АПОСТОЛЪТ НА ГОТИТЕ И АРИАНСКИТЕ СМУТОВЕ БР.189

Закърменият с чистата православна вяра Вулфила, епископ Готски (ученик на Готския епископ Теофил, който бил участник в Първия Вселенски събор) приема личната покана на император Теодосий І да участвува във Втория Вселенски събор в Константинопол и със сигурност е взел активно участие в началните синодални сессии, като е допринесъл поне за редактирането на основоположните първи два канона, насочени към установяването на религиозен мир, както в империята, така и в църковния организъм. Показателен е фактът, че императорът издава нарочен закон след приключването на съборните заседания, с който оторизира специални пълномощни представители на чистото православие в редица области, сред които откриваме имената на едни от вероятните съратници и съмишленици на „готския апостол“ („Терентий Скитски и Мартирий Маркианополски в Мизия и Скития“[i]), които са го придружавали на константинополския вселенски форум, иначе, в противен случай трудно бихме могли да обясним присъствието им там към определения исторически момент, а е много възможно те именно да са го изпратили след кончината му преди края на вселенския събор. Още повече, че те идват от диоцези, където работят латиноезичните арианствуващи автори, свързани с наследството на Вулфила – Доростол, Рациария, Нове, Маркианопол, Томи[ii], Никополис ад Иструм[iii]. Императорският закон завършва по следния начин: „Всички, които не се намират в единомислие със споменатиет епископи, трябва да бъдат изгонени от църквата бед право някога да получат в нея епископска власт.“[iv]
За преселението на „малите готи“ на епископ Вулфила се посочват 344 и 348 година, като последната е по-вероятната според все повече изследователи. Много правдоподобно изглежда да приемем, че готския кириарх Вулфила пристига наистина през 344 г. отсам Дунава, но то ще да е било да вземе участие в свикания през 343 г. от западния и източния императори вселенски събор в Сердика, а закъснението му от няколко месеца се дължало на усложнената обстановка у дома, поради гоненията против христианизираните готи и лично срещу него от страна на езическите готски князе. С пристигането си той установява, че вселенският събор се е компрометирал и провалил след конституирането от източната група епископи на контра-събора във Филипопол[v]. Дори да не пристигнал до приключването на съборните заседания, много вероятно пътят му поне се засича по Великден с предствителството на източната партия при двора на император Констанций ІІ. Кириархът на Готия е получил назначението си с благоволението на царствения баща (Великият Константин) на кесаря на източната римска империя и е представил пред него въпроса за преселението отсам Дунава, в Мизия, на херсонските готи-християни, чийто духовен и светски водач бил. Това последното е оделотворено през 348 година. Съдбата на народа му е изцяло в ръцете на императора-арианин, така че готския архипастир приема позицията, изразена в Енцикликата на епископите от Изтока, заседавали във Филипопол същата година, из средите на до-никейските консерватори и умерените ариани, които се ползват от благоволението на имперската държавна власт и религиозна политика. Освен досега изброеното Вулфила е хиротонисан в епископско достойнство от ересиарха на умерените ариани, епископ Евсевий Никомидийски (близък на император Константин І, съученик на самия Арий и водач на евсевианската полуарианска партия). Тази му ориентация води по-после до въникването на готския арианизъм. При император Валент, когато преселващите се от Азия, хуни започнали да притискат готите, вестготите, с неговото разрешение, се заселили (356 г.) в пределите на Римската империя в Тракия, под условие, че всички ще приемат християнството и Вулфила, в угода на императора-арианин, започнал да разпространява между тях християнството с арианското вероучение, което, по такъв начин и се утвърдило у тях[vi].
Архим. проф. Г. Елдъров пространно разкрива мястото на апостола на готите, Вулфила, в историята[vii] на взаимоотношенията и конфликтите между православни и ариани, ни посочва ясно и същността на арианството[viii]: «Арианите отричат единосъщието на Бога-Отца, Сина Божи и Светия дух. Според тях Исус Христос е роден и само подобен на Бога, комуто е подвластен, както подвластен на него е Светия дух».
Благодарение на Авксентий Доростолски ни е предадено Кредото на неговия учител епископ Вулфила: Credo unum esse deum patrem solum ingenitum et inuisiuilem et in unigenitum filium eius dominum et deum nostrum, opificem et factorem uniuerse creature non habentem similem suum ideo unus est omnium deus pater, qui et dei nostri est deus et unum spiritum sanctum, uirtutem inluminantem et sanctificantem, ut ait Cristus post resurrectionem ad apostolos suos: ecce ego mitto promissum patris mei in uobis, uos autem sedete in ciuitate[m] Hierusalem, quoadusque induamini uirtute[m] ab alto; item et: accipietis uirtutem superueniente[m] in uos sancto spiritu– nec deum nec dominum sed ministrum Cristi fidelem, nec equalem sed subditum et oboedientem in omnibus filio et filium subditum et oboedientem suo in omnibus deo patri.[ix] Същото в превод на български звучи по следния начин:
Аз, Вулфила, епископ и изповедник, винаги съм вярвал това и в тази единствена и права вяра е моето пътуване към моят Господ,
Аз вярвам, че има само един Бог Отец, Сам нероден и невидим, и в Неговият самороден Син, нашият Господ и Бог, творец и създател на всички неща, нямащ подобен на Него. Следователно има само един Бог, Който е също и Бог на нашия Бог, и аз вярвам в един Свети Дух, Който е освещаваща и осветяваща сила. Както Христос казва след възкресението на Неговите апостоли: „И Аз ще ви изпратя обещанието на Отца ми върху вас; а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре” (Лук. 24:49). И отново: „но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий” (Деян. 1:8б). Нито Бог, нито Господ, но верен служител на Христа, неравен, но подчинен и покорен във всичко на Сина. И вярвам, че Синът е подчинен и покорен във всичко на Бог Отец.[x]

[i] Срв. Скифия Малая, область во Фракии — CXXXI, Указатель имен и географических названий, Иероним Стридонский, Книга о Знаменитых Мужах. – В: Церковные историки IV-V веков, Сост. к.и.н. Высокий М. Ф., к.и.н. Тимофеев М.А., М.: Российская политическая энциклопедия (РОССПЭН), 2007, сс. 711-724.
[ii] Срв. Томы, город во Фракии — CXXXI, Указатель имен и географических названий, Иероним Стридонский, Книга о Знаменитых Мужах. – там.
[iii] За географията на империята: cf. Traina, Giusto. Geografia dell’impero. – In: Enciclopedia costantiniana. Sulla figura e l’immagine dell’imperatore del cosiddetto Editto di Milano. 313–2013, eds. Alberto Melloni, Mara Dissegna, Davide Dainese, 1, Rome, 2013, pp. 583–598.
[iv] Codex Theodos., tit. De fide catholica, lex III; cf. Socrat, Hist. eccl. V, 8, et Valesii, Annot. in. cap. cit. Socratis, – Migne, s. g., t. 67, col. 576-581.
[v] За Филипопол и епархия Тракия в Synecdemus: cf. Parthey, Gustav Friedrich Constantin. Hieroclis Synecdemus et notitiae Graecae episcopatuum. Accedunt Nili Doxapatrii notitia patriarchatuum … Ex recognitione G. P., Berolini, 1866, pp. 4-5; cf. Hierocles (Grammarian); Constantine VII Porphyrogenitus (Emperor of the East); Burckhardt, August, Hieroclis Synecdemus: accedunt fragmenta apud Constantinum Porphyrogennetum servata et nomina urbium mutata, Bibliotheca scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana, Lipsiae: B. G. Teubner, 1893.
[vi] Тальберг, Н. История Христианской Церкви, Краткий курс, составленный по “Истории христианской церкви” Евграфа Смирнова, с. 82, http://legitimist.ru/lib/orthodox/istoriya_hristianskoj_cerkvi.pdf.
[vii] Срв. Говорун, С. К. Исторический контекст 28-го правила, карта 3: «Варварские» племена за пределами Византии, с. 15, http://www.pravoslavie.ru/pdf/halkidonrule28.pdf; cf. Heather, Peter. The Creation of the Visigoths. – In: The Visigoths from the Migration Period to the Seventh Century. An Ethnographic Perspective, ed. Peter Heather, Woodbridge, 1999, pp. 43-73.
[viii] Елдъров, архим. проф. Г. Вулфила, пограничният просветител. – В: Литературен форум, бр. 9 и 10/2002, http://www.slovo.bg/old/litforum/209/geldarov.htm, 22.04.2015, 21:34; срв. Стайчева, проф. дфн Емилия. Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията. – В: Литературен форум, Брой 12 (496), 26.03.2002-01.04.2002 г., http://www.slovo.bg/old/litforum/212/estaycheva.htm http://www.slovo.bg/old/litforum/212/index.htm, 22.04.2015, 21:04.
[ix] Auxentius on Wulfila, http://www9.georgetown.edu/faculty/jod/texts/auxentius.html, 22.04.2015, 21:36.
[x] Авторизиран превод от йеродякон Петър Граматиков по англ. прев. на Джим Марчанд, – Auxentius on Wulfila: Translation by Jim Marchand, http://www9.georgetown.edu/faculty/jod/texts/auxentius.trans.html, 22.04.2015, 21:54..
йеродякон Петър Граматиков

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *