Стефан Бобчев представя бр.202

  в четири тома българските юридически обичаи

„>Стефан Бобчев представя в четири тома българските юридически обичаи

Автор: Атанас Коев

На 20 януари (2 февруари по нов стил) преди 165 г. във възрожденска Елена се ражда Стефан Бобчев – виден български обществен деец, политик и държавник от края на XIX и началото на ХХ век. Той оставя следи и като много добър юрист, фолклорист, публицист и журналист.

Първоначално той учи в родния си град, в прочутата по това време Даскалоливница, а след това продължава образованието си в императорската медицинска школа в Цариград.

Постепенно в турската столица младежът влиза в средите на видни български обществени и църковни дейци и книжовници, като П.Р. Славейков, Иларион Макариополски, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Тодор Икономов, Стефан Стамболов, Стоян Чомаков и др. Бобчев става член на редица наши общества като „Македонска дружина“, печатарско дружество „Промишление“, „Благотворително братство“ и др.

В качеството си на председател на „Македонската дружина“ видният еленчанин посещава последователно Солун, Битоля, Велес, Кюстендил и София, като впечатленията си от бита, общественото устройство и учебното дело описва в няколко дописки отпечатани във вестник „Право“ през лятото и есента на 1873 г. Те са озаглавени „Из пътните ми впечатления“.

Бобчев сътрудничи активно на вестниците „Македония“ и „Напред“, редактира списанията „Читалище“ и „Ден“ и превежда на български език повести, разкази и учебни помагала. По съчиненията на мадам Фюре съставя „Съкратена османска история“.

През 1876 г., след поражението на Априлското въстание Стефан Бобчев е подложен на преследване от страна на турската полиция и поради тази причина е принуден да емигрира в Одеса. Есента на същата година, по настояване на Одеското българско настоятелство заминава за Сърбия като официален негов представител в лагера на генерал Михаил Черняев.

Поради противоречия със сръбските власти напуска Белград и се отправя за Влашко, където в периода 1876-1877 г. редактира вестник „Стара планина“, като на изданието сътрудничат Иван Вазов, Константин Величков, Григор Начович и др. видни наши публицисти.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Бобчев е чиновник за особени поръчения при канцеларията на княз Черкаски. Като такъв той съставя „Материальi для изучение Болгарии“ и пише труда си „ Руско-турската война от 1877 година“.

В периода 1877-1880 г. видният еленчанин следва право в Московския университет, където се сближава с руските славянофилски среди. В резултат на това до края на живота си остава привърженик на идеята за културно, икономическо и политическо сътрудничество между славянските държави.

По време на следването му в Москва у него се оформят интересите му към фолклора. Най пълно те са представени в 4-томния „Сборник на българските юридически обичаи“, съставен и издаден от самия него.

В него той разглежда различни правни традиции в българското общество от едно време – като собствеността върху вещите, наследяването, границите на имотите, свързването в брачен съюз и пр. (б.р.).

Ето една любопитна извадка от неговия сборник: „…има таквиз „Ахрянски села“, гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и „грамади“ (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско“. 

През 1880 г. Стефан Бобчев се завръща в България и се установява да живее в столицата на Източна Румелия – Пловдив, където започва работа като съдия. През 1883 г. той е избран за председател на Върховния административен съд в автономната област. В периода 1884-1885 г. е директор (министър) на правосъдието в Източна Румелия. Избиран е за депутат в Областното събрание.

След съединението на Княжество България с Източна Румелия се преселва в София и продължава активната си обществено-политическа дейност. По време на събитията, свързани с детронирането на княз Александър Батенберг и контрапреврата на Стамболов срещу офицерите русофили, Бобчев емигрира първо в Цариград, а след това в Одеса, откъдето се завръща през 1894 г. след падането на Стамболовия режим от власт.

Той става един от основателите на консервативната Народна партия, като последователно е избиран за депутат в периода 1894-1898 г., 1901-1908 г. и 1911-1923 г. съответно в 8, 9, 11-13, 15-20 Обикновено Народно събрание и в 5 Велико Народно Събрание.

Докато се намира в Източна Румелия, Бобчев сътрудничи активно на вестник „Марица“ и участва дейно в редактирането на списание „Наука“ и вестник „Новини“. Впоследствие в Княжество България той е един от основателите на списанията „Юридически преглед“ и „Българска сбирка“.

Някои от псевдонимите, под които публикува творбите си, са Батю Звездан, Стойков, В. Бежан.

Будният еленчанин взема участие в учредяването на Юридическото дружество и на Дружеството на българските писатели и публицисти. Избран е за частен хоноруван доцент по българско и славянско право и по история на каноничното право в Юридическия факултет на Софийския университет. Той е основател, пръв директор и дългогодишен преподавател по съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт, по-късно Свободен университет.

Като изявен представител на Народната партия, е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Иван Гешов в периода 1911-1912 г. След това от 1912 до 1913 г. е изпратен за пълномощен министър на България в Санкт Петербург. В периода 1902-1910 г. е председател на Славянското дружество у нас.

От 1881 г. е дописан член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. е негов редовен член. Дописен член е на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага, на Полското научно дружество в Лвов, както и почетен доктор на университета „Ян Коменски“ в Братислава.

Стефан Бобчев умира в София на 8 септевмри 1940 г., оставяйки ни огромно по обем и твърде разнообразно по съдържание книжовно наследство.

http://www.desant.net/show-news/43387

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *