В фирмата “Клю-клю-сан” се случи невероятностранна история. Един ден, директорът Хайлезов излезе от кабинета си с окървавена уста, а секретарката Мони държеше кърпичка под брадата му. В един миг, той вдигна заканително юмрук и изведнъж очите му се разшириха. Едно огромно, кърваво петно беше капнало върху панталона му. Не усети как се строполи върху дивана. Мони го подхвана под мишница и с последни усилия го затътри към кабинета.
Служителити от бюро “Машинно обработване на случаи”, които присъстваха на инцидента, гледаха изненадано и се питаха: “Какво ще рече всичко?” И решиха да разшифроват случая. Първо, трябваше да започнат с обработката на Мони. Досието ù до най-малки подробности беше чисто, освен това, че в главата ù бяха зашифровани всички тайни на служителите в бюрото. Теглиха чоп, кой ще започне обработката. Падна се на Камелия. Със своето словохотливо красноречие, тя бе най-достойна да изведе работата до победен край.
Камелия издири момента, когато директорът отсъстваше от кабинета си и се доближи до Мони.
– Скъпа, станала си невероятна! Такова благородство лъха от теб, че да бях мъж, моментално бих се влюбил! – подхвана тя.
– Ками – отговори с престорена любезност Мони. Без увъртания! Казвай направо!
– Ама, ти да не се обиди? Знаеш ли? Трябват ни някои данни за нашия директор.
Къде е роден, на колко години е, семейно положение и още куп други подробности.
От всичко това главата на Мони се замая. Тя я погледна с такъв изпитателен поглед, че Камелия не можеше да устои.
– На колегите им трябват, тъй като има някаква загадка около Хайлезов – продължи тя.
“Ето каква била работата” – помисли си Мони.
– Ками, вземи тази бележка и отиди при Евстатиева! Поздрави я от мен!
Камелия беше доволна, че всичко се реши така бързо. И тя забърза към Евстатиева.
Няколко дни след това чрез машинна обработка, случаят беше изяснен. Само едно не им беше ясно. Но и то се изясни с появата на директора Хайлезов. Когато го видяха застанал до вратата, всички изтръпнаха.
– Колеги – започна той. Искате да знаете истината около онзи случай? Нарочно се намазах с червена боя. Но петното на панталона си не бях видял. Тогава това ме смути. Всичко беше импровизирано. И какво мислите? Бях дълбоко разочарован. Как не се намери един да ми каже: “Какво ти е, господин директор?” Решихте, че може да съм се сбил с някого и тръгнахте да разучавате моето минало. Така ли е?
Всички наведоха глави. Само Мони се престраши и престъпи.
– Така ви се пада, колеги! Хубаво ви го рече, господин Хайлезов. Сега да му се извините!
писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/
