Заобиколени сме от видимия материален свят.От електронните и печатни медии се информираме за последните новини.С мобилните телефони се свързваме с всяка точка на света, с тях дори може да снимаме и качваме снимки в интернет пространството.Социалните мрежи ни позволяват да се запознаваме с непознати хора от далечни страни, буквално за няколко минути.Обичаме колата си,която управляваме дори в задръстванията.Всяка нова технологична джаджа грабва нашето въображание.

Толкова сме погълнати от материята,която е около нас,че понякога я считаме за единствена и неповторима.Но когато заспим и започваме да сънуваме,пред нас се открива нов и по-малко познат свят,който не се вмества в „материалните“ представи.Независимо от огромния поток информация,която ни залива установяваме, че бележити личности и събития от историята на собствената ни държава са потънали в забрава.А може ли някой да обясни ясно и точн, в какво се състои „тайната“ на човешкото излъчване и усмивка?

Emil Wiechert /Емил Вихерт/1861-1928/ е германски физик и геофизик.През 1889 година защитава доктората си в университета на Кьонигсберг /Германия/. През 1896 година представя първия научно обоснован модел на слоестата структура на земята.Той е един  от първит, който открива елементарната частица-електрон.

През 1898 година великият Феликс Клайн привлича Вихерт и неговия учител Волдемар Фогт в университета на Гьотинген.Същата година, Вихерт става първия професор по геофизика в света, в математическия център на Германия. Там,  той сздава в първия в света Институт по геофизика.Прави следващото си голямо откритие- земята има тежко желязно ядро.Усъвършенства сеизмографа и осъществява пионерски изследвания в областта на разпространението на сеизмичните вълни За целта въвежда нова,непозната дотогава методика на изследване- изкуствено предизвикване на мини земетресения.

Разработва теориите на автоматичните сеизмографи и микро- сеизмичните явления.Създава ново научно направление- предсказване на геологичните процеси, чрез изследване потенциала на електромагнитното поле.Той е член-кореспондент на Берлинската академия на науките /1911/ и чуждестранен член на Петербургската академия на науките /1912/.

Един от студентите му Бено Гутенберг предлага през 1914 година слоестия модел на строеж на земята, възприет от съвременната наука.

Дори познавачите на неговите постижения признават, че той и делото му са незаслужено „забравени“ от съвременната геология и геофизика.

„Невидимия“ Емил Вихерт прави „видима“ модерната геофизика!

Автор: Георги Караджов