Как децата научават майчиния си език? Този въпрос е бил предмет на няколко проучвания, проведени извън индустриализираните страни. В Лабораторията по когнитивни и психолингвистични науки (Laboratoire de sciences cognitives et psycholinguistique(CNRS/ENS/EHESS)) специалистите по развитие на речта при децата в партньорство с био-антрополози от Тулуза, Capitol University във Филипините и Калифорнийския Университет в Санта Барбара изучавали традиционното население на Боливийска Амазония, племето цимани. Тяхното изследване, публикувано на 2 ноември 2017 г. в списание Child Development, показва, че възрастните представители на племето отделят средно по-малко от една минута на час за разговори с деца под четиригодишна възраст. Това е до десет пъти по-малко отколкото при децата на същата възраст в индустриализираните страни. Това наблюдение би следвало да ни подтикне към повече подобни проучвания сред различните култури, за да се изясни дали процесът на изучаване на майчиния език е универсален.

Във всички човешки култури на децата отнема малко усилие да научат езика, говорен от хората около тях. Въпреки че този процес е интригувал няколко поколения специалисти, той остава слабо изяснен. Повечето теории се основават на изследване на малък брой култури, главно в развитите страни като САЩ или Франция, където образованието е широко застъпено, а семействата се състоят обикновено от малък брой членове.

 

Специалисти в тази област са изучавали циманите – население в Боливийска Амазония, изхранващо се предимно от събирачество. Благодарение на сътрудничеството с антрополози със специализирани познания за тази етническа група, екипът изследователи се радвал на достъп до уникална база данни. От 2002 до 2005 г. членовете на научния екип посещавали групи цимани в домовете им по различно време на деня. По време на наблюденията си те записвали какво прави всеки от присъстващите и с кого. Проучването се провело в шест цимански села и обхванало близо хиляда цимани.

Въз основа на тези наблюдения специалистите по развитие на речта установили, че времето прекарано в разговор с дете на възраст под четири години, за всички обхванати в изследването, било по-малко от минута на час. Това било четири пъти по-малко, отколкото продължителността на разговорите им с по-възрастните хора от племето, присъствали на същото място по същото време. И до десет пъти по-малко, отколкото при малките деца в западните страни, съгласно резултатите от предишни проучвания.

Макар че майките са тези, които говорят най-често на децата си, също както и в нашата култура, при циманите те правят това много по-рядко. След тригодишна възраст, основната част от думите, отправяни към малките деца, са произнасяни от други деца, обикновено техни братя и сестри (циманите средно имат по около пет братя и/или сестри, докато френските и американските деца – средно по един брат/сестра).

Резултатите разкриват голямото интеркултурно многообразие в езиковата практика при малките деца. В развитите страни обаче, научаването на езика при децата е свързано с думите, които директно биват адресирани до тях от страна на възрастните, а не с думите, които те чуват от странични разговори. Но дали тази взаимовръзка е валидна за целия свят? Децата на циманите растат в богат социален свят – във всеки един момент те са заобиколени от средно около осем души. Дали разговорите, които те слушат в рамките на около десет минути на час, допринасят в достатъчна степен те да научат езика? Изследването понастоящем продължава на място: като записват думите, които децата на циманите чуват и онези, които те самите изговарят, учените се надяват да намерят отговор на тези въпроси.

 https://nauka.bg/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD/

тагове/: универсиален, процес,