Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането на малчугана – едно така дългоочаквано събитие. Този момент се използва за символично „запътване” към избрана лично от детето професия.

Какво е важно да знаем на ритуала?

Детето трябва да ходи стабилно и свободно, без никаква подкрепа. Ако искаме да обвържем с християнския елемент, добре е да направим прощъпулника в понеделник, сряда или неделя, това са „добрите” дни за всякакви празници. Заради питката е добре да нахраним детенцето преди ритуала, често децата се хващат първо за хляба и така малко се разваля смисъла на прощъпалника. 

В деня се меси питка, както обикновено си я месим вкъщи, няма специална рецепта, но преди да я мушнем във фурната, детето стъпва с босо краче, което би трябвало да се отпечата при печенето. На някои места я месят сладка, украсяват я с разни детски мотиви – слънце, плодове и т.н., всичко е до въображението. Меси я човек с живи родители. 

Предметите, които избираме, трябва да са сравнително непознати на детето, нито един да не изпъква с големина, ярки цветове или други атрактивни белези. Да не са прекалено много, за да не затрудняваме излишно детето в този важен житейски избор. Например някои родители слагат мобилен телефон, символизиращ бизнесмен/ бизнесдама. Добре знаем слабостта на децата към тях. Може друг предмет да е по- удачен. Важно е предметите да бъдат орисани, т.е. предварително да се знае кое за какво е, ако трябва дори да си запишем. 

Как протича самия ритуал?

Майката взима готовата питка я носи при гостите, леко подтичвайки, за да е детето пъргаво и игриво. В стаята се постила бяла кърпа или сгънат натясно чаршаф, за да изглежда като пътечка. В края на пътечката се поставят наречените предмети, наредени в редичка, на еднакво разстояние от детето. По нея се „пътечката” се търкулва питката и детето трябва да мине ходейки след нея до предметите. Там се оставя само да избере бъдещата си професия, без намеса от никой. Хубаво е в този ден да поканим най- близките, най- вече членовете от семейството и то- в тесен кръг – децата на тази възраст лесно се превъзбуждат от външни лица и тълпи. Не искаме то да плаче и да е нервно, нали?! След избора на предмет, питката се разчупва, първото залче е за най- заслужилия човек – детето, другите си ги разпределяме помежду си. 

Изборът, който правим за предмети, е много индивидуален. В семейства на артисти, превес имат предмети, символизиращи всички изкуства, например. Докато в други такава професия тотално се игнорира. Някои предмети, като черпак ( за готвач ) и макара ( за шивач ), вече се смятат за отживелица. И макар да има много възможности, някои си остават „класически” за прощъпалник. Ето някои от тях: 

Спринцовка или друг медицински атрибут – лекар;

Портфейл – финансист, банкер

Фотоапарат – фотограф, кинозвезда, модел, всяка кино професия

Книга, химикалка – учител, учен, писател, човек на словото

Кубче за игра – строител, архитект, инженер

Топка или друг спортен уред – спортист ( не непременно футболист или конкретно според уреда )

Четка за рисуване или пособие от друго изкуство – артист

Компютърна мишка – IT специалист, програмист, всичко свързано с технологиите

Идеите наистина са много – важното е да се знае кой предмет за какво е. Да не забравим и фотоапарата в ръце и така запазването на скъпия спомен е гарантирано. Какво пък, може да се окаже, че изборът на тази крехка възраст е избор за цял живот.

 https://www.hera.bg/s.php?n=1857

тагове: първи, крачки, прощъпулник