само чрез свободата на другите – Симон дьо Бовоар

Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.
-
Не се раждаш жена. Ставаш жена.
-
Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение.
-
Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие.
-
Всяка истински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.
-
Всяко потисничество довежда до състояние на война.
-
Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й,децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношение, издигането по социалната стълба означават за нея много повече.
-
Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите.
-
Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа.
-
Думата любов няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от причините за сериозните недоразумения, които ги разделят.
-
Дълбоко в душата си мъжът желае борбата на половете да си остане за него игра, докогато в същото време жената поставя на крата своята съдба.
-
Жените прощават всичко и затова обичат често да припомнят нещата, които са простили.
-
Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът сам определя себе си.
-
Животът на човек има смисъл дотогава, докато той внася смисъл в живота на другите хора с помощта на любовта, дружбата, състраданието и протеста против несправедливостите.
-
За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на нашето съществуване.
-
И най-посредственият мъж чувства себе си като полубог в сравнение с жената.
-
Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.
-
Много жени са способни да обичат само ако самите те са любими. И обратно, за да се влюбят, понякога им е достатъчна само малко проява на любов. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.
-
Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи.
-
Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. „Да благодарим на Господа, че е сътворил жените“. „Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени.“ В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива.
-
Обликът на Грета Гарбо беше някакво подобие на пустота, върху която можеше да се проектира всичко угодно; на лицето на Бриджит Бардо не може да се прочете нищо.
-
Обществото, ръководено от мъжете, постановява, че жената стои на по-ниско стъпало в йерархията. Тя може да се справи с това принизяване единствено чрез унищожаване на превъзходството на мъжа.
-
Определят мъжа като човешко същество, а жената като женска. Всеки път, когато тя се държи като човешко същество, казват, че имитира мъжа.
-
Откъснах се от безопасния уют на сигурния и предначертан живот заради любовта си към истината – и истината ме възнагради.
-
Оригиналният писател, освен ако вече не си е отишъл от този свят, винаги е шокиращ, скандален, нестандартен, смущаващ и отблъскващ.
-
Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и надменен, от мъжа, който е несигурен в своята мъжественост.
-
Писателството е професия, която придобиваш…, занимавайки се с писателстване.
-
Променѝ живота си още днес. Не залагай на бъдещето – действай сега, без закъснение.
-
Сам си носиш тази крехка конструкция, наречена собствен живот, а заплахите нямат брой.
-
Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.
-
Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна.
-
Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля.
-
Хората искат новото, но без риск, забавното – с гаранция за солидност, и достойнствата – на занижена цена.
-
Човек може да стане свободен само чрез свободата на другите.
-
Човек не защитава истината заради някакъв свой дълг или заради чувството си за вина – това само по себе си е вече награда.
Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година в Париж. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,[1] и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да станемонахиня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава атеистка до края на живота си.
Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си. След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в Сорбоната, където пише дипломна работа върху Готфрид Лайбницпод ръководството на Леон Брюншвик. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с Морис Мерло-Понти и Клод Леви-Строс.
Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в Екол нормал, подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите Жан-Пол Сартър, Пол Низан и Рьоне Майо. Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на Сартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.
![]()
Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар до статуята на Балзак от Роден, 1920 г.




