Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник,български офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12-а пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918)Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.
През Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7-а опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април [1887] г. в майор.
На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно е командир на 18-ипехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II- а бригада от VII- а пехотна Рилска дивизия.
Балкански войни (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.
Първа световна война (1915 – 1918
В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7-а пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12-а пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт .
На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.
Военни звания[редактиране
Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (ноември 1879, преименуван)
Поручик (9 юли 1881)
Капитан (9 септември 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (2 август 1894)
Полковник (14 февруари 1900)
Генерал-майор (14 септември 1913)
Генерал-лейтенант (14 май 1937)
Награди Княжеский орден „Св. Александър“ V ст. (1888)
Знак „За 10 години отлична служба“ (1889)
Княжеский орден „Св. Александър“ IV ст. (1891)
Знак „За 20 години отлична служба“ (1900)
Народен орден „За заслуга“ на обикновена лента (1901)
Народен орден „За военна заслуга“ III ст.н (1905)
Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
Военен орден „За храброст“ III ст., 2 кл. (1913)
Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове
Народен орден „За военна заслуга“ II ст.
Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]
Орден „Лъв и слънце“, Персия (1901)
Медал „За бойни заслуги“, Османска Империя (11 май 1917)[2]