През последните няколко години настъпиха съществени изменения в обществото, които се отразиха и на професионалната дейност на учителите, и на очакванията към тях. Има три основни типа ролеви очаквания към учителя (Андреев 1998: 304): 1. Първи тип – отнася се до пряката учебно-възпитателна дейност с учениците. Този тип очаквания е свързан с основните професионални функции на учителя в училище.Учителят е призван да удовлетворява най-напред тези очаквания. Свързани са с отношението му към учениците, училищното ръководство, родителите и другите учители 2. Втори тип – наричат се периферни очаквания, отнасят се до извънкласните дейности на учениците. Те също са свързани с учениците, учителите, училищното ръководство, отнасят се до съвместната дейност с тях и са насочени към повишаване на резултатите от пряката учебна работа в училище. 3. Трети тип – наричат се вторични, отнасят се до разнообразните форми на обществена активност на учителите. Учителят членува в различни обществени организации – синдикат, клубове, дружества и професионални обединения, в които разгръщат богата дейност. На практика се наблюдава известна дисхармония между трите вида очаквания, но е добре учителят да удовлетворява еднакво добре и трите. (пак там: 305). Очакванията към лидерите въобще, на всяко ниво на организацията се представя от Ройъл Мейл в Харта на лидерството (Морис и др. 2000: 18): Визия – хартата декларира, че лидерите трябва да предлагат ясен и вълнуващ образ на бъдещето. Отдаденост – лидерите трябва да създават ентусиазъм по отношение на целите, като демонстрират собствената си отдаденост и направляват процеса на промени. Управленски подход – мениджърите да създават „култура на успеха”, поощрявайки поведение, което издига на преден план хората; високата производителност; личният принос. Общуване – ефективните лидери общуват открито, честно и позитивно. Ефективното лидерство може да се измери и с така наречената „великолепна седморка” (Морис и др. 2000: 39). Седемте изисквания могат да се отнесат и до учителя: 1. Приспособявайте стила си към ситуацията. 2. Не бъдете мързеливи. 3. Развивайте и демонстрирайте добри работни навици. 4. Ценете и разбирайте работата на персонала. 5. Останете спокойни, когато ви причернява. 6. Бъдете ясни относно ценностите си. 7 7. Поощрявайте ентусиазма. Във връзка с очакванията към учителя е много важно да се проследят очакванията на учениците спрямо учителите (Андреев 1998: 306-308). От всички очаквания най-добре се открояват: 1. Доминантното положение на учителя в отношенията с учениците – това е професионална роля – учителят е ръководният субект; тази роля не бива да се смесва обаче с властването над учениците. М. Андреев специално подчертава, че двете неща не са тъждествени – властването е свързано с диктата в отношенията, а доминирането – със силата на духа, с привлекателността на притежаваните социални ценности. 2. Социално-педагогическата дистанция и респектиране спрямо учениците – това очакване е тясно свързано с първото, но има своя относителна самостоятелност. М. Андреев подчертава, че особеностите на дистанцията и респектирането зависи до голяма степен от екстра – и интравертната нагласа на самите учители, но имат и други координати. Това очакване е важен инструмент в ръцете на учителя, винаги се използва от него и поради това всеки ученик има такова очакване. В тези свои очаквания учениците се надяват доминирането да не прерасне във властване, а дистанцията да не бъде прекалено голяма. За да се осъществи това, би трябвало да се упражнява демократичен стил на управление на учителя, при който точната доза демократизъм се открива в съчетанието между уважението и взискателността (припомнете си изказването на Макаренко за взискателността и уважението спрямо личностт Изискванията към учителя се променят във връзка с предизвикателствата на новото време, в което живеем. В тази връзка напълно основателно е твърдението на С. Станев, че „учителят се намира в нова социална и училищна среда, той е изправен пред предизвикателствата на времето, които поставят нови изисквания към личността му” (Станев 1997: 32): широка култура и високи морални качества; висок образователен и професионален ценз; интелектуални възможности и творчески способности; конструктивни, организаторски и комуникативни умения; съвременна технологическа компетентност. Приемаме и изказването на Р. Вълчев, че от всички актьори в образователната система учителят се променя най-бавно (Вълчев 1998: 2 а) и … сигурно върху никой друг в образованието не се стоварва така тежестта на времето (Вълчев 1998: 2 б). В зависимост от времето, в което живеем, се променя ролята на учителя и съответно изискванията към него. Много сполучливо – чрез аналогия с театралното изкуство – представя ролята на учителя спрямо учениците в различните епохи К. Герджиков ( Герджиков 1999: 84-86): „режисьор-ригорист” – в миналото учителят е бил строг, изключително императивен, даже жесток, а учениците са изпълнителните, безропотно послушните, без никаква автономност актьори, които механично запаметяват и стриктно възпроизвеждат сценария и указанията на режисьора, без абсолютно никаква импровизация или творчество; „учител-консултант” – преди около сто години се появява обратната тенденция; на актьорите ученици се дава абсолютна свобода в избора на сценарий – съдържанието на обучението е съобразно техните наклонности и интереси, а режисьорът е консултант, който само подпомага , консултира и контролира действията на актьорите-ученици. „учител-медиатор” – в днешно време новият режисьор е „играещ режисьор” – т.е. актьор; новият учител посредничи между учениците и нормативно или конвенционално определеното съдържание на обучението, той е „медиатор между младежите и света”. М. Аргайл и М. Хендерсън предлагат няколко по-важни съвременни изисквания към учителя (Аргайл и Хендерсън 1989: 323-325): Бъди добре информиран(а) за това, което преподаваш.. Критикувай конструктивно работата на ученика. Бъди справедлив към ученика. Отнасяй се сериозно към работата на ученика. Грижливо подготвяй уроците си. 8 Бъди подготвен да отговориш ясно на зададени въпроси. Предприемай дисциплинарни мерки към ученика, ако е нужно. Пази поверените ти тайни. Уважавай правото на другия на личен живот. Бъди на разположение в определено време. Признавай, че не знаеш нещо, когато се наложи. Уважавай личните проблеми на ученика. Гледай ученика в очите по време на разговор. Не ругай в присъствието на ученика. Не създавай сексуални връзки с ученика. Не давай нареждания без обяснения. Не искай от ученика материална помощ. Обръщай се към ученика на малко име. Показвай емоционална подкрепа. Не разисквай личните си финансови проблеми пред учени През последните години е важно да се познават изискванията към всеки учител, на основата на качествено обучение (Атанасова 1998: 6): от учителите се очаква да обръщат по-голямо внимание на цялостното индивидуално развитие на детето; те трябва да могат своевременно да определят потребностите и проблемите, които учениците имат; да умеят да разговарят откровено и добронамерено с учениците и да ги предразполагат към споделяне на техните очаквания, страхове, разочарования и бъдещи планове; да ги подкрепят в опитите им да подобряват постиженията си; да подбират и използват разнообразни методи на обучение, с които да насърчават активното учене; да могат да оценяват обективно техните знания и умения; да умеят да си сътрудничат с другите учители и с родителите на децата.
Учителят като мениджър на класа Проф. д.п.н. Добринка Тодорина