Потъналата почти изцяло през 9570г. пр. н. е. Атлантида, отпраща своите жители във Европа- Южна Франция и Северна Исландия, където техните потомци баските, живеят и до днес Друга част от тях се насочва към Близкия изток, където пристигналите кораби с бежанци донесли със себе си научни познания, за които често се споменава в този район на света. При Потопа през 5 600 г. пр. н е. в Черно море, преобладаващата част от останалите жители на Атлантида потъват окончателно в океана.
Най- известните бежанци на Атлантида са описани в библията –семейството на Ной и животните пътуващи с неговия кораб.Просвещението, което донесъл Ной в Близкия изток- свещените книги за медицина и други науки е символизирана чрез много легенди.Преселението на атланти в района на Египет станало масово и нееднократно. В състава на тези бежанци са били и кимерийците, живеещи по това време непосредствено до и в територията на Атлантида, заедно със своите южни братя лелегите . Тази стабилна земя, високообразовани жреци избрали не случайно. На местата с най- голямо енергийно излъчване край днешна Гиза и Египет, кимерийците построили монументални храмове и гигантски пирамиди, в които пренасяли копия от свещените за атлантите книги. Според Херодот, тези знания били пренесени в Египет преди 14 хиляди години.
След Египет, най- голямо преселение на предци на днешните българи от Атлантида е извършено към Британските острови.Няколко столетия след немедианците и форморианците от претърпялата крах Атлантида и поради влошените условия на живот в Асгард Хайборея и преди всичко от древна Кимерия дошли фирболигите; и туатците, в чието лице могат да се разпознаят предците на траките и самите кимерийци.
Според Живко Миланов, автор на книгата „Загадката Атлантида“ „Фирболгите били по- ниски, със здраво телосложение, добри строители, миньори и бойци, които воювали със своите широко остри бради.Фирболките били известни със своя хумор и хитрости. На Британските острови ги помнили със способностите им с невидими сили да преместват големи земни маси и да изграждат изкуствени храмове, всяка година в определено време на празненства.
Следва продължение
предоставя Мария Герасова- Спасова
от книгата на д.и. н. Сергей Иванов“ История на древните българи преди Новата ера“
