Разкопките край хълма Кормел и Йеихон в днешен Израел- места близко до Средиземно море доказват, че животинският и растителен свят в тази област между 10 хил. и 9 хил. г. пр. н. е. били толкова пищни, че хората са могли да се изхранват в постоянни селища от вкараните в новообразуваните заливи и блата от водата на топящите се ледници огромни количества риба, миди, водни птици. В последствие обаче се налага засаждането и отглеждането на земеделски храни и плодни дървета. Около 8 хил. г. пр.н. е. в земите на древен Ирак се опитомяват животни – овце и кози, и се поставя началото на животновъдството. Най- ранните археологически доказателства за уседнало земеделие има в Източна Анадолия ( Анадолия в днешна Турция, Сирия, Ирак, Иран) от около 7500- 7000 г. пр. н. е. или времето около и след Всемирния Потоп в Черно море.
Както вече е известно, живеещите тук прабългарски племена – иделци, арии и кимери от Приуралието и Волга, и техните събратя от Балканите и Мала Азия са преобладаваща чест от племената. Това означава, че те са сред пионерите на земеделието и животновъдството по организиран начин на живот.
Около 5000 г. пр. н. е. природен катаклизъм (потоп) залива дъното на Черно море, което до тогава е било езеро. Точно този природен катаклизъм, в резултат на повишаване нивото на Средиземно море и невъзможността на Босфора да задържа до край огромните вълни, които поглъщат езерото и буквално за часове вдигат нивото му на 60 метра, е Потопът описан в Библията. Крайбрежните селища са на дъното на морето. Разкъсана е и Кавказката планинска верига, включваща се до тогава според индийски източници в Снежната планина.Тези планини са включвали Хималаите и днешния Кавказ. А Кавказ е включвал в себе си Балканските планински вериги, както и планината на изток от Каспийско море до Имеон.
Откритието, че Библейският Потоп е бил в Черно море доказва не само неоспоримия факт за геоложкото събитие , но и че тогава потъват последните останки от митичният континент Атлантида. Картата на Черно море ясно показва неговата граница и местата на потъналите селища. Край днешният турски град Синап(Южното Причерноморие), експедицията на прф. Балапд, откривателят на потъналия в началото на ХХ век кораб“Титаник“, по крайбрежието открива стотици археологически находки в морето от времето на неолита до Средновековието (Византия), както и доказателство за селища и за активна търговия по тези места до преди 4 хил. години. На около двадесет километра от брега в морето са открити потънали древни селища и напълно запазен древен кораб, заедно с товара- на възраст 1500 години. Срещу бреговете на Варна, експедицията на проф . Петко Димитров открива археологически находки отпреди 7 – 8 хил. години, със запазени по тях знаци на кимерийско (протошумерски ) писмо Намерено е златно съкровище отпреди 6 хил. години (най- старото) в света във Варненския халколитен некропол, както и най- старите писмени знаци в света, уникални находки отпреди 6000 години край Драма, Ямболско, включително и линеарното писмо – тракийска писменост използвана още през III хилядолетие пр.н. е.
