Очаквания и изисквания към учителя бр.189

 През последните няколко години настъпиха съществени изменения в обществото, които се отразиха и на професионалната дейност на учителите, и на очакванията към тях. Има три основни типа ролеви очаквания към учителя (Андреев 1998: 304): 1. Първи тип – отнася се до пряката учебно-възпитателна дейност с учениците. Този тип очаквания е свързан с основните професионални функции на учителя в училище.Учителят е призван да удовлетворява най-напред тези очаквания. Свързани са с отношението му към учениците, училищното ръководство, родителите и другите учители 2. Втори тип – наричат се периферни очаквания, отнасят се до извънкласните дейности на учениците. Те също са свързани с учениците, учителите, училищното ръководство, отнасят се до съвместната дейност с тях и са насочени към повишаване на резултатите от пряката учебна работа в училище. 3. Трети тип – наричат се вторични, отнасят се до разнообразните форми на обществена активност на учителите. Учителят членува в различни обществени организации – синдикат, клубове, дружества и професионални обединения, в които разгръщат богата дейност. На практика се наблюдава известна дисхармония между трите вида очаквания, но е добре учителят да удовлетворява еднакво добре и трите. (пак там: 305). Очакванията към лидерите въобще, на всяко ниво на организацията се представя от Ройъл Мейл в Харта на лидерството (Морис и др. 2000: 18):  Визия – хартата декларира, че лидерите трябва да предлагат ясен и вълнуващ образ на бъдещето.  Отдаденост – лидерите трябва да създават ентусиазъм по отношение на целите, като демонстрират собствената си отдаденост и направляват процеса на промени.  Управленски подход – мениджърите да създават „култура на успеха”, поощрявайки поведение, което издига на преден план хората; високата производителност; личният принос.  Общуване – ефективните лидери общуват открито, честно и позитивно. Ефективното лидерство може да се измери и с така наречената „великолепна седморка” (Морис и др. 2000: 39). Седемте изисквания могат да се отнесат и до учителя: 1. Приспособявайте стила си към ситуацията. 2. Не бъдете мързеливи. 3. Развивайте и демонстрирайте добри работни навици. 4. Ценете и разбирайте работата на персонала. 5. Останете спокойни, когато ви причернява. 6. Бъдете ясни относно ценностите си. 7 7. Поощрявайте ентусиазма. Във връзка с очакванията към учителя е много важно да се проследят очакванията на учениците спрямо учителите (Андреев 1998: 306-308). От всички очаквания най-добре се открояват: 1. Доминантното положение на учителя в отношенията с учениците – това е професионална роля – учителят е ръководният субект; тази роля не бива да се смесва обаче с властването над учениците. М. Андреев специално подчертава, че двете неща не са тъждествени – властването е свързано с диктата в отношенията, а доминирането – със силата на духа, с привлекателността на притежаваните социални ценности. 2. Социално-педагогическата дистанция и респектиране спрямо учениците – това очакване е тясно свързано с първото, но има своя относителна самостоятелност. М. Андреев подчертава, че особеностите на дистанцията и респектирането зависи до голяма степен от екстра – и интравертната нагласа на самите учители, но имат и други координати. Това очакване е важен инструмент в ръцете на учителя, винаги се използва от него и поради това всеки ученик има такова очакване. В тези свои очаквания учениците се надяват доминирането да не прерасне във властване, а дистанцията да не бъде прекалено голяма. За да се осъществи това, би трябвало да се упражнява демократичен стил на управление на учителя, при който точната доза демократизъм се открива в съчетанието между уважението и взискателността (припомнете си изказването на Макаренко за взискателността и уважението спрямо личностт Изискванията към учителя се променят във връзка с предизвикателствата на новото време, в което живеем. В тази връзка напълно основателно е твърдението на С. Станев, че „учителят се намира в нова социална и училищна среда, той е изправен пред предизвикателствата на времето, които поставят нови изисквания към личността му” (Станев 1997: 32):  широка култура и високи морални качества;  висок образователен и професионален ценз;  интелектуални възможности и творчески способности;  конструктивни, организаторски и комуникативни умения;  съвременна технологическа компетентност. Приемаме и изказването на Р. Вълчев, че от всички актьори в образователната система учителят се променя най-бавно (Вълчев 1998: 2 а) и … сигурно върху никой друг в образованието не се стоварва така тежестта на времето (Вълчев 1998: 2 б). В зависимост от времето, в което живеем, се променя ролята на учителя и съответно изискванията към него. Много сполучливо – чрез аналогия с театралното изкуство – представя ролята на учителя спрямо учениците в различните епохи К. Герджиков ( Герджиков 1999: 84-86):  „режисьор-ригорист” – в миналото учителят е бил строг, изключително императивен, даже жесток, а учениците са изпълнителните, безропотно послушните, без никаква автономност актьори, които механично запаметяват и стриктно възпроизвеждат сценария и указанията на режисьора, без абсолютно никаква импровизация или творчество;  „учител-консултант” – преди около сто години се появява обратната тенденция; на актьорите ученици се дава абсолютна свобода в избора на сценарий – съдържанието на обучението е съобразно техните наклонности и интереси, а режисьорът е консултант, който само подпомага , консултира и контролира действията на актьорите-ученици.  „учител-медиатор” – в днешно време новият режисьор е „играещ режисьор” – т.е. актьор; новият учител посредничи между учениците и нормативно или конвенционално определеното съдържание на обучението, той е „медиатор между младежите и света”. М. Аргайл и М. Хендерсън предлагат няколко по-важни съвременни изисквания към учителя (Аргайл и Хендерсън 1989: 323-325):  Бъди добре информиран(а) за това, което преподаваш..  Критикувай конструктивно работата на ученика.  Бъди справедлив към ученика.  Отнасяй се сериозно към работата на ученика.  Грижливо подготвяй уроците си. 8  Бъди подготвен да отговориш ясно на зададени въпроси.  Предприемай дисциплинарни мерки към ученика, ако е нужно.  Пази поверените ти тайни.  Уважавай правото на другия на личен живот.  Бъди на разположение в определено време.  Признавай, че не знаеш нещо, когато се наложи.  Уважавай личните проблеми на ученика.  Гледай ученика в очите по време на разговор.  Не ругай в присъствието на ученика.  Не създавай сексуални връзки с ученика.  Не давай нареждания без обяснения.  Не искай от ученика материална помощ.  Обръщай се към ученика на малко име.  Показвай емоционална подкрепа.  Не разисквай личните си финансови проблеми пред учени През последните години е важно да се познават изискванията към всеки учител, на основата на качествено обучение (Атанасова 1998: 6):  от учителите се очаква да обръщат по-голямо внимание на цялостното индивидуално развитие на детето;  те трябва да могат своевременно да определят потребностите и проблемите, които учениците имат;  да умеят да разговарят откровено и добронамерено с учениците и да ги предразполагат към споделяне на техните очаквания, страхове, разочарования и бъдещи планове;  да ги подкрепят в опитите им да подобряват постиженията си;  да подбират и използват разнообразни методи на обучение, с които да насърчават активното учене;  да могат да оценяват обективно техните знания и умения;  да умеят да си сътрудничат с другите учители и с родителите на децата.
Учителят като мениджър на класа Проф. д.п.н. Добринка Тодорина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *