Превръща се в един от най-големите поети на Латинска Америка.
Има силна страст към музиката.В нея, той търси върховни усещания,които не му достигат в живота.Написва новелата „Преследвача“ в памет на великия джаз тромпетист Чарли Паркър.
„Много от това,което съм написал се подрежда под знака на ексцентричността,защото между живота и писането не съм допускал ясно разграничение“ споделя Кортасар.
Със своето уникално творчество, Хулио Кортасар се превръща в един от най-големите играчи в играта,наречена литература.
Автор:Георги Караджов