Файтоните на врачанина Мито Орозов бр.189
Вашият коментар
с оригинална изработка и ги награждават със златни и сребърни медали. Възхитен от красивите и удобни возила на българина е и американецът Хенри Форд, който отива на изложението, след като е основал компанията си “Форд моторс къмпани”. Той подготвя серийното производство на автомобили от станалия легендарен по-късно модел Т.
колелата се изработвали обикновено от желязо, но при желание на клиента и от стомана, облечена с гума. Обикновената тапицерия на файтона и кабриолета включвала удобни възглавници и обличане на дъската за облягане. Пълната тапицировка, наричана лукс, изисквала изцяло обличане на задната седалка, постилане на пода на возилото и поставяне на прилежащи престилки от шагренови и гладки кози кожи и постни кравешки кожи или сукна. Гюруците се обличали отвън със специална блажна кравешка кожа или с гъсто дебело непромокаемо ленено платно, а отвътре с най-здрави сукна. Всяка кола била снабдена с ръчки за фенери, а спирачки се правели по желание на клиента. Кабриолетите се боядисвали обикновено в бледожълто, подобно на натуралния цвят на основното дърво, но по желание се използвала и черна или тъмнозелена боя.
. Според Манкова през 1907 г. Орозов става първият работодател у нас, въвел 9-часов работен ден при нормално тогава работно време от 10 до 12 ч дневно. Последиците от балканските войни през 1912-1913 г. и Първата световна война нанасят удар върху развитието на Орозовата фабрика. Мобилизирането на работния персонал, ограничението на вноса на много суровини и намаляването на клиентелата спират почти изцяло дейността.