Из книгата „Психология на военната дисциплина“ на големия, български народопсихолог Иван Хаджийски
Внавечерието на Гергьовден – деня на храбростта и Българската армия отново се заговори за връщане на наборната военна служба. Според едно изследване на агенция Фокус 62 % от хората са ЗА връщането на казармата. Тук няма да спорим за или против, а ще ви предоставим мнението на бащата на българската народопсихология Иван Хаджийски и автор на „Оптимистична теория за нашия народ“, чрез кратък преразказ на писанията му по въпроса.
Прочетете редовете по-долу и нека тези, които не са били в казармата да видят какво представлява, а тези които са били се гордеят със спомените си.
Големият народопсихолог започва материала с обяснение, че в обществото интересите не на всички съвпадат с установения в закона обществен интерес, поради това поведението на много хора представлява едно ПОДЧИНЕНИЕ. Тук корени държавата, казва Иван Хаджийски. Армията, заедно с здравеопазването и образованието е един от трите стълба на държавността.
Да бъдеш войник в древен Рим не е било задължение, а право и то само на имотните раси. Още тогава Армията е била наемна, защото робите нямат какво да бранят! Нравствената подготовка не е била необходима.
Изобщо офицерството в историята е било професия на благородници. Както казват французите „благородството задължава“, а кой иска да е вечен длъжник при тази неблагодарност?
Точно за това с появата на националните държави военната служба се превръща в повинност. Идеята е, че за да имаме дадена нация, то трябва да има общо националното съзнание!
+Военната служба е благороден дълг на свободен човек, а не робство!
Казармената подготовка е по същество създаване на НОВ ЧОВЕК. Да убиваш и да бъде готов да мреш, за да има единоначалие и т.н. се иска изцяло нова личност.
За тази цел (изграждането на нова войнска личност) се използва обучение в 4 главни направления:
-
Бойна подготовка;
-
Свикване с несгодите;
-
Внедряване на механизъм за подчинение;
-
Самодейност.
Според Иван Хаджийски обучението следва да се осъществява, чрез упражнения достигащи до идеометрични движения, навици, за което са необходими минимум 3 месеца. Това е необходимо, защото в боя войника е в афективно състояние и парализиран разсъдък, при което остават дейни само навичните му движения.
Казармата готви хора за бойното поле, следователно въпроса за по-добра храна, спане и прочие са излишни.
При бой боецът се движи, като насън, хипнотизиран. Мисълта е парализирана, той е като автомат. Само един е този, който му влияе – командирът. Той трябва да дава къси и ясни заповеди, които да се изпълняват автоматически, без мисъл. Трябва да се командва това, което е командвано при обучението в казармата. Дори тези, които отричат военното дело, трябва да им превърнат поведението в автоматично, без лична воля. Затова има много хора на които не им харесва казармата.
Единичното обучение е претопяване на личността. Физическо изтръгване на личността от старата среда и смяна на облеклото са като разширено „АЗ“ – „Съблечете го за да го преобразите“. И щом те облекат на ново, нямаш право дори да боднеш една бележка на гърдите си „Това съм Аз“. Така се обезличава, губи се историята на личността, както и държанието на предишната личност. Като подстрижат войника гола глава, самия той вижда в огледалото не себе си, а друго лице. Човек изгубва и онова, което смята за свое лично пространство – Правото да живееш!
Следва прекъсване на умствената връзка между старата и новата личност. На войниците им се уплътнява цялото време с работа за да не си спомнят и дори да не сънуват. Да бягат от работа на работа и да бързат да не закъснеят за следващата. С това освен психологическа уредба се достига до сръчност и бързина.
Променяш отношението към себе си, вече не се обръщат към тебе по име, а трябва да викаш силно „Редник Иванов – Аз“ , но това Аз е едно за всички. Дори гласа с който го произнасяш е различен – високо и изразено. Войникът не говори, той вика. Като прегракнеш, дори гласът вече не е твой. Първият симптом, че си в казармата е запек! Може да е кофти в армията, но да си в БА и да ти се сере е няколко пъти по –кофти.
Идва нещо още по умно – САМОКОМАНДВАНЕТО. След изпълнение на дадено упражнение се командваш сам и си изпълняваш. С други думи ти третираш себе си като чуждо лице.
Другите променят отношението си към теб, ти също към тях. В казармата различават и сортират хората по взводове и роти само по височина. Няма други личностнови разлики, освен успехите в строевата подготовка и занятията.
В началото тези ограничения връщат човека едно стъпало назад. Появява се егоизъм. На войника винаги му се спи, яде и…
Тук са първите свади за храна и лично пространство. После те се преодоляват и заместват с другарство и взаимопомощ.
Редът – възпитание на окото и ръката. Всичко е еднообразно по определен ред, легла, скатки, вещи. Води се борба за създаване на навици и то по пътя на ПОДЧИНЕНИЕТО. Променя се и отношението към нещата. Всичко трябва да е в ред и то безпощадно строг ред, като види два камъка на улицата да се дразни от тяхната разхвърляност.
Новото войнишко самосъзнание е свързано с промяна на сетивността и чувствата. Войнишката маса е от личности и безличия в определена степен. Който е влязъл лайно излиза по-голямо лайно, пича си е пич.
Мухъла се разваля, а желязото става още по-калено.

