Географско разположение на българите в Банат бр.189

 

Разположение на селата, в които живеят основно банатски българи.
Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия, а малка част се намира в Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра палитраот  румънци,  сърби,  унгарци,  словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.
Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и в двете части на Банат; в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента, Телепа (Болгартелеп, дн. Колония булгара), а в Сръбски Банат (Войводина) в Модош, Белоблато, Гюргево, Иваново, Црепая, Владимировац, Канак и Стари лец. Значително присъствие на банатски българи има в румънските градове Тимишоара, Арад, Санниколау Маре, всръбските градове Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац,  Панчево, в унгарските градове Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат – Сентклараи, при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни – 1 658).
В България днес живеят около 1000 банатски българи в селата Бърдарски геран,  Асеново,  Драгомирово,  Гостиля,  Брегаре и и още няколко хиляди изселили се от тези села в градовете Плевен, Враца, Русе, Свищов, София и др. Техните прадеди се завръщат в България след Освобождението през 1878 г. Още около 1000 банатски българи живеят разпръснати из Унгария. Потомци на банатските българи, пазещи спомена за своя произход и подържащи връзки с родината, днес живеят и в Северна и Южна Америка, Западна Европа, Австралия. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.
Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат – Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът е да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на на­селението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разсел­ването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си по­строят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищо­жавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в род­ните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат про­цес – извършвало се е на всеки 10 – 20 години.

Език

Банатският език е нормиран и се разглежда като втора книжовна форма на българския език покрай българския книжовен език и македонския литературен език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т. е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на отделните диалекти. В периода 1860 – 1896 г. банатският български език е основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това – с румънски или сръбски.
Латиница
Съответствие на кирилица
МФА (IPA)
А а
Ъ
/ɤ̞/,/ɐ/
Á á
А
/а/
B b
Б
/b/
C c
Ц
/ʦ/
Č č
Ч
/ʧ/
Ć ć
(КЬ)
/kʲ/
D d
Д
/d/
Dz dz
(ДЗ)
/dz/
Dž dž
(ДЖ)
/dʒ/
E e
Е
/ɛ/
É é
Ѣ
/e/
Латиница
Кирилица
IPA
F f
Ф
/f/
G g
Г
/ɡ/
Gj gj
(ГЬ)
/ɡʲ/
H h
Х
/h/
I i
И
/i/
J j
Й , Ь
/j/
K k
К
/k/
L l
Л
/l/
Lj lj
(ЛЬ)
/lʲ/
M m
М
/m/
N n
Н
/n/
Латиница
Кирилица
IPA
Nj nj
(НЬ)
/ɲ/
O o
О
/ɔ/
P p
П
/p/
R r
Р
/r/
S s
С
/s/
Š š
Ш
/ʃ/
T t
Т
/t/
U u
У
/u/
V v
В
/v/
Z z
З
/z/
Ž ž
Ж
/ʒ/
Бележити личности
Полковник Стефан Дуньов (1815 – 1889) —доктор на юридическите науки, съратник и приятел на Лайош Кошут, участник в Унгарската революция (1848 г.), командир на полк в армията на Д. Гарибалди, герой от битката при р. Волтурно, в която е тежко ранен и загубва единия си крак.
Фердинанд Дечев (1842 – ????) – книжовник и общественик
Еусебиус Ферменджин (1845 – 1897) историк, високопоставен францискански клерик, теолог, полиглот, активен член на Южнославянската академия на науките
Леополд Косилков (1850 – 1940) – учител и писател
Йозу Рил – учител от 19-ти век и световно признат автор на учебници, кординирал правописа и граматиката на банатския български през 1866
Карол Телбиз (1853 – 1914) – дългогодишен кмет на Тимишоара (1885 – 1914)
Антон Лебанов (1912 – 2008) – юрист, журналист и поет
Карол Телбизов (1915 – 1994) – юрист, журналист и учен  от У5ш
 от Уикипедия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *